Карл II (Лотарингия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл II на Porte de la Craffe в Нанси.

Карл II (на френски: Charles II le Hardi, на немски: Karl II der Kühne, * 1364, † 25 януари 1431 в Нанси), от фамилията Дом Шатеноа е херцог на Горна Лотарингия от 1390 до 1431 г.

Той е голямият син и последник на херцог Жан I (1346-1390) и неговата съпруга София от Вюртемберг (1343-1369), дъщеря на Еберхард II, граф на Вюртемберг.

През първите години на управлението си Карл взема участие в няколко кръстоносни походи: 1391 г. той се бие пред Тунис, 1396 г. с Жан от Невер, синът на Филип Смели (с когото е тясно свързан от младини), в битка при Никополис, също през 1399 г. с Немския орден в Балтика.

Неговото приятелство с бургундците води до недоверие във френския двор, особено при херцог Луи д'Орлеан, който през 1400 г. е противник на новия крал Рупрехт, който е тъст на Карл.

Събитията от 1405/1406 г. водят до война с Орлеан. Луи получава в свои ръце херцогство Люксембург и заедно с херцога на Бар и маркграфа на Намюр напада Лотарингия с цел там да си основе свое княжество. Карл успява обаче през пролетта 1407 г. и през юли 1407 г. да го победи в битки. Войната свършва след убийството на херцога на Орлеан на 23 ноември 1407 г. В избухналата гражданска Арманякско-бургундска война Карл е на страната на Жан Безстрашни, който нарежда убийството. Карл успява да не се меси във френско-английския конфликт. През 1415 г. той не участва в битката при Аженкур, за разлика от брат му Фридрих I от Водемон, който пада там убит. Същата година Карл е номиниран от кралица Изабо заедно с Бернард VII д’Арманяк, водачът на Арманяк, за (бургундски) Конетабъл на Франция.

Жан Безстрашни е убит през 1419 г. и Карл взема неутрална позиция. На 24 октомври 1420 г. той сключва съюз с Франция и омъжва дъщеря си, неговата наследничка Изабела, за Рене I от Анжу, братът на бъдещата кралица Мари д'Анжу и така зет на бъдещия (от 1422) крал Шарл VII.

В началото на 1429 г. вече болният херцог изпраща своята гражданка Жана д'Арк на поклонение в Сен-Никола-де-Пор. Тя го съветва да напусне метресата си Alison du May, но той я изпраща сигурно в Шинон при Шарл VII.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Карл се жени през 1394 г. за Маргарете от Пфалц (* 1376; † 1434), дъщеря на крал Рупрехт от род Вителсбахи и на Елизабет от Хоенцолерн. Двамата имат децата:

Освен това той има от Alison du May (която на 25 януари 1431 г.,смъртният ден на Карл, е убита в Нанси) няколко извънбрачни деца:

  • Фери de Lorraine († 1453/56), господар на Villacourt, Vaxoncourt, Pallegney и Zincourt
  • Жан, bâtard de Lorraine, seigneur de Darnieulles
  • Фери de Lunéville, bâtard de Lorraine, 1425 доказан
  • Катерине, bâtarde de Lorraine, 1425 доказана
  • Изабел, bâtarde de Lorraine, ∞ 1425 Хенри de Liocourt

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Henry Bogdan, La Lorraine des Ducs. Sept siècles d’histoire. Perrin, Paris 2005, ISBN 2-262-02113-9.
  • Detlev Schwennicke, Europäische Stammtafeln/N.F., Band I.2. Verlag Klostermann, Frankfurt/M. 1999, Tafel 205, ISBN 3-465-03020-6.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]