Еднопроходни

	Еднопроходни
	Същинска ехидна (T. aculeatus)
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
подцарство:	Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
подцарство:	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
подтип:	Гръбначни (Vertebrata)
инфратип:	Челюстни (Gnathostomata)
мегаклас:	Костни риби (Osteichthyes)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
инфраклас:	†Elpistostegalia
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
надклас:	Четирикраки (Tetrapoda)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
подклас:	Yinotheria
(без ранг):	Australosphenida
разред:	Еднопроходни (Monotremata)
	Научно наименование
	Monotremata Bonaparte, 1837
	Обхват на вкаменелости
	норий – настояще, 210 – 0 Ma ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н
	Еднопроходни в Общомедия
	[ редактиране ]

Еднопроходните (Monotremata), или първични или яйценосни бозайници, са разред животни от клас Бозайници. Те са еволюционно първите и най-примитивните бозайници. Наречени са така, тъй като яйцепроводите, семепроводите и пикочопроводите завършват в общ проход – клоака. Те снасят яйца, от които се излюпват малките. След излюпването, малките се кърмят от майката, аналогично на другите бозайници.

Въпреки че в миналото са били често срещани, до днес са оцелели само две видови подгрупи – птицечовки и ехидни,^[1] представени от 5 животински вида.^[2] Поради единствеността на включения в него разред, подкласът служи само за таксономично различаване от представителите на подклас Живородни бозайници.

Разпространение

Срещат се в Австралия и остров Нова Гвинея. Островът е разположен северно от Австралия и е имал сухопътна връзка с континента допреди 10 – 15 хил. години. Обитават гори, равнини и речни крайбрежия. Те са единственият разред в подклас Prototheria. Запазени живи представители има само в Австралия – птицечовка и ехидна.

Особености

Съчетават белези на влечуги, птици и бозайници. Снасят яйца. Скоростта на метаболитните им процеси е по-ниска от тази на другите бозайници. Също така и температурата, която поддържат е леко колебаеща се и по-ниска (около 32 °C, в сравнение с двуутробните 35 °C, плацентните 38 °C или птиците 41 °C – средно). Някои животни имат козина, други – рогова обвивка, а трети – човка. Снасят яйца, подобно на птиците и влечугите, малките си кърмят с мляко, но нямат сукални зърна.^[1] Малките на ехидната са голи, без бодли.

Ехидните са екологичния еквивалент на Люспениците и Мравоядите, водят наземен начин на живот, хранят се с определени видове насекоми, като термити и мравки, разкопават колониите им със силните си и снабдени с големи и здрави нокти крака, при опасност са способни да се заровят много бързо в земята, като отгоре остават да се показват само дългите и бодли. Птицечовката обитава ледено студените планински потоци, много добър плувец, във водата се движи с ловкост подобна на бобъра и патиците потапници. Храни се с дребни безгръбначни, които открива по дъното с помощта на чувствителната си човка. Храносмилаелната им система завършва с клоака.^[1]

Продължителността на живота им е до 50 години.^[1]

Еволюция

Те са първите бозайници и са произлезли от зверозъби гущери. В разреда са единствените бозайници, които снасят яйца. Предполага се, че при разделянето на Пангея, Австралия и Нова Гвинея, които са били общо парче земя, са се изолирали екологично, което е причина днес да са разплостранени само там. Единственият извествен вид от друга част на света е патагонският палеоценски Monotrematum sudamericanum^[3] Разредът е оцелял, тъй като представителите му заемат екологични ниши със слаба или никаква конкуренция.^[2]

Първи предположения за еволюцията на разреда прави Darlinton през 1957 г., който смята, че еднопроходните са били широко разпространити през Юра. Тази теория е отхвърлена, тъй като изследвания от 2009 г., които предполагат образуването на протоптицечови преди 19 – 48 млн г.^[3] Въпреки това, образуването и възрастта на разреда е обект на научни спорове.

Класификация

Разред Monotremata^[4]
- Подразред Platypoda
  - Семейство Ornithorhynchidae: Птицечовки
    - Род Ornithorhynchus
      - Ornithorhynchus anatinus, Птицечовка
- Подразред Tachyglossa
  - Семейство Tachyglossidae: Ехидни
    - Род Tachyglossus
      - Tachyglossus aculeatus, Късоноса ехидна, Австралийска ехидна
        Tachyglossus aculeatus aculeatus
        
        Tachyglossus aculeatus acanthion
        
        Tachyglossus aculeatus lawesii
        
        Tachyglossus aculeatus multiaculeatus
        
        Tachyglossus aculeatus setosus
    - Род Zaglossus
      - Zaglossus attenboroughi, Проехидна на Атънбъроу
      - Zaglossus bartoni,
        Zaglossus bartoni bartoni
        
        Zaglossus bartoni clunius
        
        Zaglossus bartoni diamondi
        
        Zaglossus bartoni smeenki
      - Zaglossus bruijni, Проехидна, Дългоноса ехидна, Дългоноса проехидна, Дългомуцунеста ехидна

Източници

1 2 3 4 д-р Спелмън, Луси. Енциклопедия на животните. Егмонт България, 2016. ISBN 978-954-27-1112-4. с. 34 – 35.
1 2 Turner, James. Mammals of Australia. София, Pensoft, 2004. ISBN 954-642-198-7. с. 23.
1 2 Flannely, Timothy и др. A review of monotreme (Monotremata) evolution // An Australasian Journal of Palaeontology. DOI:10.1080/03115518.2022.2025900.
↑ [departments.bucknell.edu/biology/resources/msw3/browse.asp?id=10300001 Mammal Species of the World]

[:0-1] 1 2 3 4 д-р Спелмън, Луси. Енциклопедия на животните. Егмонт България, 2016. ISBN 978-954-27-1112-4. с. 34 – 35.

[Mammals-2] 1 2 Turner, James. Mammals of Australia. София, Pensoft, 2004. ISBN 954-642-198-7. с. 23.

[Evolution-3] 1 2 Flannely, Timothy и др. A review of monotreme (Monotremata) evolution // An Australasian Journal of Palaeontology. DOI:10.1080/03115518.2022.2025900.

[4] [departments.bucknell.edu/biology/resources/msw3/browse.asp?id=10300001 Mammal Species of the World]

[1]

[2]

[3]

[4]