Йорданка Ингилизова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йорданка Ингилизова
българска журналистка
Родена
Починала
15 април 2012 г. (55 г.)

Националност България
Учила въвВеликотърновски университет
Работилаучителка, журналистка, писателка
Семейство
СъпругГеорги Ингилизов

Йорданка Ингилизова е българска учителка, журналистка, писателка, деятелка на културата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 5 януари 1957 г. в Дулово, но от малка живее и учи в гр. Бяла, Русенско, където завършва средното си образование и активно участва в библиотечната и театралната дейност на читалище „Трудолюбие“. През 1980 г. завършва българска филология във Великотърновския университет „Кирил и Методий“ и се омъжва в Бургас, където живее и работи до края на дните си – 15 април 2012 г.

Работила е като преподавател по български език и литература в Икономическия техникум (сега Търговска гимназия) в Бургас. От 1995 г. е журналист и заместник главен редактор във в. „Свободен бряг“. По-късно става редактор и завеждащ отдел „Общество и култура“ във вестник „Черноморски фар“ (2004-2012), където от 1994 до 2004 г. създава и списва единствената по рода си в българския печат специализирана страница „Киносалон“.

Съпругът ѝ е Георги Ингилизов. Има 2 дъщери – Александра и Кристина.

Кино[редактиране | редактиране на кода]

Основава първия в страната дискусионен клуб „Киноенигма-ЧФ“.

В края на 1990-те години организира в Бургас, със съдействието на Георги Дюлгеров, Божидар Манов и Рангел Вълчанов, панорами на български игрални и документални филми. Организира първата панорама на иранското кино в Бургас през 2009 г.

Пълномощник е на София филм фест от създаването на „София филм фест на брега“[1] през 2003 г. Става носител на Специалната награда на София филм фест „за принос в популяризирането на българското, европейското и алтернативното кино“ през 2012 г.

До 2012 г. е председател на сдружение „На брега“, което организира филмовия и театралния фестивал в Бургас.

Проучва живота на неизвестния дотогава българин от Бургас, Стивън Апостолов, който остава в историята на Холивуд като режисьор, продуцент и сценарист, създал множество нискобюджетни еротични хорър филми и работил с Ед Ууд. Нейните проучвания, интервюта и архивни снимки са публикувани в списание „Кино“ и стават основа на документална лента за житейския и творчески път на именития българин, оставил трайна следа в историята на световното кино.

По нейна инициатива и организация е учредена музикалната награда „Нуни Нанев“, която се присъжда ежегодно на ученик от НУМСИ „Панчо Владигеров“ – Бургас.

През 2009 г. е асистент режисьор на филма „Козелът“ на Георги Дюлгеров[2].

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Йорданка Ингилизова е автор на книгите „Кинематографът в Бургас, 1895-1944“ (1999) и „Биографичен романс за Нуни Нанев“ (2001). Те са оценени изключително високо от оперативната критика. Получава наградата на в. „Литературен вестник“ на конкурса „Южна пролет“ през 2000 г. и награда „Пегас“ през 2001 г. За книгата „Кинематографът в Бургас, 1895-1944“ кинокритикът Божидар Манов пише: „Това е не само първата и единствената история на киното в черноморския град, но и приносен дисертационен труд, едно отлично помагало не само за студенти от НАТФИЗ, но и за техните преподаватели“.

Има стотици публикации във всички значими местни и национални медии, сред които списание „Кино“, в. „Литературен форум“, в. „Култура“ и др.

Интервютата на Йорданка Ингилизова са сериозен влог в българската киноведска литература и история.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 2000 г. – награда на в. „Литературен вестник“ на конкурса „Южна пролет
  • 2001 г. – награда „Пегас“ на община Бургас за литература, изкуство, култура
  • 2012 г. – специална награда на „София филм фест“ „за принос в популяризирането на българското, европейското и алтернативното кино“.
  • 2012 г. – грамота и сребърен почетен знак „за принос в създаването и организирането на „София филм фест на брега“ и за издигането на престижа му“ от Областната управа в Бургас
  • 2012 г. – специална награда на община Бургас „за организаторски талант и енергия при осъществяването на артизяви“
  • 2013 г. – награда на Тракийското дружество „Стамат Апостолов“ в Бургас „за принос, съхранение и популяризиране на тракийската култура в Бургаски регион“
  • 2013 г. – звание „Почетен гражданин“ на Бургас[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]