Ерик Хобсбом
|
Ерик Хобсбом Eric Hobsbawm |
|
|---|---|
| британски историк | |
 Ерик Хобсбом на фестивала в Хей он Уай, 2011 г. |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал |
1 октомври 2012 г.
|
| Научна дейност | |
| Област | История, антропология |
| Образование | Кеймбриджки университет |
| Работил в | Лондонски университет |
| Семейство | |
| Съпруга |
Мюриъл Сийман (1943–1951) Марлене Шварц |
| Деца | Джошуа, Джулия, Анди |
|
|
|
| Уебсайт | |
| Ерик Хобсбом в Общомедия | |
Ерик Джон Ърнест Хобсбом[1] (на английски: Eric John Ernest Hobsbawm), роден на 9 юни 1917 в Александрия, Египет – починал на 1 октомври 2012 в Лондон, Великобритания е британски историк, марксист, теоретик на историческата наука – известен с трудовете си върху „дългия XIX век“ (1789 – 1914 г.), теоретик и критик на национализма.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в семейството на евреи, които без успех се опитват да развият бизнес в Египет (майка му е виенчанка, баща му е син на полски евреин, роден в Лондон).
Основно образование получава във Виена, след това завършва гимназия в Берлин (1931-1934), където се оказва заедно със сестра си след смъртта на родителите си, продължава образованието си в Лондон, където емигрира след т.нар. Аншлус (присъединяването на Австрия към Нацистка Германия) и учи в историческия и икономическия факултети на Кралския колеж на Кеймбриджкия университет (1949-1955).
Още в Германия Хобсбом се увлича от марксизма. Във Великобритания e приет в Комунистическата партия и става част от групата на историците в партията.
В студентските си години Хобсбом е културен наблюдател на вестник „Гранта“, работи също и като кинооператор, участвайки в снимки във Франция, Алжир и Тунис.
След завършването на университета Хобсбом развива кариера в катедрата по история на колежа Бъркбек на Лондонския университет, където става професор, а след това оглавява катедрата по икономическа история (от 1969). От 1984 г. е почетен професор по икономика и социална история в същия университет.
Хобсбом пътешества из страните на Средиземноморието и Латинска Америка. По време на пътуването из Средиземноморието през 1957 г. Хобсбом се запознава с архивни документи и разпитва селяни, след което написва книга си „Примитивни бунтовници. Изследвания на архаичните форми на социалните движения през 19 и 20 век“ (1959), главно на базата на италиански и испански материал. В този си труд Хобсбом показва връзката на религията, по-конкретно сектантството и миленаризма, с революционността на масите, описва закономерността на революционната ситуация и анализира ролята на личността в нея.
През 1960-те години Хобсбом си спечелва популярност като историк на работническото движение. Той представя историята на работническото движение не като описание на дейността на работническите организации, а като история на културата на работническата класа. По-късно продължава тези изследвания, обръщайки особено внимание на отношенията на религията със социализма, на ролята на ритуала в работническото и революционното движение, на формирането на работническа аристокрация, на културата на работническата класа и на връзката ѝ с масовата култура.
Хобсбом активно участва в диспути с марксисти, критикувайки ги за ортодоксалните им възгледи върху еволюцията на капитализма. Подписва писмото на групата европейски историци срещу нахлуването на съветските войски в Унгария и горещо симпатизира на участниците в „Пражката пролет“, но заедно с това си остава член на комунистическата партия, независимо от многото ограничения, на които в тази епоха са подложени комунистите, например забраната за пътуване до САЩ. За особеностите на марксизма му друг влиятелен британски историк марксист, Тони Джуд, пише: „За Хобсбом да бъдеш „историк марксист“ означава просто да притежаваш така наречения от него „исторически“ или интерпретационен подход.“ [2]
През 1968 г. публикува икономическа история на Англия под заглавието „Индустрията и Империята: формирането на съвременното английско общество. От 1750 г. до наши дни“.
От началото на 1970-те години Хобсбом се заема с концептуално ново изследване на историята на Европа на Новото време, а също и с въпроси на методологията на историческите изследвания.
На английските фенове на джаза Хобсбом е познат и като изтънчен критик и познавач на съвременната музика.
Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]
- 1973: Почетен член на Кингс колидж в Кеймбридж
- 1978: Член на Британската академия
- 1995: Лауреат на Дойчеровската мемориална награда и на наградата „Лайънъл Гелбър“
- 1996: Лауреат на наградата за историография „Улфсън“
- 1997: Лауреат на Австрийската държавна награда за историография „Виктор Адлер“
- 1998: Носител на Орден на кавалерите на честта
- 1999: Лауреат на Лайпцигската литературна награда за европейско разбирателство
- 1999: Почетен доктор на Университета на Републиката в Монтевидео, Уругвай
- 2000: Лауреат на наградата „Ернст Блох“
- 2003: Лауреат на наградата „Балзан“
- 2006: Член на Кралското общество за литература
- 2008: Почетен гражданин на Виена
- 2008: Почетен доктор на Виенския университет
- 2008: Почетен доктор на Карловия университет в Прага
- 2008: Почетен доктор на Университета в Херона[3]
- 2008: Лауреат на Бохумската награда за историография
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- 1959 – „Primitive Rebels“ (Примитивни бунтовници)
- 1959 – „The Jazz Scene“ (Джаз сцената)
- 1962 – „The Age of Revolution“ (Векът на революциите)
- 1964 – „Labouring Men“ (Трудещите се)
- 1968 – „Industry and Empire“ (Индустрията и империята)
- 1969 – „Captain Swing“ (Капитан Суинг)
- 1969 – „Bandits“ (Бандитите)
- 1973 – „Revolutionaries“ (Революционерите)
- 1975 – „The Age of Capital“ (Векът на капитала)
- 1978 – „History of Marxism“ (История на марксизма)
- 1983 – „The Invention of Tradition“ (Изобретяването на традицията)
- 1984 – „Workers“ (Работниците)
- 1987 – „The Age of Empire“ (Векът на империята)
- 1990 – „Nations and Nationalism“ (Нации и национализъм)
Нации и национализъм от 1780 до днес: Програма, мит, реалност. Превод Мария Пипева и Емил Георгиев. София: Обсидиан, 1996, 256 с. (ISBN 9548240424) - 1990 – „Echoes of the Marseillaise“ (Отгласите на Марсилезата)
- 1994 – „The Age of Extremes“ (Векът на крайностите)
- 1997 – „On History“ (Върху историята)
- 1998 – „Uncommon People“ (Необикновените хора)
- 1999 – „The New Century“ (Новият век)
- 2002 – „Interesting Times“ (Интересни времена)
- 2007 – „Globalisation, Democracy and Terrorism“ (Глобализацията, демокрацията и тероризма)
- 2011 – „How to Change the World: Tales of Marx and Marxism“ (Как да се промени светът: Разкази за Маркс и марксизма)
- 2013 – „Fractured Times“ (Счупени времена)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Това е правилната транслитерация на името, съответстваща на произношението му като |ˈ|h|ɒ|b|z|.|b|ɔː|m, при все че в повечето публикации на български език, включително в електронния каталог 'Кобис', е изписано като 'Хобсбаум'.
- ↑ Тони Джъд, „Ерик Хобсбом и романсът на комунизма“, в. „Гласове“, 18 октомври 2010 г.
- ↑ „Miquel Roca y Eric Hobsbawm, doctores 'honoris causa' por la UdG.“ El País, 15 ноември 2008.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Ерик Хобсбаум, „Към новото хилядолетие“ (заключителна глава от книгата The Age of Extremes), в. Култура, бр.50/51, 22 декември 2000
- Ерик Хобсбаум, „Социализмът се провали, капитализмът банкрутира“, в. Нова Зора, 21 април 2009
- Ерик Хобсбом, „Работилница на света“, сп. Либерален преглед, 25 ноември 2008
- Ерик Хобсбаум, в. „Култура“, бр.33, 5 октомври 2012 (превод на некролог от Зюддойче Цайтунг, 1 октомври 2012)
- Мариян Карагьозов, „На 95-годишна възраст си отиде Ерик Хобсбом“, Pogled.info, 2 октомври 2012 г.
|
