Димитър Кантакузин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитър Кантакузин
български книжовник
Роден: 15 век

Димитър Кантакузин е български книжовник от втората половина на XV век, смятан за късен представител на Търновската книжовна школа, тъй като българската литература от XV век е неин пряк наследник [1]. По произход е свързан с династията Кантакузини, и е родственик на Ирина Кантакузина, втора съпруга на Георги Бранкович. Заема висока служба в Османската империя. Покровителства развитието на книжовната дейност и пребивава в Рилския манастир между 1469 и 1479 г. Поддържа връзки с видния книжовник Владислав Граматик, на когото поръчва написването на „Загребския сборник“ от 1469 г. Пише на български и гръцки. Стилът му е определян като емоционално лиричен [2].

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Житие с малка похвала на Иван Рилски - съдържа елементи на два популярни в православната литература жанра - житие и похвално слово.
  • „Служба на Иван Рилски“ - възможно е да е писана за посрещането на мощите на светеца в Рилският манастир на 1 юни 1469 г.
  • „Похвално слово за Димитър Солунски
  • „Похвално слово за Николай Мириклийски“
  • „Молитва към Богородица“ - поетична творба в 308 стиха. Жанрът е рядко срещан в средновековната българска литература. Известни са над 42 преписа, свидетелстващи за популярността ѝ.
  • „Послание до доместик Исай“ - запазено в един единствен препис. Поместено е в сборник съхраняван сега в библиотеката на Сръбската патриаршия. От съдържанието става ясно, че текстът на Кантакузин е в отговор на послание (не е запазено) на доместик Исай, в което той настоява пред книжовника да напише духовно слово с поучителен характер. Отговорът на Кантакузин съдържа и самото слово, умело вмъкнато в посланието. В него той изразява и скръбта си от разорението на Балканите от страна на османските турци. Личността на Исай е непозната на историческата наука. Не е установена националността му и общественото му положение. В предвид на уважението, което му засвидетелства Димитър Кантакузин, той трябва да е значима личност.
  • „Послание до Владислав Граматик“ - знае се, че Кантакузин поръчва на Владислав Граматик написването на сборника от 1469 г., известен като „Загребски сборник“. Въз основа на този факт, сръбският литературен историк Джодже Трифунович приема, че Димитър Кантакузин е направил поръчката до Владислав чрез послание, подобно на онова, с което доместик Исай се е обърнал към самия Кантакузин. Досега такова съчинение не е открито. Върху съществуването му има спорове[3].
  • „Географско описание“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Страници из историята на Търновската книжовна школа“, Георги Данчев, издателство „Наука и изкуство“, С., 1983 - Особености на развитието на българската литература през XV в. и неините взаимоотношения с другите славянски култури, с. 244.
  2. „Страници из историята на Търновската книжовна школа“ - Поетът Димитър Кантакузин, стр. 94.
  3. „Страници из историята на Търновската книжовна школа“ - Посланията на Димитъв Кантакузин, стр. 156-177.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Маринов, Д. Димитри Кантакузин. - Сборник за народни умотворения, 18, 1901, 86-98.
  • Иванов, Й. Житията на св. Иван Рилски. – Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет. 23, 1936, 86-102.
  • Трифуновић, Ђ. Димитрије Кантакузин. Београд, 1968.
  • Данчев, Г. Димитър Кантакузин. С., 1979.
  • Димитър Кантакузин. Събрани съчинения. С., 1989.
  • Списи Димитрија Кантакузина и Владислава Граматика. Прир. J. Грковић-Мејџор. Београд, 1993 (ССК, 14).