Еднопроходни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еднопроходни
Echidna ST 03.jpg
Късоноса ехидна
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
подтип: Chordata Гръбначни
надклас: Tetrapoda Четирикраки
клас: Mammalia Бозайници
подклас: Prototheria Първични
разред: Monotremata Еднопроходни
Научно наименование
Уикивидове Monotremata
(C.L. Bonaparte, 1837)
Обхват на вкаменелости
аптий – настояще, 123–0 Ma

Еднопроходните (Monotremata) са разред животни от класа на бозайниците. Това са най-примитивните бозайници. Името произтича от факта, че яйцепроводите, семепроводите и пикочопроводите завършват в общ проход, клоака. Еднопроходните са единствения разред в биологичния подклас на клас Бозайници - първичните или яйценосни бозайници (Prototheria).

Поради единствеността на включения в него разред, подкласът служи само за разграничаване от другите видове на същото таксономично ниво - за разлика от представителите на другия подклас (живородните бозайници) първичните снасят яйца и малките се излюпват от тях. След излюпването малките биват кърмени от майката като при другите бозайници.

Запазени живи представители има само в Австралияптицечовка и ехидна.

Общи сведения[редактиране | edit source]

Съчетават белези на влечуги, птици и бозайници. Снасят яйца. Скоростта на метаболитните им процеси е по-ниска от тази на другите бозайници. Също така и температурата, която подържат е леко колебаеща се и по-ниска (около 32°С, в сравнение с двуутробните 35°С, плацентните 38°С или птиците 41°С — средно). Някои животни имат козина, други рогова обвивка, а трети човка. Хранят малките си с мляко, но млечните им жлези нямат сукални зърна.

Разпространение[редактиране | edit source]

Срещат се в Австралия и остров Нова Гвинея. Островът е разположен северно от Австралия и е имал сухопътна връзка с континента допреди 10-15 хил. години. Обитават гори, равнини и речни крайбрежия.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Ехидните са екологичния еквивалент на Люспениците и Мравоядите, водят наземен начин на живот, хранят се с определени видове насекоми, като термити и мравки, разкопават колониите им със силните си и снабдени с големи и здрави нокти крака, при опасност са способни да се заровят много бързо в земята, като отгоре остават да се показват само дългите и бодли. Птицечовката обитава ледено студените планински потоци, много добър плувец, във водата се движи с ловкост подобна на бобъра и патиците потапници. Храни се с дребни безгръбначни, които открива по дъното с помощта на чувствителната си човка.

Размножаване[редактиране | edit source]

Снасят яйца, подобно на птиците и влечугите, малките си кърмят с мляко. Малките на ехидната са голи, без бодли.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Недобре проучени животни, въпреки голямата си популярност. Птицечовката притежава отровен шип на задните крака, което я прави единствения отровен бозайник.

Класификация[редактиране | edit source]