Дражен Далипагич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дражен Далипагич
Dalipagic.JPG
Персонална информация
Прякор Прая
Роден 27 ноември 1951 г. (69 г.)
Ръст 197 cm
Тегло 107 kg[1][2]
Пост леко крило
Настоящ отбор
Отбор завършил кариерата
Номер 14, 15
Кариера
Професионални отбори
1971–1978
1979–1980
1980–1981
1981–1982
1982–1983
1983–1985
1985–1988
1988–1989
1990–1991
Flag of Yugoslavia (1992–2003); Flag of Serbia and Montenegro (2003–2006).svg „Партизан“, Белград

Flag of Italy.svg „Рейер“, Венеция
Flag of Yugoslavia (1992–2003); Flag of Serbia and Montenegro (2003–2006).svg „Партизан“, Белград
Flag of Spain.svg „Реал“, Мадрид
Flag of Italy.svg „Аматори“, Удине
Flag of Italy.svg „Рейер“, Венеция
Flag of Italy.svg „Скалигера“, Верона
Flag of Yugoslavia (1992–2003); Flag of Serbia and Montenegro (2003–2006).svg „Цървена звезда“, Белград
Национален отбор
1973–1986  Югославия
Треньорска кариера
1992–1996
1998–1999
2000–2001
Flag of Italy.svg „УГГ“, Гориция
Flag of North Macedonia.svg „Скопие“, Скопие
Flag of Serbia.svg „Астра Банка“, Белград
Дражен Далипагич в Общомедия

Дра́жен Да́липагич (на сръбски: Дражен Далипагић), с прякор Прая (Praja), е босненско-херцеговински и сръбски югославски футболист, хандбалист и професионален баскетболист и треньор.

Той е сред най-добрите атакуващи играчи в европейския баскетбол, олимпийски, световен и европейски шампион по баскетбол, член на Баскетболната зала на славата и Залата на славата на ФИБА. Играл е на поста „леко крило“. На клубно равнище отбелязва средно повече от 30 точки на мач, а през сезона 1981/1982 г. – 43 точки на мач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 ноември 1951 година в Мостар, СР Босна и Херцеговина, СФРЮ). Завършва в родния си град средно техническо училище, по-късно и висше педагогическо училище в Белград. Става гражданин на Сърбия. Женен е за югославската тенисистка Соня Пожег (Sonja Požeg), имат 2 деца.

Още юноша, играе футбол във „Вележ“, Мостар като централен защитник. Тогава получава прякора си Прая. Става хандбалист, а после по съвет на по-големия си брат започва да играе баскетбол в „Локомотив“, Мостар на 18-годишна възраст.

Далипагич започва своята състезателна кариера през 1971 г. Играе и за отбора на Босна и Херцеговина: отбелязва повечето точки в срещата между сборните отбори на СР Босна и Херцеговина и СР Сърбия по случай откриването на новата спортна зала в Зворник през 1971 г. Ранко Жеравица, треньор на сборния отбор на Югославия, който същото лято става треньор на „Партизан“, Белград го привлича в своя клуб.

Играе в „Партизан“, Белград от 1971 до 1980 г., като служи в армията през 1978 – 1979 г. По онова време „Партизан“ е голяма сила в европейския баскетбол, през 1978 г. печели Купата Корач, а Далипагич 3 пъти е признат за най-добрия баскетболист в Европа (1977, 1978, 1980).

След като напуска „Партизан“, Далипагич играе в Италия и Испания. Завършва кариерата си на състезател през 1991 г. като член на „Цървена звезда“, Белград.

Като член на националния отбор на Югославия изиграва 243 мача, участва в много международни турнири. С отбора става 3 пъти европейски шампион (1973, 1975, 1977), световен шампион (1978), олимпийски шампион (1980), печелил е всички видове медали (златен, сребърен, бронзов) на олимпийски игри, световни и европейски първенства.

След като завършва кариерата си на състезател, Далипагич работи като треньор в клубовете „УГГ“, Гориция, Италия (1992 – 1996), „Скопие“, Р. Македония (1997 – 1998) и „Астра Банка“, Белград (2000-2001).

Управител на клубовете в Белград „Цървена звезда“ (1998 – 1999) и „Атлас“ (2003 – 2006). Член е на експертния съвет на Сръбската федерация по баскетбол.

Дражен Далипагич е включен в Баскетболната зала на славата на 10 септември 2004 г.[3]

Постижения[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dražen Dalipagić 6-6 235.
  2. Height: 6-6 Weight: 235 lbs.
  3. Drazen Dalipagic Hall of Famers. // hoophall.com. Basketball Hall of Fame. Архивиран от оригинала на 22 август 2009. Посетен на 13 ноември 2014. (на английски)
  4. Euroleague.net 50 Greatest Contributors

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]