Ерик Хобсбом
| Ерик Хобсбом | |
|---|---|
| британски историк | |
Ерик Хобсбом на фестивала в Хей он Уай, 2011 г.
|
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал |
1 октомври 2012 г.
|
| Научна дейност | |
| Област | История, антропология |
| Образование | Кеймбриджки университет |
| Работил в | Лондонски университет |
|
|
|
| Уебсайт | Страница в IMDb |
| Ерик Хобсбом в Общомедия | |
Ерик Джон Ърнест Хобсбом[1] (на английски: Eric John Ernest Hobsbawm), роден на 9 юни 1917 в Александрия, Египет – починал на 1 октомври 2012 в Лондон, Великобритания е британски историк, марксист, теоретик на историческата наука – известен с трудовете си върху „дългия XIX век“ (1789 – 1914 г.), теоретик и критик на национализма.
Съдържание
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в семейството на евреи, които без успех се опитват да развият бизнес в Египет (майка му е виенчанка, баща му е син на полски евреин, роден в Лондон).
Основно образование получава във Виена, след това завършва гимназия в Берлин (1931-1934), където се оказва заедно със сестра си след смъртта на родителите си, продължава образованието си в Лондон, където емигрира след т.нар. Аншлус (присъединяването на Австрия към Нацистка Германия) и учи в историческия и икономическия факултети на Кралския колеж на Кеймбриджкия университет (1949-1955).
Още в Германия Хобсбом се увлича от марксизма. Във Великобритания e приет в Комунистическата партия и става част от групата на историците в партията.
В студентските си години Хобсбом е културен наблюдател на вестник „Гранта“, работи също и като кинооператор, участвайки в снимки във Франция, Алжир и Тунис.
След завършването на университета Хобсбом развива кариера в катедрата по история на колежа Бъркбек на Лондонския университет, където става професор, а след това оглавява катедрата по икономическа история (от 1969). От 1984 г. е почетен професор по икономика и социална история в същия университет.
Хобсбом пътешества из страните на Средиземноморието и Латинска Америка. По време на пътуването из Средиземноморието през 1957 г. Хобсбом се запознава с архивни документи и разпитва селяни, след което написва книга си „Примитивни бунтовници. Изследвания на архаичните форми на социалните движения през 19 и 20 век“ (1959), главно на базата на италиански и испански материал. В този си труд Хобсбом показва връзката на религията, по-конкретно сектантството и миленаризма, с революционността на масите, описва закономерността на революционната ситуация и анализира ролята на личността в нея.
През 1960-те години Хобсбом си спечелва популярност като историк на работническото движение. Той представя историята на работническото движение не като описание на дейността на работническите организации, а като история на културата на работническата класа. По-късно продължава тези изследвания, обръщайки особено внимание на отношенията на религията със социализма, на ролята на ритуала в работническото и революционното движение, на формирането на работническа аристокрация, на културата на работническата класа и на връзката ѝ с масовата култура.
Хобсбом активно участва в диспути с марксисти, критикувайки ги за ортодоксалните им възгледи върху еволюцията на капитализма. Подписва писмото на групата европейски историци срещу нахлуването на съветските войски в Унгария и горещо симпатизира на участниците в „Пражката пролет“, но заедно с това си остава член на комунистическата партия, независимо от многото ограничения, на които в тази епоха са подложени комунистите, например забраната за пътуване до САЩ. За особеностите на марксизма му друг влиятелен британски историк марксист, Тони Джуд, пише: „За Хобсбом да бъдеш „историк марксист“ означава просто да притежаваш така наречения от него „исторически“ или интерпретационен подход.“ [2]
През 1968 г. публикува икономическа история на Англия под заглавието „Индустрията и Империята: формирането на съвременното английско общество. От 1750 г. до наши дни“.
От началото на 1970-те години Хобсбом се заема с концептуално ново изследване на историята на Европа на Новото време, а също и с въпроси на методологията на историческите изследвания.
Член на Британската академия от 1976 г.
Носител на ордена на Почетния легион.
Лауреат на Дойчеровската мемориална награда (1995).
На английските фенове на джаза Хобсбом е познат и като изтънчен критик и познавач на съвременната музика.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- 1959 – „Primitive Rebels“ (Примитивни бунтовници)
- 1959 – „The Jazz Scene“ (Джаз сцената)
- 1962 – „The Age of Revolution“ (Векът на революциите)
- 1964 – „Labouring Men“ (Трудещите се)
- 1968 – „Industry and Empire“ (Индустрията и империята)
- 1969 – „Captain Swing“ (Капитан Суинг)
- 1969 – „Bandits“ (Бандитите)
- 1973 – „Revolutionaries“ (Революционерите)
- 1975 – „The Age of Capital“ (Векът на капитала)
- 1978 – „History of Marxism“ (История на марксизма)
- 1983 – „The Invention of Tradition“ (Изобретяването на традицията)
- 1984 – „Workers“ (Работниците)
- 1987 – „The Age of Empire“ (Векът на империята)
- 1990 – „Nations and Nationalism“ (Нации и национализъм)
Нации и национализъм от 1780 до днес: Програма, мит, реалност. Превод Мария Пипева и Емил Георгиев. София: Обсидиан, 1996, 256 с. (ISBN 9548240424) - 1990 – „Echoes of the Marseillaise“ (Отгласите на Марсилезата)
- 1994 – „The Age of Extremes“ (Векът на крайностите)
- 1997 – „On History“ (Върху историята)
- 1998 – „Uncommon People“ (Необикновените хора)
- 1999 – „The New Century“ (Новият век)
- 2002 – „Interesting Times“ (Интересни времена)
- 2007 – „Globalisation, Democracy and Terrorism“ (Глобализацията, демокрацията и тероризма)
- 2011 – „How to Change the World: Tales of Marx and Marxism“ (Как да се промени светът: Разкази за Маркс и марксизма)
- 2013 – „Fractured Times“ (Счупени времена)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Това е правилната транслитерация на името, съответстваща на произношението му като |ˈ|h|ɒ|b|z|.|b|ɔː|m, при все че в повечето публикации на български език, включително в електронния каталог 'Кобис', е изписано като 'Хобсбаум'.
- ↑ Тони Джуд, „Ерик Хобсбом и романсът на комунизма“, в. „Гласове“, 18 октомври 2010 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Ерик Хобсбаум, „Към новото хилядолетие“ (заключителна глава от книгата The Age of Extremes), в. Култура, бр.50/51, 22 декември 2000
- Ерик Хобсбаум, „Социализмът се провали, капитализмът банкрутира“, в. Нова Зора, 21 април 2009
- Ерик Хобсбом, „Работилница на света“, сп. Либерален преглед, 25 ноември 2008
- Ерик Хобсбаум, в. „Култура“, бр.33, 5 октомври 2012 (превод на некролог от Зюддойче Цайтунг, 1 октомври 2012)
- Мариян Карагьозов, „На 95-годишна възраст си отиде Ерик Хобсбом“, Pogled.info, 2 октомври 2012 г.
|
