Гъвкав магнитен диск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Дискета)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Гъвкавият магнитен диск (на английски: Floppy disk), наричан също дискета или флопи диск, представлява преносим носител на цифрова информация.

Сравнение между 8", 3,5" дискети и USB флаш
5,25" дискета
3,5-инчова дискета

Устройство[редактиране | редактиране на кода]

Това е гъвкав диск, направен от пластмаса – двуосно ориентиран полиетилен терефталат (boPET), известен с търговското си название Майлар (Mylar), покрит с тънък магнитен слой и затворен в защитна опаковка.

Квадратната по форма опаковка е покрита отвътре с мека материя, намаляваща триенето и статичното електричество, предизвикано от въртенето.

Дискетата има две повърхности, като с магнитно покритие са покрити и двете. Върху повърхностите с покритие могат да се записват данни. В средата на диска има отвор, където той се захваща от механизма с цел въртене.

Записът и четенето на дискети стават чрез флопи-дисково устройство (ФДУ), почти винаги наричано просто „флопи“. Информацията се записва на „пътеки“ – концентрични окръжности. Броят на пътеките, които могат да се запишат на 1 инч се нарича радиална, пътечкова или напречна плътност на записа и се измерва в „пътеки на инч“ (от англ. „tracks-per-inch, TPI). Пътеките се номерират от 0, като най-външната е нулевата. Всяка пътека е разделена на сектори.

Броят на пътеките и секторите в една пътека зависи от флопидисковото устройство. Преди запис дискетата се форматира със съответния брой пътеки. Форматирането е именно процесът на създаване на пътеки и сектори. Устройствата, работещи с много пътеки и сектори на пътека, могат да работят и с по-малко, за съвместимост с по-старите устройства.

Капацитет[редактиране | редактиране на кода]

Капацитетът на една дискета (в байтове) се пресмята като произведение на:

– броя на повърхностите
– броя на пътеките върху една повърхност
– броя на секторите върху една пътека
– размера на сектора в байтове
3,5" дискета в разглобен вид

Стандарти[редактиране | редактиране на кода]

диаметър 8“, капацитет от 80 KB до 1,2 MB
диаметър 5,25", капацитет от 110 KB до 1,2MB
диаметър 3,5", капацитет от 720 KB до 2,88 MB

Съществуват и програми, с които дискетите се форматират с нестандартен брой пътеки/сектори. Така например, българските дискети 1,2 MB даваха много грешки при стандартен формат и масово се форматираха на 800 KB. Вносните обаче спокойно работеха на 1,6 MB. Windows 95 се разпространяваше на 1,44 MB дискети, форматирани на 1,68 MB.

Сравнително малко разпространение имат по-модерните LS-120 (3,5", 120 MB) и LS-240 (3,5", 240 MB) дискети. Те се използват в така наречените SuperDisk устройства, разработени от фирмата 3M и базирани на магнито-оптична технология. SuperDisk няма нищо общо със SuperDrive, запазена марка на Apple.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите комерсиално успешно флопи дискове са разработени в края на 1960-те години и са с диаметър от 6 инча (203 mm).[1][2] Те се появяват на пазара през 1971 г. като част от продуктите на IBM, а от следващата година се продават и отделно от Memorex и други.[3] Тези дискове се произвеждат и подобряват от IBM, Memorex, Shugart Associates и Burroughs Corporation.[4] Въпреки че IBM ги наричат „Дискета тип 1“, индустрията продължава да ги нарича „флопи дискове“.

Производство в България[редактиране | редактиране на кода]

Производството на дискети в България започва в началото на 80-те години в завод „Динко Баненкин“ – до село Драгор, община Пазарджик. Първоначално се произвеждат само 8" дискети, но от 1984 година започва производството на 5,25" дискети, а от 1988 г. – и 3,5" такива. Заводът е в първата десетка в света по произведени дискети през периода 1990 – 1994 г.

Производство на 3,5" дискети започва малко по-късно и в завода в град Пловдив, но така и не достига до големи размери, поради недоокомплектовка на линията за производство.

Днешно положение[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки многото си недостатъци (чувствителност към магнитни полета и недостатъчен още от средата на 90-те години капацитет), форматът 3,5″ просъществува на пазара повече от четвърт век, отстъпвайки едва след появата на достъпни по цена флаш-памети. От март 2011 г. фирмата Sony официално прекратява производството и продажбата на дискети 3,5″, слагайки точка в историята на дискетите.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Designer's Guide to Disk Drives. 1st. Reston, Virginia, USA, Reston Publishing Company, Inc. / Prentice-Hall Company, 1985. ISBN 0-8359-1268-X.
  2. PC World announces the end of the floppy disk. // The Daily Telegraph, 30 януари 2007. Посетен на 22 юни 2011.
  3. 1971: Floppy disk loads mainframe computer data. // Computer History Museum. Архивиран от оригинала на 8 декември 2015. Посетен на 1 декември 2015.
  4. Five decades of disk drive industry firsts. // Архивиран от оригинала на 26 юли 2011. Посетен на 15 октомври 2012.