Ива Николова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ива Николова
Родена 21 април 1958 г. (1958-04-21) (61 г.)
Професия преводач
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, репортаж, портрет, интервю

Ива Николова е българска поетеса, журналист, публицист, преводач. Преводач от руски език.[1] Членува Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти. Има награди за поезия и журналистика.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ива Николова е родена на 21 април 1958 г. в град Нова Загора, България. Завършва Националната математическа гимназия „Иван Гюзелев“ в Габрово,[2] след което и специалност Поезия в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва, а по-късно специализира Чешки език и литература в Прага.[1]

Работила е като редактор и журналист в редица литературни издания и вестници, между които вестниците „Новинар“, „Политика“, Монитор.[1]

Тя е автор на книгите „Стихове с молив, подострен опасно“, „Смъртта на синята мечта“, „Извън рамката. Портрети“.[1]

През април 2010 г. е кандидат за кмет от Синята коалиция, на частичните местни избори в Габрово.[3][1]

През 2011 г. Ива Николова става директор на NBT.[4]

През 2014 г. журналистката става известна със скандалното напускане на телевизия ТВ7, където обявява в ефир намеренията си да напусне предаването „Гореща точка“ заради недоволството си от отказите на известни политици да гостуват в нейното предаване.[5]

Ива Николова е политически автор в сочения за част от „медиите на Пеевски“ уеб сайт „Блиц“.

От 2010 г. Ива Николова започва да пише за сочения като клюкарски уеб сайт „Разкрития“, където се занимава основно със сензационни скандали около известни български публични личности.[6]

През февруари 2016 г. Ива Николова се замесва в нов скандал, след като се нахвърля в ефир на журналиста Сашо Диков в предаването „Здравей България“ на телевизия НОВА.[7]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Журналистика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Косово“. Пловдив: Хермес, 1999, 160 с. ISBN 9544596208
  • „Извън рамката. Портрети“. София: Български писател, 2004, 796 с. ISBN 9544434429
  • „Смъртта на синята мечта“. София: Ера, 2008, 568 с. ISBN 978-954-389-034-7

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „С цвят на живот“. София: Народна младеж, 1986, 70 с.
  • „Стихове с молив, подострен опасно“. София: Персей, 2008, 144 с. ISBN 9789549420913

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Александър Белов[редактиране | редактиране на кода]

  • „Бригадата I: Бой без правила“. София: Ера, 2004, 434 с.
  • „Бригадата II: Предан враг“. София: Ера, 2004, 469 с.
  • „Бригадата III: Живот след смъртта“. София: Ера, 2004, 379 с.
  • „Бригадата IV: Кръв и злато“. София: Ера, 2004, 399 с.
  • „Бригадата V: Целувката на Темида“. София: Ера, 2005, 566 с.
  • „Бригадата VI: Сянката на победата“. София: Ера, 2006, 501 с.
  • „Бригадата VII: Похищението на Европа“. София: Ера, 2006, 574 с.
  • „Железните“. София: Ера, 2007, 608 с.
  • „Записки от затвора“. София: Ера, 2007, 654 с.

Лев Пучков[редактиране | редактиране на кода]

  • „Смъртта идва само веднъж“. Пловдив: Хермес, 2005, 431 с.
  • „Негоден за цивилен живот“. Пловдив: Хермес, 2007, 414 с.
  • „Поясът на шахида“. Пловдив: Хермес, 2007, 382 с.
  • „Война без фронтова линия“. Пловдив: Хермес, 2008, 448 с.
  • „Стрелба без предупреждение“. Пловдив: Хермес, 2008, 432 с. ISBN 9789542607083
  • „Нашата лична война“. Пловдив: Хермес, 2009, 416 с. ISBN 9789542607489
  • „Тротилов еквивалент“. Пловдив: Хермес, 2010, 352 с. ISBN 9789542608554
  • „Операция Муджахидин“. Пловдив: Хермес, 2011, 320 с. ISBN 9789542609629
  • „Синове на джихада“. Пловдив: Хермес, 2012, 320 с. ISBN 9789542611394
  • „Бойно поле – Москва“. Пловдив: Хермес, 2012, 344 с. ISBN 9789542610861
  • „Обратно броене“. Пловдив: Хермес, 2013, 400 с. ISBN 9789542611936
  • „Опасно разузнаване“. Пловдив: Хермес, 2013, 304 с. ISBN 9789542612469

Марина Юденич[редактиране | редактиране на кода]

  • „Антикварят“. София: Персей, 2006, 350 с.
  • „Сент Женвиев дьо Боа“. София: Персей, 2006, 351 с.
  • „Датата на моята смърт“. София: Персей, 2006, 334 с.
  • „Дан за ангелите“. София: Персей, 2007, 352 с.
  • „Титаник отново плава“. София: Персей, 2008, 304 с.

Александър Бушков[редактиране | редактиране на кода]

  • „Лов на пираня“. София: Персей, 2006, 544 с.
  • „Следата на пиранята“. София: Персей, 2007, 496 с.
  • „Стръв за пираня“. София: Персей, 2007, 466 с.
  • „Завръщането на пиранята“. София: Персей, 2008, 480 с. ISBN 9789549420838
  • „Пираня: Лов на олигарх“. София: Персей, 2009, 544 с. ISBN 9789548308113
  • „Пираня: Морският дявол“. София: Персей, 2010, 416 с. ISBN 9789548308458
  • „Бродещото съкровище“. София: Персей, 2012, 416 с. ISBN 9786191610075
  • „Наглите призраци“. София: Персей, 2014, 288 с. ISBN 9786191610235

Андрей Константинов[редактиране | редактиране на кода]

  • „Съдията“. София: НСМ Медиа, 2006, 284 с.
  • „Адвоката“. София: НСМ Медиа, 2006, 238 с.

Сергей Минаев[редактиране | редактиране на кода]

  • „Духless“. София: Персей, 2007, 384 с. ISBN 9789549420494
  • „Media sapiens 2: Дневник на информационния терорист“. София: Персей, 2007, 288 с.
  • „Мedia Sapiens: Битката за третия мандат“. София: Персей, 2007, 312 с.
  • „The Мацки“. София: Персей, 2009, 536 с. ISBN 9789548308090
  • „Мразя тази столица!“. София: Персей, 2012, 320 с. ISBN 9786191610143

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]