Иън Смит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Иън Дъглас Смит
министър-председател на Родезия
Иън Дъглас Смит 
Роден: 8 април 1919
Починал: 20 ноември 2007

Иън Дъглас Смит (на английски: Ian Douglas Smith) (08 април 1919 - 20 ноември, 2007) е родезийски военен пилот, политик и държавен деятел. В българските медии и политически документи от втората половина на ХХ век, той е популярен с името Ян Смит, име вероятно заимствано от руски политически източници. Иън Смит е министър-председател на британския доминион Южна Родезия от април 1964 г. до ноември 1965 г. Лидер е на движението на родезийските националисти за независимост на Родезия и е председател на партия Родезийски фронт. Министър-председател на Родезия от 1965 до 1979 г., а след това е опозиционен политик в независимата държава Република Зимбабве.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранните години[редактиране | редактиране на кода]

Той е роден в Селукве, малък град с развито минно дело и селско стопанство намиращ се на около 300 километра южно от Солсбъри. Има две сестри и е най-малкото дете в семейството.

Бащата на Иън, Джон Дъглас Смит, е шотландец от гр. Хамилтън, Шотландия, емигрирал през 1898 г. в Южна Родезия с намерения да работи като златотърсач, но вместо това започна с фермерство, автосервиз, както и открива магазини за продажба на месо и бакалски стоки в четири мини в района на Селукве. Развъжда коне за спортни състезания и е един от известните състезатели ездачи на Родезия. Председателства спортни клубове по ръгби и крикет. Джон Смит се изявява не само като делови фермер и търговец, но е и много сериозно ангажиран в политическия живот в Южна Родезия. Той служи в градската управа в Селукве. Капитан е на местните военни доброволци, председател е на Националния военен фонд. По време на Втората световна война, е набиране средства за военните нужди на Великобритания, за които е награден с Орден на Британската империя. Основател е в Селукве на масонската ложа. Майката Агнес Хъдсън е от Къмбрия, Англия. Основава в Селукве отделение на Женският института на Родезия. Тя също е удостоена с Орден на Британската империя[1].

По личните спомени на Ян Смит, родителите му са го възпитавали в твърдите британски морални традиции. [2] и уважение към правата на човека от всякаква раса: „Баща ми говореше, че ние имаме право на своята половина от страната, негрите - на своята“. В същото време тази концепция предполага определено ниво на расовата сегрегация спрямо негърското население и еднозначно социално доминиране на общините с бяло население. [3]

След получаване на основно образование в местното училище Селукве, Иън Смит постъпва в гимназията Гверу. В гимназията е запален спортист - капитан училищния отбора по ръгби, крикет и тенис на маса. Впоследствие н Смит отбеляза: "Аз бях напълно обсебен от спорта. Поглеждайки назад, признавам, че е трябвало да отделям повече време за учене и по-малко за спорта." [4] След завършване на училище Ян Смит постъпва в Университет Родса в Грехемстаун, Южна Африка, с изучаване на Търговско дело.

Военна служба[редактиране | редактиране на кода]

Ян Смит пилот във британските ВВС

По време на Втората световна война прекъсва курса на обучение и преминава на служба в британските кралски ВВС, като с това заобикаля забраната на студентите да прекъсват обучението си поради постъпването си на действителна военна служба. След края на тренировъчния курс по летателна подготовка, той е произведен в чин лейтенант. Служи в Близкия изток, където в Баалбек се провежда обучение с изтребител Хоукър Хърикейн и след това като пилот от изтребителната авиация служи в окупирания от британците Южен Иран в защита на нефтената промишленост от евентуални въздушни атаки на Луфтвафе на Третия райх.

На 4 октомври 1943 г. при кацане в условията на пясъчна буря колесника на самолета се блъска в покрив на бомбоубежище и изтребителя се разбива. При катастрофата Ян Смит е с рани по лицето, счупена челюст, краката и рамото, а също и травма на гръбначния стълб. Пет месеца е на лечение в британската военна болница в Кайро. След изписване от болница, Смит отказва да се върна в Родезия, и е преведен в Корсика където става инструктор по полети в 237 „Родезийска ескадрила“ на Кралските ВВС. През лятото на 1944 г. 237 ескадрила е прехвърлена в Италия. На 22 юни Supermarine SpitfireСупермарин Спитфайр пилотиран от Ян Смит е свален от немски ПВО над Паданското поле. Семейството от местните селяни му помага да се скрие от германски патрули и по-късно да установи контакт с местни партизани. В продължение на три месеца той участва заедно с тях в борбата срещу германците. Впоследствие е изпратен при партизани от френското съпротивително движение и след това в Лондон. В началото на 1945 г. е прехвърлен в 130 ескадра на кралските ВВС в западна Германия. Войната Иън Смит завършва в Норвегия.

След войната Иън Смит завършва обучението си в Университета Родса и придобива бакалавърска степен по търговски дела. По време на обучението, Смит е избран за председател на студентския съвет. След завършването той купува ферма в околността на Селукве.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1948 г. води активна политическа дейност. Успешно участва в парламентарните избори през 1948 г. като кандидат от Либералната партия на Южна Родезия. Избран е от гр. Селукве в Законодателното събрание, като става най-младият депутат в историята на Южна Родезия. Впоследствие е избран за председател на Комитета за националните сметки [1]. През 1953 г. подкрепя обединението на Северна Родезия (сега Замбия) и Нясаленд (сега Малави) във Федерация Родезия и Нясаленд и обединяването с Южна Родезия (сега Зимбабве) за създаването на Централноафриканската федерация (ЦАФ). По свое решение става член на Обединената федерална партия (UFP), учредена от министър-председателя Годфри Хаггинс ( Godfrey Martin Huggins). В резултат на изборите 1953 г. е избран във Федералния Парламент като представител на провинция Мидлeндс (Зимбабве).

След изборите през 1958 г. е назначен за главен партиен парламентарен организатор и представител на Парламентарната Асоциация общност на Нациите. Въпреки това, Ян Смит скоро е разочарован от Обединена федерална партия (UFP) и новия министър-председател Рой Веленски. На конгрес на партията през 1961 г. той публично осъжда платформа на партията в част от предложенията за нова конституция на Южна Родезия. Смит отхвърля предложението за фиксиране на 15 от 65 места в парламента на Южна Родезия за представители на чернокожото население. Това, според Смит, върви в разрез принципите на федерална партия: „Нашата политика в миналото винаги е била в това, че правителството на Родезия се формира въз основа на заслуги и в това, че никой не трябва да се вълнува дали ти си черен или бял.“ [4]

Политическите възгледи на Смит се основават на родезийския национализъм - представа за англоафриканци като самостоятелна нация (подобно на африканерите в Република Южна Африка), претендиращи за национална независимост и държавен суверенитет. В началото на 1960-те, Смит е последователен и твърд привърженик за провъзгласяване на независимост под ръководството на белите общини. Под негово ръководство предимно от фермери и плантатори се организира кръг от националистически активисти.

Ян Смит напуска Обединената федерална партия в началото на 1962 година и основава Родезийската партия на реформите, която през 1962 г. се обединява с Доминионната партия и получава името Родезийски фронт. Първоначално председател на партията е крупния предприемач в тютюневия бранш Уинстон Филд, който след изборната победа през 1962 г. формира правителство и става министър-председател на Южна Родезия. Умерената позиция на Филд по отношение въпроса за независимостта, предизвиква недоволство сред радикалните родезийски националисти. Група влиятелни политически дейци на Родезийския фронт (RF) се консолидират около Ян Смит, където решаваща финансова и организационна поддръжка оказва тютюневия магнат Босс Лилфорд [5] За този период Смит в мемоарите си пише с благодарност към Лилфорд за оказаната значителна финансова подкрепа за политическата му дейност. [6]

През април 1964 г. Ян Смит сменя Уинстън Филд на поста председател на партията RF и е назначен за министър-председател на Южна Родезия. С това той става първият глава на южнородезийското правителство роден в Южна Родезия.

Изборите през 1965 г. партията Родезийски фронт спечелва с триумфална победа. Предприема се курс към едностранно провъзгласяване на независимост. [7].

Премиер на независима Родезия[редактиране | редактиране на кода]

На 11 ноември 1965 г. правителството на Ян Смит приема Декларация за едностранно провъзгласяване на независимостта на Южна Родезия от Великобритания. Страната получава наименованието Родезия. През 1970 г. Родезия е провъзгласена за република. Несменяем глава на правителството е Ян Смит. Ключовите постове в правителството заемат негови най-близки сподвижници в ръководството на RF.

Британският премиер от Лейбъристката партия Харолд Уилсън обявява действията на Смит за метеж срещу короната. Левите местни движения на зимбабвийските националисти ZAPU и ZANU не признават провъзгласената родезийска държавност и призовават правителството на Уилсън да използва сила срещу „расисткия режим на Смит“, но такъв вариант на противодействие не е предприет от Министър-председателя Уилсън [8]. Напрегнатите преговори на родезийската делегация на Смит с британската делегация на Харолд Уилсън край брега на Гибралтар на военните кораби Tiger (декември 1966 г.) и Fearless (октомври 1968 г.) не са довели до никакъв резултат [9].

Родезия е изключена от Британската Общност. По предложение на Лондон, ООН въвежда международни санкции срещу Родезия. Нито една държава в света не признава родезийската независимост. Негативната позиция на международната общност е обоснована на това, че решението за независимост е прието само на основание позицията на бялото население, без равноправното отчитане на мнението на болшинството от чернокожото население. От своя страна, Родезийският фронт и лично Ян Смит, категорично възразяват против „черното управление“, изразявайки мнение, че то ще бъде марксистка диктатура и разрушителен хаос за страната [10].

Социално-политическият строй в Родезия е смятан за расистки, но той забележимо се отличава от апартейда в ЮАР. Господството на белото малцинство в Родезии се обезпечава не толкова с административни, колкото с икономически методи, преди всичко с твърд имуществен и образователен ценз, отстраняващ основната маса чернокожи от участие в изборите.

Лидерът на бялото малцинство по време на войната в Южна Родезия. С течение на времето Смит изправени пред опитите на Великобритания да инсталирате в Родезия силата на черно-голямата част. През 1980 изборите (проведе, според много наблюдатели, с груби нарушения на законността) победи партията на Робърт Мугабе. По време на избори Смит официално обяви, че подкрепя Нкомо. Въпреки това, според наблюдатели, в действителност поддържа Мугабе поради антисоветской ориентация на последния. От 1980 г. лидер на опозицията в Зимбабве. В рамките на следващите пет години влияние в страната Родезийского фронт падна, и през 1985 Смит подаде оставка.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

През 1948 г. се жени за Джанет Уотт, овдовяла учителка от Южна Африка. Ян Смит осиновява двете деца на вдовицата Джанет от първия ѝ брак - син Робърт и дъщеря Джин. През 1949 г. от бракът им се ражда син - Алек.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ian Smith Bitter Harvest // Blake Publishing. — 1997. — ISBN 5-7390-0837-9.
  2. The Great Betrayal: The Memoirs of Ian Douglas Smith
  3. THE MAN WHO CRIED UNCLE
  4. а б Van Rensburg 1975, с. 314
  5. Ian Smith: The diabolic racist ruler of Rhodesia
  6. Bitter Harvest: Zimbabwe and the Aftermath of its Independence
  7. Huge Rhodesia election win for Smith
  8. 1965: Rhodesia breaks from UK
  9. A Matter of Weeks Rather Than Months: The Impasse Between Harold Wilson and Ian Smith: Sanctions, Aborted Settlements and War 1965—1969. Victoria, British Columbia: Trafford Publishing. ISBN 978-1-4251-4807-2.
  10. Президент Боб проследит за цветом акций
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Смит, Ян“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.