Експоненциален запис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Експоненциалният запис (формат) или форма с плаваща запетая[1] се използва за компактно изписване на много малки или много големи числа в десетичен вид. Този вид запис има редица полезни свойства и често се използва в калкулатори от учени, математици и инженери.

При експоненциалния запис числото N се изписва под формата на произведение от значеща част (мантиса) и мащаб:

,

където мантисата M е някакво реално число. Обикновено се избира по абсолютна стойност мантисата да е в интервала от 1 до 10, за по-ясна съпоставимост и по-лесно пресмятане. Мащабът е степенна функция, чийто степенен показател p има характер на цяло число със знак. Степенният показател се нарича порядък и показва посоката и броят позиции на изместване на десетичният знак в мантисата, спрямо позицията му в естествения вид на числото. Знакът на порядъка показва посоката на числовата ос, в която следва да се премести десетичният знак, за да се възвърне естественият вид на числото – в отрицателна посока, когато е минус и съответно в положителна посока, когато е плюс.[1]

За да се изпише едно число в експоненциален формат, се използват кодовете: E-, E+, e- или e+.

Мантиса[редактиране | редактиране на кода]

Значещата част на число с плаваща запетая се нарича мантиса. Думата произхожда от езика на древните етруски и означава част (фракция).[1]

Примери[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]