Вилхелм Дилтай
| Вилхелм Дилтай Wilhelm Dilthey | |
| германски психолог | |
 | |
| Роден |
19 ноември 1833 г.
|
|---|---|
| Починал | 1 октомври 1911 г.
Зайс ам Шлерн, дн. Италия |
| Националност |  Германия |
| Учил в | Хайделбергски университет Хумболтов университет на Берлин |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Работил в | Базелски университет Килски университет Вроцлавски университет Берлински университет |
| Повлиян | Имануел Кант, Фридрих Шлайермахер, Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Романтизъм, Джон Стюарт Мил |
| Повлиял | Ханс-Георг Гадамер, Хосе Ортега и Гасет, Рудолф Щайнер, Макс Шелер, Мартин Хайдегер, Карл Ясперс, Юрген Хабермас, Георг Миш, Макс Вебер |
| Вилхелм Дилтай в Общомедия | |
Вилхелм Дилтай (на немски: Wilhelm Dilthey) е германски историк на културата, психолог, социолог и философ, един от основоположниците на т. нар. „стара херменевтика“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 19 ноември 1833 година в Бибрих, Германия. Следва история, теология и философия в Берлин и Хайделберг. Промовира през 1864 с писана на латински език работа върху етиката на Шлайермахер. Същата година се хабилитира на тема върху моралното съзнание. Става професор в университетите в Базел (1867 – 1868), Кил (1868 – 1871), Вроцлав (1871 – 1882) и Берлин (1883 до 1908). Към 1900 г. Дилтай е основна фигура в германската философия на живота.
Умира на 1 октомври 1911 година в Зайс ам Шлерн (днес Италия) на 77-годишна възраст.
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Трудовете на Дилтай показват силно влияние на Кант и немския романтизъм на XIX век. Той въвежда разграничаването на „разбирането“ (на немски: Verstehen), характерно за хуманитаристиката, от „проясняването“ (на немски: Erklaren), присъщо на природната наука: така, математиката е методът на природните науки, a психологията е методът на науките за културата.
Дилтай отхвърля трансцендентализма и при все това е силно критичен към „лесния“ редукционизъм на поведението до физиологически причини от страна на експерименталните психолози по негово време. Според него разумът е кохерентно цяло и не може да се начупи на компоненти. Психологът има директен достъп до умствените процеси. Затова той може и трябва да остане на описателното ниво и там да прави своите обобщения. Дилтай е философски психолог и за Едуард Шпрангер и гещалт движението остава да осигурят експериментална подкрепа на неговите идеи.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Einbildungskraft und Wahnsinn: Rede, gehalten zur Feier des Stiftungstages der militärärztlichen Bildungsanstalten am 2. August 1886 von Prof. Dr. Dilthey., 1886
- Über die Einbildungskraft der Dichter, 1878 (aus: Zeitschrift für Völkerpsychologie und Sprachwissenschaft)
- Einleitung in die Geisteswissenschaften. Versuch einer Grundlegung für das Studium der Gesellschaft und der Geschichte. Bd. 1. Duncker & Humblot, Leipzig 1883. (дигитално копие на изданието от 1922)
- Die Entstehung der Hermeneutik, 1900
- Das Erlebnis und die Dichtung, 1906; Kap. Goethe und die dichterische Phantasie
- Das Wesen der Philosophie, 1907
- Der Aufbau der geschichtlichen Welt in den Geisteswissenschaften, 1910
- Die Typen der Weltanschauung und ihre Ausbildung in den Metaphysischen Systemen, 1919
- Die geistige Welt
- Jugendgeschichte Hegels und andere Abhandlungen zur Geschichte des deutschen Idealismus
- Pädagogik. Geschichte und Grundlinie des Systems
- Studien zur Geschichte des deutschen Geistes. Leibniz und sein Zeitalter, Friedrich der Grosse und die deutsche Aufklärung, das achtzehnte Jahrhundert und die geschichtliche Welt
- Vom Anfang des geschichtlichen Bewusstseins. Jugendaufsätze und Erinnerungen
- Zur preussischen Geschichte. Schleiermachers politische Gesinnung und Wirksamkeit
- Die Glaubenslehre der Reformatoren, aufgefaßt in ihrem entwicklungsgeschichtlichen Zusammenhang. Eingel. und herausgegeben von Klaus H. Fischer, Schutterwald/Baden 2009, ISBN 978-3-928640-88-6
- На български език
- Вилхелм Дилтай. Философия на светогледите (сборник), София: ЛИК, 1998.
- Вилхелм Дилтай. Същността на философията, София: ЕОН-2000, 2001.
Изследвания[редактиране | редактиране на кода]
- Знеполски, Ивайло. Херменевтични парадигми. Дилтай, Гадамер, Хабермас, Рикьор. С., Агата-А, 2004.
- Xристо Тодоров. Биографичният метод на Дилтай. – В: Nomina Essentiant Res. В чест на Цочо Бояджиев. Съст. Георги Каприев. С., Изток-Запад, 2011,
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Otto Friedrich Bollnow, Dilthey, Wilhelm Christian Ludwig. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 723–726
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
