Елена Граматикова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елена Граматикова
Родена
17 октомври 1939 г.(1939-10-17)
Починала
2005 г. (66 г.)
Стил народна музика
Музикален издател Балкантон, Гега Ню

Елена Граматикова е певица от Тракийската фолклорна област.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Елена Граматикова е родена на 17 октомври 1939 г. в с. Голямо Шарково, община Болярово. Завършва прогимназия в ПГ „Васил Левски" – Ямбол. Още като ученичка в 8 клас е приета с конкурс в току-що сформирания Тракийски ансамбъл в Ямбол, основател на който е изтъкнатият музикален деец Атанас Паленков през октомври 1954 г.

През 1965 г. Тракийският ансамбъл е оглавен от композитора и диригента Стоян Гагов, който решително спомага за изграждането и усъвършенстването на Елена Граматикова като професионалист в изпълнението на тракийската народна песен. В Тракийския ансамбъл Елена Граматикова се оформя като основна солистка и тук стои неотлъчно в продължение на 36 години.

Както с Тракийския ансамбъл, така и самостоятелно по линията на Българската концертна дирекция тя участва в над 6 хиляди концерта в страната и чужбина. Нейният глас е завладявал аудиториите във Франция, Италия, Германия, Русия, Украйна, Молдова, Австрия, Полша, Чехия, Сирия, Узбекистан и други страни.

В репертоара си Елена Граматикова наброява над 700 народни песни, преобладаваща част от които е научила от майка си Станка Граматикова, от леля си Бояна и от други хора от Ямболския край. Неповторима Елена Граматикова ще остане с песните си „Снощи си мамо, замръкнах“, „Триста са пушки пукнали“, „Кашлакьовските чорбаджии“, „В село хайдути слязоха“, „Снощи е Стоян замръкнал“, „Тръгнали са ми, тръгнали“, „Мама на Богдан думаше“, „Димитър дума Марийка“, „Снощи отидох надолу, Стойне ле“, „Яно, Янке, ваклушанке“ и мн. др. Наред с песенното творчество Граматикова подготвя за печат сборник от гатанки, пословици, умотворения, детски залъгалки и др.

Във фонотеките на Радио София и на радиата в Стара Загора, Пловдив и Варна има над 120 нейни записи. В БНТ и РТЦ има над 40 филма, Балкантон също отразява развитието и, като издава грамофонни плочи с нейни песни, а през 1982 г. издава в голям тираж дългосвиреща плоча с нейни изпълнения.

При повторното си гостуване във Франция през 1984 г. радио „Солей“ в Париж прави записи на нейни изпълнения. С голям успех преминава гостуването ѝ в Ямболския драматичен театър в драмата ритуал „Тракийска легенда“ от Димитър Яръмов.

Умира през 2005 г.

Мнения и оценки за нея[редактиране | редактиране на кода]

Композиторът и дирент Филип Кутев: „На пръсти се броят алтовите гласове в народното пеене, между които е и Елена Граматикова. Ямболският край роди един прекрасен сопран – Вълкана, и един кадифен контраалт – Елена.“

Проф. Кирил Стефанов: „Бих бил щастлив, ако в състава си имам такъв алтов глас като Елена.“

Композиорът и диригент Коста Колев: „Удоволствие е да се правят записи с професионалист като Елена Граматикова.“

Музикологът Розалия Бикс: „Изключителна певица с топъл и гальовен, плътен алт, който прониква направо в душата на слушателите.“

Докторът по изкуствознание и ст.н. с. Михаил Букурещлиев: „Елена пълни сцената с глас и присъствие – достолепна, горда, спокойна и уверена.“

Народната певица Калинка Згурова: „За мен тя е една прекрасна тракийска певица с голям характерен репертоар.“

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

За значимостта ѝ можем да съдим и от присъдените ѝ 8 златни медала от национални подиуми, а през 1976 г. е наградена и с Орден "Кирил и Методий" – I степен. Носителка е и на юбилеен медал „100 години от освобождението на България от османска власт“. По случай 55–та си годишнина и 40 години творчески път Общинският съвет в Ямбол я удостоява и с почетния 4 Златен герб на града. На третия Национален преглед на държавните и професионални ансамбли през април 1985 г. в Кюстендил Елена Граматикова завоюва Голямата награда за индивидуално изпълнение. За изключителни си професионални и творчески изяви певицата е удостоена през 1986 г. от Държавната атестационна комисия с извънредна артистично–солистична категория.

Композиторът проф. д-р Николай Кауфман пише песни за Елена Граматикова с посвещение „За голямата тракийска певица“. Композиторът и диригент Стоян Гагов я нарича „Орфей на Тракия“ и пише много песни за нея.

Елена Граматикова е включена и в енциклопедичните сборници „Кой кой е в България“ и „Кой кой е в българската култура“.

С указ № 104 от 17 януари 1990 г. Президентът на Република България присъжда специална пенсия за народната певица Елена Граматикова. Оттогава тя ръководи Школа за народно пене към Центъра за работа с деца в Ямбол и подготвя талантливи ученици по народно пеене за средните училища в Котел и Широка лъка, където те влизат с отличен успех.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

  • Глас от тракия (2015)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България