Елка Бакалова

Елка Бакалова
български изкуствовед, културолог
Родена	8 декември 1938 г. София, Царство България
Научна дейност
Област	Културология, изкуствознание
Образование	Московски държавен университет
Учила при	проф. Виктор Лазарев
Работила в	Институт за изкуствознание при БАН Институт за фолклор при БАН Нов български университет

Проф. Елка Бакалова е български изкуствовед и културолог, изследовател към Института за фолклор (БАН), член-кореспондент на БАН, преподавател в НБУ от 2000 до 2007 г.

Бакалова е един от изявените специалисти по изкуството и културата на Средновековието и Ренесанса. Изследванията ѝ са посветени на Византийското и Българското средновековно изкуство, и на християнската ритуалност.

Биография

Образование

Завършва Филологическия факултет на Московския държавен университет през 1963 г. със специалност „Руска филология“. През 1964 г. завършва и Историческия факултет на Московския университет със специалност „История на изкуството“ при световноизвестния византолог проф. Виктор Лазарев.

Специализирала е в Поатие (Франция), Бари (Италия), Кьолн, Берлин и Мюнхен (Германия) със стипендия на Фондацията „Алекзандер фон Хумболдт“, Виена (Австрия), Принстън и „Dumbarton Oaks“ във Вашингтон (САЩ).

Научна кариера

През 1970 започва работа като научен сътрудник в Института за изобразителни изкуства при БАН. Защитава кандидатска дисертация на тема „Стенописите в Костницата на Бачковския манастир“ през 1973. Защитава докторска дисертация (за степента „доктор на науките“) през 1990 на тема „Аспекти на съотношението словесен текст – изображение в българското средновековие“. От 1992 до 2007 е „старши научен сътрудник I ст.“ в Институт за изкуствознание при БАН. Избрана е за член-кореспондент на БАН през 2005. До 2011 г. работи в Института за фолклор (от 2010 г. Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей) към БАН.

От 2000 до 2007 г. е редовен професор в Нов български университет, департамент „История на културата“.

Преподавала е в Софийския университет и във Великотърновския университет, преподава в Националната художествена академия. Големият брой нейни възпитаници, немалко от които са вече известни изследователи, дават правото да се говори за нейна школа в областта на средновековното изкуство и култура в България.

Изнасяла е лекции по средновековно българско и византийско изкуство в Лувъра и Сорбоната в Париж (Франция), Institute for Advanced Study и Принстънски университет в Принстън, „Dumbarton Oaks Research Library and Collection“ във Вашингтон (САЩ), Женевски университет (Швейцария), Институт „Курто“ в Лондон (Великобритания), Музей на приложните изкуства във Виена (Австрия), Metropolitan Museum of Art в Ню Йорк (САЩ), École pratique des hautes études в Париж (Франция), и др.

Участва в много национални и международни научни форуми. Тя е консултант и експерт в национални и международни организации по опазване на културното наследство. От 1994 г. е член на Българския национален комитет на ИКОМОС и експерт по художествените паметници на манастирите. От 1989 г. до 2007 г. е главен редактор на научното списание „Проблеми на изкуството“.

Избрана библиография

Публикувала е множество статии в български и чуждестранни издания.

Монографии

• Стенописите на църквата при с. Беренде, изд. Български художник, София, 1976.
• Бачковската костница, изд. Български художник, София, 1977.
• Роженският манастир, София, 1990, 107 с.
• Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев. Манастирите в България. София: Спектър, 1992.

За нея

• От честния пояс на Богородица до коланчето за рожба: Изследвания по изкуствознание и културна антропология в чест на проф. Елка Бакалова. Съставители Мила Сантова, Бисерка Пенкова, Ива Станоева, Миглена Иванова. София: Агата-А, 2010, 274 с. (ISBN 978-954-540-069-8)

Външни препратки

• От и за Елка Бакалова в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Научна литература, свързана с Елка Бакалова, в Google Наука
• Мила Сантова, „Ерудитът Елка Бакалова“, в. „Култура“, бр.44 (2527), 19 декември 2008, с. 6
• Ралица Лозанова, „Авторитетът Елка Бакалова“, в. „Култура“, бр.44 (2527), 19 декември 2008, с. 6