Иван Попмихайлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Иван Даскалов)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Попмихайлов
български просветен деец

Роден
Починал
2 февруари 1925 г. (92 г.)

Иван Попмихайлов Попйосифов (Даскалов) е български учител и революционер, деец на Българското възраждане в Разлога.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1832 или 1836 година в Мехомия, Османската империя. Учи при баща си поп Михаил Манзурски, после във взаимното училище в Горна Джумая, а от 1856 до 1858 година в Рилския манастир при Неофит Рилски. От 1858 година е учител в Мехомия, където поставя основите на новобългарската просвета и участва активно в борбата за независима българска църква и основаването на Мехомийската българска община. Доставя в Разлога модерни учебници и помагала от Христо Г. Данов. Попмихайлов въвежда взаимоучителния метод в мехомийското училище и допринася за модернизацията в педагогическите методи и образованието като цяло.[1]

След посещението на Васил Левски в Разлога в 1869 година, в къщата на Кипре Максев е учреден революционен комитет, чийто председател става Иван Попмихайлов. Учител е в Кресна и в Мехомия.[1]

На 26 март 1882 година тримата учители в Мехомия – Попмихайлов от училището при църквата „Свети Георги“, синът му Илия Попмихайлов от Максевата къща и Димитър Маджерски от Стойчевата къща са арестувани заедно с други учители от Разлога. Затворени са в Сяр, но благодарение на застъпничеството на солунския руски консул Александър Якобсон до съд не се стига и са освободени с по няколко лири глоба. На 16 декември 1882 година обаче същите учители отново са задържани, осъдени в Сяр за разпространяване на бунтовна книжнина и за тайно военно обучение и затворени в Солун. Иван Попмихайлов, синът му Илия и Иван Арабаджиев са изолирани в карцер в Солун. Осъдени са на 3 години затвор в Адана.[2] Успява да избяга със сина си и се установява като учител в Кестрич.[3] Иван Попмихайлов след изтичането на трите години присъда, се връща в Адана, за да получи документ, че я е излежал, както се и бил разбрал с полицейския началник. На пристанището обаче е разпознат като беглец и отново е осъден – този път на 101 години затвор. Успява да се спаси с 50 лири подкуп и на 14 септември 1887 година се връща в Мехомия.[2] Тъй като правото му да учителства е отнето, работи като каменоделец.[1][2]

Попмихайлов изсича надписите на новото училище и прави църковната чешма. Негово дело са стъпалата, парапетът и лъвовете пред конака. След смъртта му в 1925 година общината кръщава улицата, на която се намира къщата му на негово име – „Дядо Иван Даскала“.[1][4]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
Солун Тахчиев
(XVII век — ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Манзурски
(XVII век — ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Филотей Самоковски
(ΧVIII век — около 1820)
 
 
 
Илия Манзурски
(XVIII век — ΧIΧ век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йосиф Манзурски
(1774 — 1814)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Манзурски
(1799 — 1864)
 
 
 
Илия Манзурски
(около 1800 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Попмихайлов
(1832 — 1925)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Попмихайлов
(1862 — 1908)
 
Благой Даскалов
(1867 — 1956)
 
Никола Даскалов
(1880 — 1903)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Даскалов
(1903 — ?)
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Родът Даскалови. Шест поколения просветители Даскалови. // Разложки светилници, стр. 1. Инициативен комитет - гр. Разлог, 15 юни 2005. Посетен на 24 януари 2015.
  2. а б в Попов, Георги Д. Учители заточеници. // Разложки светилници, стр. 4. Инициативен комитет - гр. Разлог, 15 юни 2005. Посетен на 24 януари 2015.
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 538.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 137.
     Портал „Македония“         Портал „Македония