Каташин (Брянска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Каташин
на руски: Каташин
село
Страна Русия
Градски окръгНовозибковски градски окръг[1]
Надм. височина174[2] m
Население469[3] души (2010)
ОКАТО15240884009[4]
Пощенски код243006[5]
Телефонен код+7 48343
Часова зонаUTC+3:00

Каташин е село в Новозибковски градски окръг на Брянска област в Русия.[6]

Разположено е на 16–17 km североизточно от град Новозибков. В близост до селото минава автомобилен път БрянскГомел.

Идентификационният код на селото според Общоруския класификатор на обектите на административно-территориално деление (ОКАТО) е: 15240884009.[7]

До 2005 г. село Каташин е било административен център на Каташинския селски съвет (вид община от множество малки населени места).[8] След това, Каташинският селски съвет е слят с друг, образувайки Старокривецкото селско поселение, към което село Каташин спада до 9 юни 2019 г.[9] От 10 юни 2019 г. до днес (2024 г.) със закон на Брянската областна дума от 02.04.2019 г., село Каташин е включено в състава на новооснования Новозибковски градски окръг (вид община).[9]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването на населението от 2010 г. в селото живеят 212 мъже и 257 жени – общо 469 души.[10]

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XVIII век село Каташин е част от Новоместската сотня на Стародубския полк на Казашкото хетманство с център – град Стародуб. По-късно то се намира в Белоколодезка волост на Новозибковски уезд на Черниговска губерния с център – село Бели Колодез.

Семигорски (Каташински) манастир[редактиране | редактиране на кода]

През 1692 г. йеромонах Герасим основал край река Семигор (днес река Каташинка) мъжки манастир, наречен Семигорски манастир „Св. Николай Чудотворец“.[11][12] Официално за рождена дата на манастира се смята 7 март 1692 г. Именно на тази дата Черниговският и Новгород-Северски архиепископ Лазар Баранович дава благословията си на новия манастир: „Благославяме да се построи манастирът и да се съберат братята с добър живот...“.[12]

Манастирът е основан с активното участие на стародубския полковник Михаил Андреевич Миклашевский, с чиито средства през 1699 г. е построен голяма каменна катедрала „Свети Николай“, която заменя предишната дървена църква.[12] Също така, земята за строежа на манастира е предоставена от него на църквата.[11][12]

Истинският строител на манастира е игумен Калист Рощина, който е игумен там в продължение на около двадесет години (1701-1720 г).[11][12] От другите игумени е известен само Владимир, при когото манастирът е затворен.[11][12]

През ХѴІІІ в. (до 1781 г.) са изградени и други каменни постройки: топла трапезарна църква „Въздвижение на Светия кръст“ и ограда с порта, камбанария, издигната през втората половина на ХѴІІІ век.[12] Къщата на архимандрита, монашеските килии и стопанските постройки остават дървени до 1799 г.[12]

Екатерина II подкрепя секуларизацията (отделянето на църковните дела и институции от държавните) на манастирите.[11][12] През април 1786 г. манастирът е закрит.[11][12]

Църквата „Слизана на Светия Дух“

Казашкото хетманство след Андрусовския договор от 1667 г., заемащо исорико-географската област Левобрежна Украйна (в жълто) на фона на днешна Украйна, а в защриховано жълто е е част от днешна Русия.Дотогава към земите на този богат и известен манастир е спадало селото „слобода Каташинка“, което възникнало край манастира и поради важната му роля във Великата северна война, то било получило статус на слобода.[12] След закриването на манастира, селото вече не е манастирска собственост, а става държавно. Екатерина II поема голямото село „с окръжност от 17 верста, наброяващо 57 двора, 64 просяшки колиби и 42 бездомни“.[11][12] Манастирът се превръща в обикновена селска енорийска църква – „Слизане на Светия Дух“.[11][12] По-късно манастирските сгради постепенно западат и са разрушени.[12]

Огромната катедрала, която стояла в центъра на манастирския ансамбъл, доминирала неговия силует.[12] На 100 метра на запад, на една и съща ос с нея, на входа на манастира, се издигала отделна огромна камбанария, която и сега се вижда ясно отдалеч, въпреки загубата на върха ѝ.[12] Камбанарията била в стила на ранния класицизъм, в много отношения все още следваща духа на барока.[12]

Към настоящия момент (2024 г.) от комплекса са оцелели само развалините на катедралата и долните етажи на камбанарията.[12]

През лятото на 2011 г. кръстът, който се извисява над камбанарията, е възстановен.[12] Реставрацията на камбанарията обаче върви бавно поради липса на средства.[12] Историците тълкуват формата на този кръст от XVIII в. (кръстът прилича на тризъбец с полумесец под кръста) като напомняне за военните подвизи на благодетеля и покровител на манастира – Михаил Миклашевски на негово царско пресветло величество Запорожката войска полковник Стародубовски“, в чийто герб „Остоя“ се съдържат два полумесеца.[12] Освен това, през 2011 г. металурзи покриват шпила (островърхия завършек) на камбанарията с поцинковано желязо.[12]

Относно катедралата – последното богослужение там е отслужено през 1923 г.[12] Преди гоненията на Хрушчов (1958–1964 г.) църквата е използвана като зърнохранилище.[12] През 1960 г. по времето на Хрушчов тя е взривена.[12] Като спомен за това, че манастирът не е забравен от вярващите, в самия център на разрушената църква стои метален кръст, завързан с бродирана курпа с традиционни народни багри.[12] В центъра на взривената през комунизма църква през лятото на 2000 г. е поставен православен кръст, а след това свещеник от град Новозибков го освещава пред множество хора.[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Брянская областная Дума. Закон Брянской области от 02.04.2019 № 18-З "Об объединении муниципальных образований, входящих в состав Новозыбковского муниципального района Брянской области, с муниципальным образованием города Новозыбков и внесении изменений в отдельные законодательные акты Брянской области" // Официальное опубликование правовых актов. 2019-03-28. с. 15. Архивиран от оригинала на 2024-03-12. Посетен на 2024-03-12. (на руски)
  2. Каташин // Фото-планета. Посетен на 2024-03-12. (на руски)}
  3. Брянскстат Территориальный орган Федеральной службы государственной статистики по Брянской области. Всероссийская перепись населения 2010. Итоги. Tома официальной публикации итогов Всероссийской переписи населения 2010 года. Том 1 – Численность и размещение населения. Раздел II – Численность населения Брянской области по муниципальным образованиям. 10. – Численность населения Брянской области, городских округов, муниципальных районов, городских и сельских поселений, городских населенных пунктов, сельских населенных пунктов // 2012. с. 90. Архивиран от оригинала на 2023-06-04. Посетен на 2024-03-12. (на руски)
  4. с Каташин // Справочник кодов общероссийских классификаторов. Архивиран от оригинала на 2023-10-31. Посетен на 2024-03-12. (на руски)
  5. Индекс село Каташин, Новозыбковский р-н, Брянская обл. // Почтовые индексы - Кодификант.ру. Архивиран от оригинала на 2020-02-24. Посетен на 2024-03-12. (на руски)
  6. Брянская областная Дума. Закон Брянской области от 02.04.2019 № 18-З "Об объединении муниципальных образований, входящих в состав Новозыбковского муниципального района Брянской области, с муниципальным образованием города Новозыбков и внесении изменений в отдельные законодательные акты Брянской области" // Официальное опубликование правовых актов. 2019-03-28. с. 15. Архивиран от оригинала на 2024-03-12. Посетен на 2024-03-12. (на руски)
  7. с Каташин // Справочник кодов общероссийских классификаторов. Архивиран от оригинала на 2023-10-31. Посетен на 2024-03-12. (на руски)
  8. РАСПОРЯЖЕНИЕ Администрации Брянской области от 05.05.2008 № 383-р "ОБ УТВЕРЖДЕНИИ РЕЕСТРА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРРИТОРИАЛЬНЫХ ЕДИНИЦ, СЕЛЬСОВЕТОВ (ПОССОВЕТОВ), НАСЕЛЕННЫХ ПУНКТОВ БРЯНСКОЙ ОБЛАСТИ" // Архивиран от оригинала на 2016-04-01. Посетен на 2024-03-12. (на руски)
  9. а б Брянская областная Дума. Закон Брянской области от 02.04.2019 № 18-З "Об объединении муниципальных образований, входящих в состав Новозыбковского муниципального района Брянской области, с муниципальным образованием города Новозыбков и внесении изменений в отдельные законодательные акты Брянской области" // Официальное опубликование правовых актов. 2019-03-28. с. 15. Архивиран от оригинала на 2024-03-12. Посетен на 2024-03-12. (на руски)
  10. Брянскстат Территориальный орган Федеральной службы государственной статистики по Брянской области. Всероссийская перепись населения 2010. Итоги. Tома официальной публикации итогов Всероссийской переписи населения 2010 года. Том 1 – Численность и размещение населения. Раздел II – Численность населения Брянской области по муниципальным образованиям. 10. – Численность населения Брянской области, городских округов, муниципальных районов, городских и сельских поселений, городских населенных пунктов, сельских населенных пунктов // 2012. с. 90. Архивиран от оригинала на 2023-06-04. Посетен на 2024-03-12. (на руски)
  11. а б в г д е ж з Николай Анатольевич Стефашин, Вера Николаевна Стефашина. Село Каташин Новозыбковский район Брянской области // Путешествие по Брянску. Архивиран от оригинала на 2022-07-01. Посетен на 2024-03-12. (на руски)
  12. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я Церкви. Возрождающиеся и забытые. // Особняк фабриканта Г.Ф. Осипова. Архивиран от оригинала на 2020-11-27. Посетен на 2024-03-12. (на руски)


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Каташин (Брянская область)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​