Йоан Шанхайски
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Йоан Шанхайски | |
---|---|
руски духовник и светец | |
![]() | |
Роден | |
Починал | |
Погребан | Калифорния, САЩ |
Религия | православие |
Учил в | Богословски факултет на Белградския университет Харковски университет Белградски университет |
Канонизация | |
Празник | 2 юли |
Йоан Шанхайски в Общомедия |
Йоа́н (в света Михаил Борисович Максимо́вич; 4 (16) юни 1896 г., село Адамовка, Изюмски уезд, Харковска губерния – 2 юли 1966, Сиатъл, САЩ) – епископ на Руската православна църква зад граница; архиепископ Западно Американски и Сан Франциски.
Канонизиран от Руската православна църква зад граница на 2 юли 1994; прославен на общоцърковен Архиерейски събор на Руската православна църква на 24 юни 2008 г. (Светител Йоан Шанхайски и Сан-Франциски чудотворец)
Почита се на 19 юни (2 юли) по Юлианския календар
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 4 юни 1896 година в село Адамовка, Харковска губерния (днес Донецка област) в дворянско православно семейство, което помагало материално на Светогорския манастир на Северски Донец. Към рода на Максимовичи-Василиевски принадлежи и известния църковен деец от XVIII в. митрополит Йоан Тоболски, канонизиран от Руската православна църква през 1916 г.
- Баща – Борис Иванович Максимович (1871 – 1954 г.), от сръбски произход, предводител на дворянството в Харковска губерния.
- Майка – Глафира Михайловна.
Родителите емигрират и през 50-те години на XX век живеят във Венецуела.
Братята му също живеят в странство. Единият получава висше техническо образование и работи като инженер в Югославия, другият, след като завършва юридическия факултет на Белградския университет, работи в югославската полиция.
Образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]
Завършва Петровския-Полтаев кадетски корпус (1914) и юридическия факултет на Харковския университет (1918 г.). Още като млад е вярващ, негов духовен наставник е харковския архиепископ Антоний Храповицки. Първоначално иска вместо в университета да се обучава в Киевската духовна академия, но по настояване на родителите получава юридическо образование.
През 1918 г. работи в Харковския окръжен съд.
Живот в Югославия[редактиране | редактиране на кода]
Живее като емигрант в Югославия. Завършва богословския факултет на Белградския университет (1925 г.). По спомени на съвременници,
„ | през това време той беше много беден, издържаше се от продажба на вестници. В тези години при дъжд Белград се покриваше с непроходима кал. Максимович носеше тежко кожено палто и стари руски ботуши. Обикновено влизаше в залата със закъснение, целият окалян, бавно изваждаше от пазвата си зацапана тетрадка и крайче молив и започваше да записва лекцията с едрия си почерк. Бързо след това заспиваше, но щом се събудеше, веднага пак започваше да пише. | “ |
През 1924 г. митрополит Антоний Храповицки, който по това време оглавява Руската православна църква зад граница, го подстригва за четец (клирик) в руската църква Св. Троица в Белград. Скоро по поръка на владиката Антоний Максимович подготвя доклад за произхода на закона за наследяването на престола в Русия, в който изследва въпроса доколко законът отговаря на духа на руския народ и историческите му традиции.
През 1926 г. е подстриган за монах в манастира в Милково, става законоучител в сръбската гимназия в гр. Кикинда (до 1929 г.), преподавател и възпитател в духовната семинария Св. Апостол Йоан Богослов в Охридската епархия в гр. Битоля. От 1929 г. е йеромонах. През този период публикува редица богословски трудове („Почитане на Св. Богородица и Св. Йоан Кръстител и ново направление на руската богословска мисъл“, „Как Светата Православна църква е почитала и почита Божията Майка“, „Учение за София – Божията Премъдрост“), в които от православна гледна точка полемизира с поддръжниците на теологическата концепция за софиологията, на първо място със свещеник Сергей Булгаков.
Подобно на много други руски емигранти много уважава югославския крал Александър I Карагеоргиевич, който покровителства руските бежанци. Много години по-късно отслужва панихида за него на мястото на убийството му по улиците на Марсилия. Други православни клирици отказват да служат с владиката на улицата от престорен срам. Тогава архиепископ Йоан на изчистена част от тротоара подготвя и отслужва панихидата на френски език.
Архиепископът в Китай[редактиране | редактиране на кода]
От 3 юни 1934 г. – епископ Шанхайски. Хиротонията извършва митрополит Антоний, който изпраща писмо на архиепископ Димитрий (Вознесенски), в което пише: Като своя душа, като свое сърце Ви изпращам епископ Йоан. Този дребничък, слаб физически човек, е на вид почти като дете, но изумява с аскетичната си строгост и издръжливост.
Докато живее в Китай става известен като благотворител и попечител на различни благотворителни дружества. Създава приют за сираци и деца на бедни родители на името на Тихон Задонски – в началото в него има осем деца, с времето стават стотици (всички възпитаници на приюта са около 3500 деца). Епископът сам довеждал болните и гладуващи деца от шанхайските улици и ги водел в приюта. В житието на епископ Йоан се казва, че
„ | много обичаше децата, които с радост държеше при себе си. Той винаги се интересуваше от тях, изпитваше ги, пращаше им картички и им носеше подаръци. Можеше да ги гледа в очите по няколко минути с такава топла и лъчиста светлина, която проникваше в дълбините на душата и това беше като майчина прегръдка за детето. Този поглед беше незабравим. Тялото на този аскет беше като изсъхнала кора на дърво, но всеки, срещнал неговия поглед, се чувстваше като най-обичното създание на света. | “ |
Архиепископ Йоан отделял много внимание на религиозното образование, посещавал затвори, навестявал болни в психиатрични клиники. По това време случаите на изцеление по неговите молитви вече са многобройни. Всеки ден служил литургия. С негова помощ в Шанхай е изграден катедрален храм на Пресвета Богородица Застъпница и църквата Св. Николай – храм-паметник на Николай II.
През 1945 г., след превземането на Манджурия от войските на Червената армия, православните архиереи в Китай, които преди се намирали под юрисдикцията на Руската православна църква зад граница, признават църковната власт на Патриарх Алексий I. В тази ситуация епископ Йоан (Максимович) известно време споменава на богослуженията както московския патриарх, така и главата на Руската православна църква зад граница митрополит Анастасий Грибановски. Но през 1946 година единствено той от всички далекоизточни архиереи прави избор в полза на Църквата зад граница.
През 1946 година е възведен в сан архиепископ, окормлял всички енориаши на РПЦЗ в Китай. През 1949 г., заедно със своята паства был евакуиран на остров Тубабао на Филипините. Служи там в лагер за бежанци, в която са пребивавали повече от 5 хиляди имигранти от Русия. Насочел споразумение с американските власти за преместване на руски емигранти с Тубабао в САЩ, което е било направено (по-малката част от бежанците отпътува за Австралия).
На служба в Западна Европа[редактиране | редактиране на кода]
От 1951 година – архиепископ Западно-Европейски; за него е запазено за управление на останалите общини на Шанхай епархия (в Хонконг, Сингапур и др).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
|