Ерик Хобсбом

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ерик Хобсбаум)
Направо към: навигация, търсене
Ерик Хобсбом
британски историк
Ерик Хобсбом на фестивала в Хей он Уай, 2011 г.
Ерик Хобсбом на фестивала в Хей он Уай, 2011 г.

Роден
Починал
Научна дейност
Област История, антропология
Образование Кеймбриджки университет
Работил в Лондонски университет

Уебсайт Страница в IMDb
Ерик Хобсбом в Общомедия

Ерик Джон Ърнест Хобсбом[1] (на английски: Eric John Ernest Hobsbawm), роден на 9 юни 1917 в Александрия, Египет – починал на 1 октомври 2012 в Лондон, Великобритания е британски историк, марксист, теоретик на историческата наука – известен с трудовете си върху „дългия XIX век“ (17891914 г.), теоретик и критик на национализма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейството на евреи, които без успех се опитват да развият бизнес в Египет (майка му е виенчанка, баща му е син на полски евреин, роден в Лондон).

Основно образование получава във Виена, след това завършва гимназия в Берлин (1931-1934), където се оказва заедно със сестра си след смъртта на родителите си, продължава образованието си в Лондон, където емигрира след т.нар. Аншлус (присъединяването на Австрия към Нацистка Германия) и учи в историческия и икономическия факултети на Кралския колеж на Кеймбриджкия университет (1949-1955).

Още в Германия Хобсбом се увлича от марксизма. Във Великобритания e приет в Комунистическата партия и става част от групата на историците в партията.

В студентските си години Хобсбом е културен наблюдател на вестник „Гранта“, работи също и като кинооператор, участвайки в снимки във Франция, Алжир и Тунис.

След завършването на университета Хобсбом развива кариера в катедрата по история на колежа Бъркбек на Лондонския университет, където става професор, а след това оглавява катедрата по икономическа история (от 1969). От 1984 г. е почетен професор по икономика и социална история в същия университет.

Хобсбом пътешества из страните на Средиземноморието и Латинска Америка. По време на пътуването из Средиземноморието през 1957 г. Хобсбом се запознава с архивни документи и разпитва селяни, след което написва книга си „Примитивни бунтовници. Изследвания на архаичните форми на социалните движения през 19 и 20 век“ (1959), главно на базата на италиански и испански материал. В този си труд Хобсбом показва връзката на религията, по-конкретно сектантството и миленаризма, с революционността на масите, описва закономерността на революционната ситуация и анализира ролята на личността в нея.

През 1960-те години Хобсбом си спечелва популярност като историк на работническото движение. Той представя историята на работническото движение не като описание на дейността на работническите организации, а като история на културата на работническата класа. По-късно продължава тези изследвания, обръщайки особено внимание на отношенията на религията със социализма, на ролята на ритуала в работническото и революционното движение, на формирането на работническа аристокрация, на културата на работническата класа и на връзката ѝ с масовата култура.

Хобсбом активно участва в диспути с марксисти, критикувайки ги за ортодоксалните им възгледи върху еволюцията на капитализма. Подписва писмото на групата европейски историци срещу нахлуването на съветските войски в Унгария и горещо симпатизира на участниците в „Пражката пролет“, но заедно с това си остава член на комунистическата партия, независимо от многото ограничения, на които в тази епоха са подложени комунистите, например забраната за пътуване до САЩ. За особеностите на марксизма му друг влиятелен британски историк марксист, Тони Джуд, пише: „За Хобсбом да бъдеш „историк марксист“ означава просто да притежаваш така наречения от него „исторически“ или интерпретационен подход.“ [2]

През 1968 г. публикува икономическа история на Англия под заглавието „Индустрията и Империята: формирането на съвременното английско общество. От 1750 г. до наши дни“.

От началото на 1970-те години Хобсбом се заема с концептуално ново изследване на историята на Европа на Новото време, а също и с въпроси на методологията на историческите изследвания.

Гробът на Хобсбом в Хайгейт, Северен Лондон

Член на Британската академия от 1976 г.

Носител на ордена на Почетния легион.

Лауреат на Дойчеровската мемориална награда (1995).

На английските фенове на джаза Хобсбом е познат и като изтънчен критик и познавач на съвременната музика.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1959 – „Primitive Rebels“ (Примитивни бунтовници)
  • 1959 – „The Jazz Scene“ (Джаз сцената)
  • 1962 – „The Age of Revolution“ (Векът на революциите)
  • 1964 – „Labouring Men“ (Трудещите се)
  • 1968 – „Industry and Empire“ (Индустрията и империята)
  • 1969 – „Captain Swing“ (Капитан Суинг)
  • 1969 – „Bandits“ (Бандитите)
  • 1973 – „Revolutionaries“ (Революционерите)
  • 1975 – „The Age of Capital“ (Векът на капитала)
  • 1978 – „History of Marxism“ (История на марксизма)
  • 1983 – „The Invention of Tradition“ (Изобретяването на традицията)
  • 1984 – „Workers“ (Работниците)
  • 1987 – „The Age of Empire“ (Векът на империята)
  • 1990 – „Nations and Nationalism“ (Нации и национализъм)
    Нации и национализъм от 1780 до днес: Програма, мит, реалност. Превод Мария Пипева и Емил Георгиев. София: Обсидиан, 1996, 256 с. (ISBN 9548240424)
  • 1990 – „Echoes of the Marseillaise“ (Отгласите на Марсилезата)
  • 1994 – „The Age of Extremes“ (Векът на крайностите)
  • 1997 – „On History“ (Върху историята)
  • 1998 – „Uncommon People“ (Необикновените хора)
  • 1999 – „The New Century“ (Новият век)
  • 2002 – „Interesting Times“ (Интересни времена)
  • 2007 – „Globalisation, Democracy and Terrorism“ (Глобализацията, демокрацията и тероризма)
  • 2011 – „How to Change the World: Tales of Marx and Marxism“ (Как да се промени светът: Разкази за Маркс и марксизма)
  • 2013 – „Fractured Times“ (Счупени времена)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Това е правилната транслитерация на името, съответстваща на произношението му като |ˈ|h|ɒ|b|z|.|b|ɔː|m, при все че в повечето публикации на български език, включително в електронния каталог 'Кобис', е изписано като 'Хобсбаум'.
  2. Тони Джуд, „Ерик Хобсбом и романсът на комунизма“, в. „Гласове“, 18 октомври 2010 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]