Евдокс от Книд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Евдокс от Книд
Εὔδοξος ὁ Κνίδιος
древногръцки учен
Роден
Починал
Научна дейност
Област Астрономия, математика, физика
Образование Платонова академия
Философия
Регион Западна философия
Школа Платонизъм

Евдокс от Книд (Евдокс означава „с чест“ или „с добра репутация“, на гръцки: εὔδοξος εὔδοξος, от εὔ – „добър“ и δοξος – „мнение, вяра, слава“; аналогично е на латинското име Бенедикт) е древногръцки астроном, математик и физик и съвременник на Платон. Счита се, че неговите постижения в развитието на точните науки през Античността отстъпват единствено на тези на Архимед.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 408 г. пр. Хр. в Книдос. Около 387 г. пр. Хр., на около 23 години, пътува с лекаря Теомедон към Атина, който според Диоген Лаерций е негов любовник.[1] Там посещава лекции на Платон и други философи за няколко месеца, но поради разногласие те се скарват. Евдокс е бил толкова беден, че се налага да наеме жилище в Пирея и за да посещава лекциите на Платон му се налага всеки ден да извървява 11 км и в двете посоки. Евдокс учи математика при Архит в Атина.

Заслуга на Евдокс е разширяването на понятието за величина, което позволява гръцката математика да се развие към това, което днес се нарича „математически анализ“.[2] Методът на изчерпване, който той използва, както резултатите и идеите свързани с него, по-късно са включени в събирателния труд на ЕвклидЕлементи“.

При решаването на класическата задача за удвояване на куба Евдокс използва една алгебрична крива, станала известна като кампила на Евдокс:

a2x4 = b4(x2 + y2).

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

Всичките му трудове са изгубени и сведенията за него идват от непреки източници, които го цитират, като например при коментарите на Хипарх на поемата на Арат от Соли за астрономията.[3]. Той става известен с въвеждането на астрономическия глобус и приноса си за разбирането на движението на планетите. Изобретява астрономическа система, в която Вселената е разглеждана като набор от 27 „хомоцентрични“ сфери, концентрично разположени една в друга и около Земята.[4]

Работата му върху пропорциите, преоткрита през 16 век с преводите на Николо Тарталия, в продължение на столетие е основа на количествените изследвания, преди да бъде заменена с алгебричните методи на Рене Декарт. Негово откритие е тест за равенство на две съотношения и изобретяването на метод на изчерпване, който служи за изчисляване на повърхнини и обеми, които нямат прави граници.[5]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

  • През 20 век кратери на Луната и Марс са кръстени на негово име.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Диоген Лаерций, Животът на философите, кн. VIII.87
  2. Башмакова И., Евдокс в История на Математиката, т.1, София: Наука и Изкуство, 1974, с.114 – 126
  3. Lasserre, François (1966) Die Fragmente des Eudoxos von Knidos (de Gruyter: Berlin)
  4. Ауди 2009, с. 189.
  5. Ауди 2009, с. 188.