Едит Дьомрьои

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Едит Дьомрьои
Gyömrői Edit
унгарски психоаналитик
Родена
Починала
11 февруари 1987 г. (90 г.)
Националност Флаг на Унгария Унгария
Научна дейност
Област Психология
Учила при Ото Фенихел
Работила в Клиника Хампстед

Уебсайт Страница в IMDb

Едит Дьомрьои (на унгарски: Gyömrői Edit) е унгарски психоаналитик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 8 септември 1896 година в Будапеща, Унгария, в семейството на Марк Гелб и Илона Пфайфер. Първоначално учи вътрешен дизайн по желание на баща си, но по-късно го изоставя. Омъжва се за Ервин Рени през 1914 г., но се развежда четири години по-късно.

Научава за психоанализата от чичо си Ищван Холос и започва да я учи. Дьомрьои работи на изключително много работи: парашутна фабрика, продавач в книжарница и много други. Живее известно време в Ужгород, Тимишоара, но е изгонена от последния град поради комунистически идеи. В периода 1932 – 1933 живее в Берлин с втория си съпруг Ласло Тьолги.

През 1923 г. започва да се анализира при Ото Фенихел, като постепенно между 1925 и 1929 г. преминава и обучителна анализа при него. В Берлин тя влиза в марксисткия кръг на психоаналитици като Ани и Вилхелм Райх, Ото Фенихел, Едит Якобсон и Зигфрид Бернфелд. След идването на нацистите на власт Дьомрьои емигрира от Берлин с някои свои колеги и отиват в Прага, където основават психоаналитичен институт за обучение. Година по-късно става специален член на Унгарското психоаналитично общество. Организира семинари за майки и педагози с практическа насоченост заедно с Лилиян Ротър. Посещава и семинарите на Ана Фройд във Виена.

През 1935 г. започва да анализира унгарския поет Атила Йожев, който преди това се подлага на психоанализа при Саму Рапапорт. През 1936 терапията му е поета от Робърт Бак. С усилване на расизма през 1938 заминава за Шри Ланка с третия си съпруг Ласло Ушвари с помощта на Джон Рикман. Синът ѝ обаче не успява да избяга и умира в работнически лагер. В Шри Ланка Дьомрьои става член на Индийското психоаналитично общество и продължава аналитичната си дейност. Там започва да се интересува от будизма и записва да учи източна философия, която завършва през 1944 г. с дисертация на тема „Чудо и вяра в ранния будизъм“. Там се среща с четвъртия си съпруг Евелин Людовик (предишния умира през 1940) и през 1956 двамата се местят в Лондон. Там става член на Британското психоаналитично общество и част от аналитиците около Ана Фройд и започва да работи в клиниката Хампстед (днес център Ана Фройд).

Умира на 11 февруари 1987 година в Лондон на 90-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • (1919) Rényi Edit versei [The Poems of Edit Rényi]. Benkő Gyula Könyvkereskedése Kiadása, Budapest
  • (1936) Székely Béla: „A gyermekévek szexualitása“ [Béla Székely: „The sexuality of the chlidhood years“]. In: Szép Szó, 3, 284 – 285.
  • (1936) A gyermekkori félelmekről [On childhood fears]. In: Gyermeknevelés, 3, 130 – 132.
  • (1937) A gyermekévek szexualitásáról. (Székely Béla könyvéről). [On the Sexuality of the Childhood Years (A book by Béla Székely)]. In: Korunk, 1, 95.
  • (1937) Ne taposd el a szegény kis bogarat! [Don’t step on that poor little bug!] In: Gyermeknevelés, 5, 67 – 68.
  • (1938) Engedjük-e újságot olvasni a gyermeket? [Should we allow children to read the paper?] In: Gyermeknevelés, 6, 109 – 110.
  • (1944) Ludowyk-Gyömröi, Edith: Martha Mitnitzky-Vágó, „Ethos, Hypokrisie und Libidohaushalt“ (Zeitschrift für Psychoanalyse und Imago, XXV, 356 – 396.) In: The Psychoanalytic Quarterly, 13, 119 – 120. (Review)
  • (1944) Ludowyk, Edith: Aurea Prima Sata Est. In: University of Ceylon Review, 2, April
  • (1947) Ludowyk-Gyomroi, Edith: The Valuation of Saddhā in Early Buddhist Texts. In: University of Ceylon Review, 5, 2, 32 – 49.
  • (1955) Ludowyk Gyömröi, Edith: Pubertätsriten der Mädchen in einer in Umwandlung begriffenen Gesellschaft. In: Maria Pfister-Amende (szerk.): Geistige Hygiene. Forschung und Praxis. Benno Schwabe & Co., Basel, 237 – 251.
  • (1963) Ludowyk Gyomroi, Edith: „The Analysis of a Young Concentration Camp Victim“. The Psychoanalytic Study of the Child, 18, 484 – 510. German: (1966) Die Psychoanalyse eines jungen Konzentrationslageropfers. In: Psyche, 20, 401 – 426. Hungarian: (1994) Ludowyk-Gyömrői, Edith: Egy koncentrációs tábort túlélt fiatal lány analízise. In: Thalassa, 1 – 2, 32 – 52. Ford. Pető Katalin
  • (1973) Ludowyk Gyömröi, Edith: „A negyedik Petőfi“ [The fourth Petőfi]. In: International Journal of Psychoanalysis, 54, 124. (Review)
  • (1979) Rényi Edit: Megbékélés [Atonement]. Magvető, Budapest
  • (1995) Ludowyk Gyömröi, Edith: Erinnerungen an Otto Fenichel und an die Deutsche Psychoanalytische Gesellschaft [1979]. In: Luzifer Amor. Zeitschrift zur Geschichte der Psychoanalyse, 8, 117 – 123.
  • (2000) Glück, Edith: Einleitung einer Kinderanalyse [1933]. In: Luzifer Amor. Zeitschrift zur Geschichte der Psychoanalyse, 25, 126 – 134. (Published by Christiane Ludwig-Körner.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Психология“         Портал „Психология