Златоград

Златоград
	Златоград
	Герб
	Златоград Златоград
Общи данни
Население	6737 души (15 март 2024 г.); 103 души/km²
Землище	65,117 km²
Надм. височина	521 m
Пощ. код	4980
Тел. код	03071
МПС код	СМ
ЕКАТТЕ	31111
Администрация
Държава	България
Област	Смолян
Община; – кмет	Златоград; Мирослав Янчев ; (ГЕРБ; 2007)
Уебсайт	www.zlatograd.bg
	Златоград в Общомедия

Златоград е най-южният град в България. Той се намира в Област Смолян и е в близост до границата с Гърция. Градът е втори по големина в областта след Смолян и е административен център на община Златоград.

География

Златоград се характеризира с най-малката надморска височина в своята община - 420-550 м.

В климатично отношение районът принадлежи към Континентално-средиземноморсака климатична област, Южнобългарска климатична подобласт, Източнородопски нископланински климатичен район. Средногодишната температура на въздуха е 10,8 оС с максимум през юли 20,6 оС и мимимум през януари - - 0,8 оС, което говори за умерено лято и сравнително мека зима. Екстремните стойности на средногодишната максимална и средногодишната минимална температура са съответно 17,1 оС и 4,9 оС, като средно месечната максимална е през август / 28,9 оС/, а средно месечната минимална през януари / - 3.9 оС/.

Средногодишните валежи достигат до 1000л/кв.м. Характерни за района на Златоград са интензивните валежи с различно времетраене, които най-често са през есента и съчетани с големия водосборен басеин на р. Върбица са предпоставка за големи прииждания на реката. Максималните валежни количества /в mm/ за времето от април до октомври се движат от 10,0 за 5 min до 46,3 за 60 min и 59,7 за повече от 60 min.

Средногодишната относителна влажност на въздуха е 75%, с максимум през ноември - 85%, 13 бр. са дните с относителна влажност на въздуха - равна или по-малка от 30%, което е показателно за добри растежни условия на горската и тревната растителност в района. Средната месечна скорост на вятъра е в границите 0,9 m/sec до 1,2 m/sec, а средногодишната скорост е 1,1 m/sec.

История

В „Исторически бележник“, документ от 18 век със спорна автентичност, Златоград е споменат като Беловидово^[2]. По–късно до 1934 година селището носи името Даръдере.^[3] В демографската статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в града живеят 200 помаци и 120 българи.^[4]

Град Златоград се прославя с песента за Дельо хайдутин, която се носи в космоса. Той е селище с богата култура и многовековна история. На територията му се намира най-старата построена по време на Османското владичество църква в Родопите - “Успение Богородично” - построена през 1834 год., сградата на най-старата поща в България и килийното училище, поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите. Тук е открит и най-старият писмен паметник от Родопското Възраждане – “Златоградски писмовник” (1852 г.). Характерен облик на града придава и архитектурният резерват. За българските етнографи, историци и филолози, Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на българския народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите одрове, с широките дъбови врати. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с “въртки“ за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника.

Религии

Файл:Ethnographic Areal Coplex.jpg

Изглед от Етнографския ареален комплекс

Основните религии, изповядвани в Златоград, са източно-православното християнство и ислямът. Има две църкви - "Св.Георги", в чиито двор е и Взаимното училище. Другата църква, построена по време на Османската власт е "Успение Богородично". Тя е ниска, вкопана в земята, но е уникална със съхранените икони и мястото, на което е построена - на един от високите и централни хълмове в града.

Политика

Икономика

Град Златоград е център на рудодобив. Край града (Ерма река) се добива оловно-цинкова руда. В селището работи и памукотекстилно предприятие.

Обществени институции

Етнографски ареален комплекс

Снимка от главната улица в Ареалния комплекс

Етнографският ареален комплекс е най-голямата съвременна забележителност на Златоградска общината. Идеята за създаването му е осъществена от инж. Александър Митушев, който осигурява необходимите материални средства и организация. Това е първият в България ,и засега единствен, частен етнографски ареален комплекс. Комплексът е открит със съдействието и на Златоградската община на 24 май 2001 г. в празничния ден, посветен на българската култура, просвета и славянска писменост.

Редовни събития

Личности

Дельо войвода (края на 17 век - началото на 18 век)
Яков Змейкович
Виктор Калев, актьор
Станислав Сивриев (1924-89), писател
Вели Чаушев (р. 1934), актьор

Културни и природни забележителности

Златоград присъства в списъка на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Литература

Други

След картографирането на остров Ливингстън от българската експедиция Тангра 2004/05, един от върховете на острова е наречен Златоградски камък по името на града.

Външни препратки

Източници

↑ www.grao.bg
↑ Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981.
↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
↑ Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 295.

Градове в Област Смолян

Девин • Доспат • Златоград • Мадан • Неделино • Рудозем • Смолян • Чепеларе

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981.

[3] Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.

[4] Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 295.

[1]

[2]

[3]

[4]