Направо към съдържанието

Еднопроходни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Еднопроходни
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
подцарство:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
подтип:Гръбначни (Vertebrata)
инфратип:Челюстни (Gnathostomata)
мегаклас:Костни риби (Osteichthyes)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
инфраклас:Elpistostegalia
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
надклас:Четирикраки (Tetrapoda)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
подклас:Yinotheria
(без ранг):Australosphenida
разред:Еднопроходни (Monotremata)
Научно наименование
Bonaparte, 1837
Обхват на вкаменелости
Еднопроходни в Общомедия
[ редактиране ]

Еднопроходните (Monotremata), или първични или яйценосни бозайници, са разред животни от клас Бозайници. Те са еволюционно първите и най-примитивните бозайници. Наречени са така, тъй като яйцепроводите, семепроводите и пикочопроводите завършват в общ проход – клоака. Те снасят яйца, от които се излюпват малките. След излюпването, малките се кърмят от майката, аналогично на другите бозайници.

Въпреки че в миналото са били често срещани, до днес са оцелели само две видови подгрупи – птицечовки и ехидни,[1] представени от 5 животински вида.[2] Поради единствеността на включения в него разред, подкласът служи само за таксономично различаване от представителите на подклас Живородни бозайници.

Срещат се в Австралия и остров Нова Гвинея. Островът е разположен северно от Австралия и е имал сухопътна връзка с континента допреди 10 – 15 хил. години. Обитават гори, равнини и речни крайбрежия. Те са единственият разред в подклас Prototheria. Запазени живи представители има само в Австралия – птицечовка и ехидна.

Съчетават белези на влечуги, птици и бозайници. Снасят яйца. Скоростта на метаболитните им процеси е по-ниска от тази на другите бозайници. Също така и температурата, която поддържат е леко колебаеща се и по-ниска (около 32 °C, в сравнение с двуутробните 35 °C, плацентните 38 °C или птиците 41 °C – средно). Някои животни имат козина, други – рогова обвивка, а трети – човка. Снасят яйца, подобно на птиците и влечугите, малките си кърмят с мляко, но нямат сукални зърна.[1] Малките на ехидната са голи, без бодли.

Ехидните са екологичния еквивалент на Люспениците и Мравоядите, водят наземен начин на живот, хранят се с определени видове насекоми, като термити и мравки, разкопават колониите им със силните си и снабдени с големи и здрави нокти крака, при опасност са способни да се заровят много бързо в земята, като отгоре остават да се показват само дългите и бодли. Птицечовката обитава ледено студените планински потоци, много добър плувец, във водата се движи с ловкост подобна на бобъра и патиците потапници. Храни се с дребни безгръбначни, които открива по дъното с помощта на чувствителната си човка. Храносмилаелната им система завършва с клоака.[1]

Продължителността на живота им е до 50 години.[1]

Те са първите бозайници и са произлезли от зверозъби гущери. В разреда са единствените бозайници, които снасят яйца. Предполага се, че при разделянето на Пангея, Австралия и Нова Гвинея, които са били общо парче земя, са се изолирали екологично, което е причина днес да са разплостранени само там. Единственият извествен вид от друга част на света е патагонският палеоценски Monotrematum sudamericanum[3] Разредът е оцелял, тъй като представителите му заемат екологични ниши със слаба или никаква конкуренция.[2]

Първи предположения за еволюцията на разреда прави Darlinton през 1957 г., който смята, че еднопроходните са били широко разпространити през Юра. Тази теория е отхвърлена, тъй като изследвания от 2009 г., които предполагат образуването на протоптицечови преди 19 – 48 млн г.[3] Въпреки това, образуването и възрастта на разреда е обект на научни спорове.

  1. 1 2 3 4 д-р Спелмън, Луси. Енциклопедия на животните. Егмонт България, 2016. ISBN 978-954-27-1112-4. с. 34 – 35.
  2. 1 2 Turner, James. Mammals of Australia. София, Pensoft, 2004. ISBN 954-642-198-7. с. 23.
  3. 1 2 Flannely, Timothy и др. A review of monotreme (Monotremata) evolution // An Australasian Journal of Palaeontology. DOI:10.1080/03115518.2022.2025900.
  4. [departments.bucknell.edu/biology/resources/msw3/browse.asp?id=10300001  Mammal Species of the World]