Евстатий Попдимитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Евстати Попдимитров)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евстати Попдимитров
български иконописец
Роден
Починал
1915 г. (58 г.)
Стенописно изобпажение на архангелите Михаил и Гавриил от западната фасада на „Свети Никола“ в Слокощица, 1886 г.
Стенописно изображение на Свети Никола от западната фасада на „Свети Никола“ в Слокощица, 1886 г.

Евстатий (Евстати, Евстрати, Страти) Попдимитров (изписване до 1945 година: Евстатий попъ Димитровъ) е български иконописец, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Евстатий Попдимитров е роден в 1857 година в мияшкото малореканско село Осой, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Учи при Исая Джиков.[1] След 1878 година емигрира в Свободна България и през 1880 – 1893 г. работи в Кюстендил и Кюстендилско, като изписва иконите и стенописите в много църкви в региона.[1]

В 1882 – 1883 година Попдимитров изписва стенописите в „Св. св. Петър и Павел“ в брезнишкото село Мещица, които обаче в 1926 година са прерисувани с маслени бои и унижощени от Илия Зографски при поправката на храма.[2]

В 1885 година със Спиро Смилев от Осой изписват стенописите и иконите на църквата „Успение Богородично“ в село Скриняно,[1] изградена в 1889 г. и разрушена по-късно от свлачище.[3] В 1886 година Попдимитров изписва стенописите и някои от иконите на църквите „Свети Мина“ и „Успение Богородично“ в Кюстендил.[1] Изписва църквите „Свети Йоаким Осоговски“ в Кутугерци, „Свети Илия“ в Горни Коритен, „Свети Никола“ в Жиленци, „Свети Йоан Кръстител“ в Бобешино, „Свети Димитър“ в Злогош (1883 г.), „Свети Никола“ в Неделкова Гращица (1884 г.), „Свети Георги“ в Берсин (1887 г.), „Свети Димитър“ в Ямборано и „Света Троица“ в Горановци (1886 г.).[4][5] В 1886 година изписва и новите стенописи в „Свети Никола“ в Слокощица.[6]

Попдимитров рисува стенописите в „Свети Архангел Михаил“ в Шишковци. На иконата на Свети Георги оставя подпис: „1895 Ик. писец Ев. п. Димитров“.[2] В 1893 година отново работи в „Свети Мина“ в Кюстендил.[1]

След 1893 година работи в Пиротско и Нишко.[1]

Умира в Осой в 1915 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 257.
  2. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 258.
  3. Вдигат параклис в центъра на село Скриняно. // Дарик News, 28 октомври 2010. Посетен на 31 декември 2015.
  4. Регионален исторически музей Кюстендил
  5. Десислава Страхилова. За някои особености на състоянието на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на Националното Възраждане
  6. Църква „Св. Никола“ – село Слокощица. // kustendil.com. Посетен на 18 май 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония