Исторически център (Милано)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зона 1
Zona 1 di Milano
Пиаца дел Дуомо
Пиаца дел Дуомо
Страна Флаг на Италия Италия
Регион Ломбардия
Провинция Милано
Площ 9.67 km²
Население (2013) 96 315[1] души
Зона 1 в Общомедия

Исторически център или Зона 1 на Милано (на италиански: Zona 1 di Milan) е от 9-те административни общини на град Милано в Италия[2].

Зоната включва историческия център на града, тя е най-гъсто населената градска зона и е една от най-малките по площ. Значителна част от нея заемат площада Пиаца дел Дуомо, Замъкът на Сфорците, Парка Семпионе и Виале Беатриче д'Есте. Голяма част от останалата площ е посветена на музеи и административни сгради.

Квартали[редактиране | редактиране на кода]

Зоната включва следните квартали:

  • Брера, където се намира Академията за изящни изкуства и художествената галерия, които значително са допринесли за развитието на квартала като средище на художници и място с бохемска атмосфера, понякога наричана „Миланския Монмартър“.[3] Академия и Галерията са разположени в Двореца Брера, където се намират и Миланската Ботаническата градина, астрономическата обсерватория и Националната Библиотека Брайдензе. Други характеристики, които допринасят за характера на Брера са ресторанти, барове, нощни клубове, антикварни магазинчета, пъстри улични пазари, както и сергиите на врачките;
  • Виале Беатриче д'Есте, сенчест исторически булевард, част от обикалящ град Милано маршрут, с известни паметници, като стените на Милано и дворци на 1950-те години;
  • Порта Семпионе – исторически район, който включва в себе си част от булевард Корсо Семпионе. Основната атракция на този район е Sforzesco castle, който доминира над парка Семпионе, най-големият в центъра на Милано. В Парка се намират други известни паметници и забележителности като Торе Бранка, Дворецът на Изкуството (седалише на Миланското Триенале), скулптури на Джорджо де Кирико и обществен аквариум. Целият район е един от центровете на така наречената Миланска movida (нощен живот), с много барове, кръчми, ресторанти и дискотеки; Rai – обществената телевизия, както и някои от най-големите радиостанции имат седалище в района.[4];
  • Порта Теналия
  • Чентро Сторико;
  • Конка дел Навилио;
  • Гуастала.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешният двор на основната сграда на Миланския университет
Двор на Академията Брера

Благодарение на Централното си разположение, зона 1 е дом на някои от изявените учебни заведения. В района се намират основните сгради на 2 университета:

  • Милански университет, основан през 1924 г., недалеч от площад Пиаца дел Дуомо. В края на Втората Световна Война, старата сграда на  Оспедале деи Повери (Приют за бедните), известна като "Ла Ка ' гранда" (Голяма къща), е предназначена за университета. Сградата, един от първите италиански образци на гражданската архитектура, е въведена в експлоатация през 15 век семейство Сфорца, херцози на Милано, а е бил сериозно повредена в резултат на бомбардировките през 1943 година. През 1958 г., след редица сложни реконструкции и ремонтни работи, тя се превръща в дом за университета, ректората, административните учреждения и училищата по право и хуманитарни науки.
  • Академията за изящни изкуства Брера е основана през 1776 г. от Мария-Терезия в Двореца Брера, построен през 1615 по проект на Франческо Мария Рикини и до 1773 година е Йезуитски колеж.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Станции на миланското метро в зона 1:

  • Milano linea M1.svg Кадорна, Кайроли, Кордузио, Дуомо, Палестро, Порта Венеция, Сан Бабила;
  • Milano linea M2.svg Кадорна, Ландза, Москова;
  • Milano linea M3.svg Крочета, Дуомо, Мисори, Mонтенаполеоне, Порта Романа, Турати.
  • Area C

Зона 1 се обхваща от системата Area C -такса за автомобили, въведена на 16 януари 2012 г., заменяйки предишната такса Ecopass. Тя се основава на забранената за трафик зона или ZTL [5] В ZTL включва в себе си около 8,2 km2 (3,2 sq mi) и 77 000 жители (4,5% и 6% от всички краища на града, съответно).[6] Размер на разположение през 43 порта, следи видеокамери. Целта на програмата е да намали значително хроничните задръствания, които настъпват в Милано, за насърчаване на устойчивата мобилност и обществен транспорт, и за намаляване на съществуващите нива на смог, които са нестабилни от гледна точка на общественото здраве. Area C е окончателно одобрена като постоянна програма на 27 март 2013 г.[7]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Пиаца дел Дуомо и Миланската катедрала;
  • "Ла Скала" - оперен театър;
  • Галерия Виторио Емануеле II, най-старият в света търговски център;
  • Палацо Марино, кметството;
  • Виа Монтенаполеоне, луксозна търговска улица;
  • Квадрилатеро дела Мода, пространство за висша мода;
  • Пиаца Кордузио;
  • Кралския дворец в Милано;
  • Малкия театър;
  • Дворец Медзанотте, седалище на италианската фондова борса;
  • Парк Семпионе, главен парк в центъра на града;
  • Академия и художествена галерия Брера;
  • Замък на Сфорците;
  • Торе Веласка.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Карти[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. ISTAT.
  2. ((it)) The 9 city councils of Milan (municipal website)
  3. Fiori Chiari Архив на оригинала от 2011-01-01 в Wayback Machine. (one of the best known streets in Brera)
  4. Il camper del Corriere al Sempione
  5. Area C è partita: calate del 40% le auto in centro dopo l'entrata in vigore del pedaggio. // Corriere della Sera Milano, 16 януари 2012. Посетен на 16 януари 2012. (на италиански)
  6. Martino, Angelo. Milano: from pollution charge to congestion charge. // Посетен на 17 януари 2012.
  7. Area C. Istituita la congestion charge definitiva. // Comune di Milano. Посетен на 13 май 2013.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Zone 1 of Milan“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.