Евстатий Малеин
| Евстатий Малеин | |
| византийски генерал | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | християнство |
| Семейство | |
| Баща | Константин Малеин |
Евстатий Малeин (на гръцки: Ευστάθιος Μαλεΐνος) е водещ византийски генерал и един от най-богатите и влиятелни членове на анатолийската военна аристокрация в края на X век. Той заема висши административни и военни постове на Изток и участва в аристократичните бунтове срещу император Василий II (976 – 1025 г.), като се бори срещу Варда Склир, но подкрепя бунта на своя племенник Варда Фока. След провала на последния, Евстатий не е наказан, но огромното му богатство причинява окончателното му падение, тъй като Василий II го затваря в едно имение в Константинопол и конфискува богатството му след смъртта му.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Евстатий е син на Константин Малеин, изтъкнат генерал и дългогодишен управител на тема Кападокия. Фамилията Малеини по това време, главно чрез тясната си връзка с клана Фока, се превръща в един от най-важните и влиятелни кланове в земевладелската аристокрация на Мала Азия (Анатолия), която излъчва повечето от най-изявените византийски генерали.[1] Така Евстатий може да разчита както на значителния авторитет на своето семейство, така и на опита му във военните дела, за да си осигури висока длъжност. Той става стратег на темата Ликандос, преди неговият братовчед император Никифор II Фока (963 – 969) да го назначи, наред с първоначалния му пост, за първи византийски управител (дука) на Антиохия след завладяването на града от Византийската империя през октомври 969 г.[2] Около година след убийството на Никифор II през декември 969 г., Малеин е преместен от неговия приемник Йоан I Цимиски (969 – 976) на служба като губернатор на Тарс в Киликия – пост, който Евстатий все още заема през 976 г., когато младият Василий II става старши император.[3]
Поемането на контрола над управлението от Василий е оспорено от военната аристокрация, чиито членове, подкрепяни от армията, големите им имоти и широката им мрежа от клиенти, доминират управлението през предходните тринадесет години, когато Никифор Фока и Йоан Цимиски управляват като официални защитници на Василий и неговия по-малък брат Константин VIII.[4] Поради това, скоро след смъртта на Цимиски през януари 976 г., неговият основен поддръжник, доместикът на Изтока Варда Склир, е обявен за император. Малеин, който е привърженик на Фока и следователно е срещу подкрепящите Цимиски, остава верен на Василий II. Въпреки че не успява да предотврати разпространението на бунта от първоначалния му център около Малатия през планината Антитавър към същинска Анатолия и претърпява тежко поражение от него в края на лятото на 976 г., Малеин продължава да служи като лоялен на централната власт генерал до окончателното потушаване на бунта през 979.[5]
За да се противопоставят успешно на бунтовниците обаче, през 978 г. Василий II и неговият пръв министър, паракимоменът Василий Лакапин, са принудени да отзоват обратно генерал Варда Фока Млади, племенник на император Никифор II, от изгнание и да го назначат за командир на източните армии. След победата си над Склир Фока и неговите привърженици започват да кроят заговор за свалянето на императора. Първоначално конфликтът не избухва веднага и открито, но и двете страни изчакват в това, което историкът Марк Уитоу нарича „студена война“.[6] През 985 г. императорът първи предприема настъпление, като уволнява или понижава редица източни генерали, лоялни към клана Фока – самият Варда Фока е понижен в ранг на антиохийски дука, а Евстатий Малеин е уволнен от армията. През 986 г. обаче, след унизителното поражение на самия Василий II от българите при Траянови врата и завръщането на Склир от изгнание в Багдад, императорът е принуден отново да назначи Варда Фока за главнокомандващ на Изтока. Фока скоро подмамя Склир на среща и го арестува, но сега откритият конфликт за трона става неизбежен – на 15 август или 14 септември 987 г., в имението на Малеин в тема Харсианон, събраните водещи аристократични семейства провъзгласяват Фока за император.[7]
Бунтът на Фока се разпространяеа бързо из цяла Анатолия. В крайна сметка Василий II, който изпитва остра нужда от лоялни войски, сключва брачен съюз с Киевска Рус – в замяна на ръката на сестра му Анна киевският княз Владимир изпраща 6000 варяги, с които Василий II успява да потуши въстанието, като самият Фока пада в битка.[8] С изключение на няколко от най-близките помощници на бунтовника, Василий се отнася сравнително снизходително към повечето поддръжници на Фока. По този начин, въпреки че е един от най-видните поддръжници на Фока, на Малеин му е позволено да запази придворната си титла на магистър и обширните си имоти (арабски източници пишат, че един от тях се простирал без прекъсване от Клавдиополис във Витиния до река Сангариос, покривайки около 115 квадратни километра).[9]
През 995 г. обаче, когато император Василий II се връща от поход срещу Фатимидите в Сирия, той отсяда във владенията на Малеин. Малеин щедро покрива със собствени средства нуждите както на императорската свита, така и на цялата армия. Василий II обаче е силно впечатлен и разтревожен от тази демонстрация на богатство и власт; той отвежда Малеин със себе си в Константинопол като фактически заложник и през януари 996 г. издава нов закон срещу незаконното присвояване на общински земи от земевладелската аристокрация, така наречените динати („могъщи“), в опит за намаляване на властта им. Затворен отсега нататък в столицата, Малеин е добре обгрижван, но, по думите на хрониста Йоан Скилица, „като го снабди изобилно с всичко необходимо, Василий държеше Евстатий, сякаш хранеше див звяр в клетка“. След смъртта на Евстатий Малеин имотите и богатството му са конфискувани от императора.[10]
Препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Krsmanović 2003, Chapter 1.
- ↑ Krsmanović 2003, Chapter 5; Holmes 2005, с. 331 – 334; Whittow 1996, с. 354.
- ↑ Holmes 2005, с. 337.
- ↑ Whittow 1996, с. 359.
- ↑ Krsmanović 2003, Chapter 5; Whittow 1996, с. 361 – 362; Holmes 2005, с. 341, 451.
- ↑ Whittow 1996, с. 363 – 366.
- ↑ Krsmanović 2003, Chapter 5; Whittow 1996, с. 363 – 366.
- ↑ Whittow 1996, с. 370 – 373.
- ↑ Krsmanović 2003, Chapter 5; ODB 1991, с. 1276; Holmes 2005, с. 465 – 466.
- ↑ ODB, с. 1276; Holmes 2005, с. 465 – 466; Whittow 1996, с. 378 – 380; Krsmanović 2003, Chapter 5 and Chapter 6.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Holmes, Catherine (2005). Basil II and the Governance of Empire (976–1025). Oxford, United Kingdom: Oxford University Press, ISBN 978-0-19-927968-5, https://books.google.com/books?id=_h3_c0U1jVoC
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- Krsmanović, Bojana (11 September 2003), Chrysanthopoulos Dimitrios, transl. Maleinos Family. – Encyclopaedia of the Hellenic World, Asia Minor. Athens, Greece: Foundation of the Hellenic World, http://asiaminor.ehw.gr/forms/fLemmaBodyExtended.aspx?lemmaID=7766, посетен на 28 декември 2023
- Magdalino, Paul (ed) (2003). Byzantium in the Year 1000. Leiden, The Netherlands: Brill, ISBN 90-04-12097-1, https://books.google.com/books?id=CSZQ-VPFKoMC
- Whittow, Mark (1996). The Making of Byzantium, 600–1025. Berkeley and Los Angeles, California: University of California Press, ISBN 0-520-20496-4, https://books.google.com/books?id=bFh-ASmKksYC
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eustathios Maleinos в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
