Евдокс от Книд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Евдокс от Книд
Εὔδοξος ὁ Κνίδιος
древногръцки учен
Роден
Починал
Научна дейност
Област Астрономия, математика, физика
Философия
Регион Западна философия
Школа Платонизъм

Евдокс от Книд е древногръцки астроном, математик и физик и cъвременник на Платон. Счита се, че неговите постижения в развитието на точните науки през Античността отстъпват единствено на тези на Архимед.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 408 г. пр. Хр. в Книдос. Името му Евдокс означава „с чест“ или „с добра репутация“ (на гръцки: εὔδοξος εὔδοξος, от εὔ „добър“ и δοξος „мнение, вяра, слава“; aналогично е на латинското име Бенедикт). Около 387 г. пр. Хр. на около 23 години пътува с лекаря Теомедон към Атина, който според Диоген Лаерций е негов любовник[1]. Там посещава лекции на Платон и други философи за няколко месеца, но поради разногласие те се скарват. Евдокс е бил толкова беден, че се налага да наеме жилище в Пирея и за да посещава лекциите на Платон му се налага всеки ден да извървява 11 км и в двете посоки. Евдокс учи математика при Архит в Атина. Заслуга на Евдокс е разширяването на понятието за величина, което позволява гръцката математика да се развие към това, което днес се нарича "математически анализ"[2]. Методът на изчерпване, който той използва, както резултатите и идеите свързани с него по късно са включени в събирателния труд на Евклид "Елементи". При решаването на класическата задача за удвояване на куба Евдокс използва една алгебрична крива, станала известна като кампила на Евдокс:

a2x4 = b4(x2 + y2).

В 20в. кратери на Луната и Марс са кръстени също с неговото име.

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

Всичките му трудове са изгубени и сведенията за него идват от непреки източници, които го цитират като например при коментарите на Хипарх на поемата на Арат от Соли за астрономията[3]. Той става известен с въвеждането на астрономическия глобус и приноса си за разбирането на движението на планетите. Изобретява астрономическа система, в която Вселената е разглеждана като набор от 27 'хомоцентрични' сфери, концентрично разположени една в друга и около Земята. [4]

Работата му върху пропорциите, преоткрита през 16 век с преводите на Николо Тарталия, в продължение на столетие е основа на количествените изследвания, преди да бъде заменена с алгебричните методи на Рене Декарт. Негово откритие е тест за равенство на две съотношения и изобретяването на метод на изчерпване, който служи за изчисляване на повърхнини и обеми, които нямат прави граници[5].

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Диоген Лаерций, Животът на философите, кн. VIII.87
  2. Башмакова И., Евдокс в История на Математиката, т.1, София: Наука и Изкуство, 1974, с.114-126
  3. Lasserre, François (1966) Die Fragmente des Eudoxos von Knidos (de Gruyter: Berlin)
  4. Ауди 2009, с. 189.
  5. Ауди 2009, с. 188.