Диана Будисавлевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Диана Будисавлевич
Diana Budisavljević
австрийски лекар
Родена
Починала
20 август 1978 г. (87 г.)
Националност Флаг на Австрия Австрия
Семейство
Съпруг Юлийе Будисавлевич (1917 – 1978)
Диана Будисавлевич в Общомедия

Диана Будисавлевич (на сръбски: Diana Budisavljević, по баща Диана Обексър) е австрийски лекар, която участва в спасяването на хиляди деца от концлагерите през Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Родният дом на Диана Будисавлевич в Инсбрук

Родена е на 15 януари 1891 година в Инсбрук, Австро-Унгария. През 1917 г. се омъжва за Юлийе Будисавлевич, сръбски лекар, който по това време все още работи като стажант в хирургичната клиника в Инсбрук. През 1919 се преместват в Загреб (тогава Кралство Югославия), където съпругът ѝ е назначен за професор по хирургия във Факултета по медицина на Загребския университет.

През Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война, през април 1941 г., Югославия е нападната от силите на Оста. Независимата държава Хърватия, нацистки съюзник, започва геноцидна кампания срещу сърби, евреи и роми, създавайки множество концентрационни лагери. След като Диана Будисавлевич научава за децата държани в лагера Lobor-Grad, през октомври 1941 г., заедно със сътрудници, по-специално Марко Видакович и Джуро Вукосавлевич, тя стартира облекчителна кампания, наречена „Действие Диана Будисавлевич“. „Действието“ се грижи предимно за сръбските деца, но също и за жени, държани в различни концентрационни лагери, включително лагери на смъртта в Ясеновац. С помощта на местната еврейска общност, която е принудена да подкрепи лагеристите, тя изпраща доставки с храни, лекарства, дрехи, а също и пари в Lobor-Grad и в Горня Риека. Нейният екип също помага на членовете на хърватския Червен кръст в централната жп гара в Загреб, предоставяйки туристически принадлежности за работниците, които са изпращани принудително в Германия, за да работят – някои от тези мъже, жени и деца се завръщат в Загреб, след като са спрени в Марибор и Линц и не им е позволено да пътуват по-нататък, поради заболяванията си – за тях се погрижват от Червения кръст и „Действие“. По време на тази работа през март 1942 г., Диана Будисавлевич среща старшата сестра Драгица Ябазин, която и става близък сътрудник в следващите месеци и години в помощ на затворниците от различни лагери, които са преместени в Загреб и на други места.

В началото на месец юли 1942 г., с помощта на немският офицер Алберт фон Коциан, Будисавлевич получава писмено разрешение да вземе децата от концентрационния лагер в Стара Градишка. С помощта на Министерството на социалните въпроси, особено проф. Камило Бреслър, тя е в състояние да премества деца затворници от лагера в Загреб, Ястребарско и по-късно от Сисак. След усилията на спасителните в Стара Градишка, Будисавлевич, облечена в униформа на медицинска сестра на Червения кръст, участва в транспортирането на деца от Млака, Ябланак и Ясеновац. През юли и август 1942 г. повече от 6000 деца са преместени далеч от лагерите от „Действие“. След получаване на разрешение през август 1942 г. до преместването на децата от институциите за социални грижи в Загреб, тя работи заедно със Загребкия архиепископски филиал на „Каритас“ и по този начин прави възможно за няколко хиляди деца да бъдат настанени при семейства в Загреб и селските общности.

От 15 536 деца, които Будисавлевич спасява, 3 254 деца загиват по време на спасяването на или непосредствено след напускане на лагера, изтощени от мъчения, глад и болести, а повече от 12 000 деца преживяват войната. Единадесет членове от екипа ѝ са убити по време на Втората световна война.

Живот в Загреб и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Гробницата на фамилия Обексър, където е погребана, заедно със съпруга си

След войната Будисавлевич е почти забравена. В продължение на десетилетия тя не е споменавана публично в Югославия, защото следвоенните власти не гледат благосклонно на нея. Тя живее в Загреб със съпруга си в продължение на 43 години до 1972 г., когато се преместват обратно в Инсбрук.

Умира на 20 август 1978 година в Инсбрук на 87-годишна възраст.

Посмъртно[редактиране | редактиране на кода]

  • Внучката на Будисавлевич, Силвия Сабо, пише, че в историята на 1980 г. Весник я описва само като активист на комунистическата партия във вътрешността на Червения кръст, знаейки че това не е истина. През 1983 г. тя решава да прочете дневника на Будисавлевич, за да научи повече за делата на баба си. През 2003 г. директорът на хърватските държавните архиви Йосип Коланович редактира и публикува дневника на Будисавлевич от войната. Силвия Сабо го превежда от немски на хърватски.
  • В Загреб студио „Hulahop“ продуцира документален филм за нея, наречен „Dianina Lista“, направени от Dana Будисавлевич и Miljenka Čogelja, който печели награда на европейско събитие за аудиовизуалните предприемачи през януари 2012 г.
  • На 15 февруари 2012 г. в сръбския Ден на държавността, президентът на Републиката Борис Тадич посмъртно награждава Диана Будисавлевич със Златен медал на Милош Обилич за смелост и личен героизъм.
  • На 18 октомври 2013 г. сръбският патриарх Ириней присъжда посмъртно на Диана Будисавлевич високото отличие на Сръбската православна църква.
  • Улици в Белград, Козарска Дубица и Градишка са наречени на Диана Будисавлевич. Нейното родно място на улица „Мария Тереза“ ​​в Инсбрук е известно като Obexer House.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Diana Budisavljević“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.