Ерик Хобсбом

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ерик Хобсбом
Eric Hobsbawm
британски историк
Ерик Хобсбом на фестивала в Хей он Уай, 2011 г.
Ерик Хобсбом на фестивала в Хей он Уай, 2011 г.
Роден
Починал
ПогребанВеликобритания
Учил вКингс Колидж
НаградиНагради Балзан (2003)
Научна дейност
ОбластИстория, антропология
Работил вЛондонски университет
Семейство
СъпругаМюриъл Сийман (1943–1951)
Марлене Шварц
ДецаДжошуа, Джулия, Анди
Уебсайт
Ерик Хобсбом в Общомедия

Ерик Джон Ърнест Хобсбом[1] (на английски: Eric John Ernest Hobsbawm) е британски историк, марксист, теоретик на историческата наука – известен с трудовете си върху „дългия XIX век“ (1789 – 1914 г.), теоретик и критик на национализма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 юни 1917 г. в Александрия, Египет в семейството на евреи, които без успех се опитват да развият бизнес в Египет (майка му е виенчанка, баща му е син на полски евреин, роден в Лондон).

Основно образование получава във Виена, след това завършва гимназия в Берлин (1931 – 1934), където се оказва заедно със сестра си след смъртта на родителите си, продължава образованието си в Лондон, където емигрира след т.нар. Аншлус (присъединяването на Австрия към Нацистка Германия) и учи в историческия и икономическия факултети на Кралския колеж на Кеймбриджкия университет (1949-1955).

Още в Германия Хобсбом се увлича от марксизма. Във Великобритания e приет в Комунистическата партия и става част от групата на историците в партията.

В студентските си години Хобсбом е културен наблюдател на вестник „Гранта“, работи също и като кинооператор, участвайки в снимки във Франция, Алжир и Тунис.

След завършването на университета Хобсбом развива кариера в катедрата по история на колежа Бъркбек на Лондонския университет, където става професор, а след това оглавява катедрата по икономическа история (от 1969). От 1984 г. е почетен професор по икономика и социална история в същия университет.

Хобсбом пътешества из страните на Средиземноморието и Латинска Америка. По време на пътуването из Средиземноморието през 1957 г. Хобсбом се запознава с архивни документи и разпитва селяни, след което написва книга си „Примитивни бунтовници. Изследвания на архаичните форми на социалните движения през 19 и 20 век“ (1959), главно на базата на италиански и испански материал. В този си труд Хобсбом показва връзката на религията, по-конкретно сектантството и миленаризма, с революционността на масите, описва закономерността на революционната ситуация и анализира ролята на личността в нея.

През 1960-те години Хобсбом си спечелва популярност като историк на работническото движение. Той представя историята на работническото движение не като описание на дейността на работническите организации, а като история на културата на работническата класа. По-късно продължава тези изследвания, обръщайки особено внимание на отношенията на религията със социализма, на ролята на ритуала в работническото и революционното движение, на формирането на работническа аристокрация, на културата на работническата класа и на връзката ѝ с масовата култура.

Хобсбом активно участва в диспути с марксисти, критикувайки ги за ортодоксалните им възгледи върху еволюцията на капитализма. Подписва писмото на групата европейски историци срещу нахлуването на съветските войски в Унгария и горещо симпатизира на участниците в „Пражката пролет“, но заедно с това си остава член на комунистическата партия, независимо от многото ограничения, на които в тази епоха са подложени комунистите, например забраната за пътуване до САЩ. За особеностите на марксизма му друг влиятелен британски историк марксист, Тони Джуд, пише: „За Хобсбом да бъдеш „историк марксист“ означава просто да притежаваш така наречения от него „исторически“ или интерпретационен подход.“ [2]

През 1968 г. публикува икономическа история на Англия под заглавието „Индустрията и Империята: формирането на съвременното английско общество. От 1750 г. до наши дни“.

От началото на 1970-те години Хобсбом се заема с концептуално ново изследване на историята на Европа на Новото време, а също и с въпроси на методологията на историческите изследвания.

Гробът на Хобсбом в Хайгейт, Северен Лондон

На английските фенове на джаза Хобсбом е познат и като изтънчен критик и познавач на съвременната музика.

Болен от левкемия, Хобсбом умира на 1 октомври 2012 г. в Лондон.

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1973: Почетен член на Кингс колидж в Кеймбридж
  • 1978: Член на Британската академия
  • 1995: Лауреат на Дойчеровската мемориална награда и на наградата „Лайънъл Гелбър“
  • 1996: Лауреат на наградата за историография „Улфсън“
  • 1997: Лауреат на Австрийската държавна награда за историография „Виктор Адлер“
  • 1998: Носител на Орден на кавалерите на честта
  • 1999: Лауреат на Лайпцигската литературна награда за европейско разбирателство
  • 1999: Почетен доктор на Университета на Републиката в Монтевидео, Уругвай
  • 2000: Лауреат на наградата „Ернст Блох“
  • 2003: Лауреат на наградата „Балзан“
  • 2006: Член на Кралското общество за литература
  • 2008: Почетен гражданин на Виена
  • 2008: Почетен доктор на Виенския университет
  • 2008: Почетен доктор на Карловия университет в Прага
  • 2008: Почетен доктор на Университета в Херона[3]
  • 2008: Лауреат на Бохумската награда за историография

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1959 – „Primitive Rebels“ (Примитивни бунтовници)
  • 1959 – „The Jazz Scene“ (Джаз сцената)
  • 1962 – „The Age of Revolution“ (Векът на революциите)
  • 1964 – „Labouring Men“ (Трудещите се)
  • 1968 – „Industry and Empire“ (Индустрията и империята)
  • 1969 – „Captain Swing“ (Капитан Суинг)
  • 1969 – „Bandits“ (Бандитите)
  • 1973 – „Revolutionaries“ (Революционерите)
  • 1975 – „The Age of Capital“ (Векът на капитала)
  • 1978 – „History of Marxism“ (История на марксизма)
  • 1983 – „The Invention of Tradition“ (Изобретяването на традицията)
  • 1984 – „Workers“ (Работниците)
  • 1987 – „The Age of Empire“ (Векът на империята)
  • 1990 – „Nations and Nationalism“ (Нации и национализъм)
    Нации и национализъм от 1780 до днес: Програма, мит, реалност. Превод Мария Пипева и Емил Георгиев. София: Обсидиан, 1996, 256 с. (ISBN 954-8240-42-4)
  • 1990 – „Echoes of the Marseillaise“ (Отгласите на Марсилезата)
  • 1994 – „The Age of Extremes“ (Векът на крайностите)
  • 1997 – „On History“ (Върху историята)
  • 1998 – „Uncommon People“ (Необикновените хора)
  • 1999 – „The New Century“ (Новият век)
  • 2002 – „Interesting Times“ (Интересни времена)
  • 2007 – „Globalisation, Democracy and Terrorism“ (Глобализацията, демокрацията и тероризма)
  • 2011 – „How to Change the World: Tales of Marx and Marxism“ (Как да се промени светът: Разкази за Маркс и марксизма)
  • 2013 – „Fractured Times“ (Счупени времена)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Това е правилната транслитерация на името, съответстваща на произношението му като |ˈ|h|ɒ|b|z|.|b|ɔː|m, при все че в повечето публикации на български език, включително в електронния каталог 'Кобис', е изписано като 'Хобсбаум'.
  2. ↑ Тони Джъд, „Ерик Хобсбом и романсът на комунизма“, превод от английски език Стоян Гяуров, „Либерален преглед“, 15 февруари 2016 г.
  3. ↑ „Miquel Roca y Eric Hobsbawm, doctores 'honoris causa' por la UdG.“ El País, 15 ноември 2008.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ерик_Хобсбом&oldid=11418958“.