Кей Нишикори
Кей Нишикори | |
Kei Nishikori | |
Информация | |
---|---|
Държава | Япония |
Роден | 29 декември 1989 г.
|
Живее в | Брейдентън, Флорида |
Височина / Тегло | 178 cm / 68 kg |
Кариера | |
Професионална | 2007 |
Пари от наградни фондове | $ 25 244 921 [1] |
Сингъл | |
Победи-загуби | 441–221 |
Титли от ATP | 12 |
Най-висока позиция | 4 (2 март 2015) |
Настояща позиция | 286 (10 юни 2024) |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | Четвъртфинал (2012, 2015, 2016, 2019) |
Ролан Гарос | Четвъртфинал (2015, 2017, 2019) |
Уимбълдън | Четвъртфинал (2018, 2019) |
ОП на САЩ | Финал (2014) |
Двойки | |
Победи-загуби | 27–36 |
Титли от ATP | 0 |
Най-висока позиция | 167 (19 март 2012) |
Турнири от Големия шлем | |
Ролан Гарос | 2-ри кръг (2011) |
Уимбълдън | 2-ри кръг (2011) |
Отборно | |
Купа Дейвис | Япония |
Друго | |
Информацията е актуална към 14 октомври 2024 | |
Кей Нишикори в Общомедия |
Кей Нишикори (на японски: 錦織圭) е японски тенисист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Кей Нишикори е роден на 16 август 2001 г. в Мацуе в префектура Шимане, Япония. Баща му Кийоши е инженер, а майка му Ери е учителка по пиано. Той има по-голяма сестра Рейна, която е завършила колеж и работи в Токио.[2] Започва да играе тенис на петгодишна възраст. За първи път печели японското първенство по тенис за деца през 2001 г. и завършва гимназията Аомори-Ямада. Нишикори се премества в Брейдънтън, Флорида, за да се присъедини към IMG Academy през 2004 г. на 14-годишна възраст.[3] Треньор на Нишикори е Брад Гилбърт. Данте Ботини е негов треньор от декември 2010 г. Бившият номер 2 в света Майкъл Ченг влиза в неговия треньорски екип от януари 2014 г.
Кей Нишикори се жени за дългогодишната си приятелка Май Ямаучи през декември 2020 г. Забавленията му включват футбол, голф, четене и слушане на музика.[4]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Успехи като юноша
[редактиране | редактиране на кода]Нишикори печели титлата Riad 21 в Рабат, Мароко през 2004 г. и стига до четвъртфиналите на Ролан Гарос за юноши през 2006 г. Партнира си с Емилиано Маса, печели Ролан Гарос за юноши през 2006 г. Нишикори печели турнира Luxilon Cup 2007, проведен на кортовете на Маями Оупън през 2007, побеждава Майкъл Маклун с 6–7(2–7), 6–4, 6–1.
2006
[редактиране | редактиране на кода]Нишикори се класира за основната схема на Фючърс от веригата на ITF, проведен в Масатлан, Мексико и го печели. Той започва годината, като получава уайлдкард на Чалънджър в Киото, Япония.
2007
[редактиране | редактиране на кода]Достига до финалите на два турнира от професионалната верига на Американската Тенис Асоциация, като губи срещу Доналд Йънг в Литъл Рок, Арканзас и срещу Алекс Богомолов Младши в Карсън, Калифорния. Той печели титлата на двойки в Литъл Рок, партнирайки си с Доналд Йънг. Играе заедно на двойки с трикратния шампион на Ролан Гарос Густаво Куертен на турнирът „Сони Ериксон Оупън“ в Маями, Флорида, където губят още първи кръг. Нишикори служи като спаринг партньор на Роджър Федерер на Уимбълдън.
След дебюта си в основна схема на турнир от ATP в Лос Анджелис, той преодолява квалификациите и на турнира „Индианаполис Тенис Чемпиъншипс“ през юли 2007 г. Побеждава Алехандро Фая в първи кръг с 6–4, 6–3, записва първата си победа в основна схема на турнир от ATP. В следващия кръг преодолява в три сета Михаел Берер, елиминирал седмия поставен в схемата Роби Джинепри, достига до първия си четвъртфинал на ниво ATP. Губи от евентуалния шампион Дмитрий Турсунов още в следващия кръг, но въпреки загубата, Нишикори става най-младият тенисист, стигал до четвъртфиналите в Индианаполис след Борис Бекер, който стига до полуфиналната фаза през 1985 г.
При участието на третия си ATP турнир, Нишикори отстранява Теймураз Габашвили в първи кръг във Вашингтон, преди да загуби срещу Жюлиен Бенето във втория. Преодолява квалификациите на ATP турнира в Пекин, но губи в първи кръг срещу Иван Любичич. Нишикори получава уайлдкард на ATP турнира в Токио, Япония, където претърпява загуба още в първи кръг от Зак Флайшман. Той участва в церемонията по тегленето на жребия в Токио и получава нагарадата „Tokyo Sports Writers Club“. Нишикори представя Япония на Азиатския Хопман Къп през 2007 г. в Банкок, Тайланд.
2008
[редактиране | редактиране на кода]Нишикори започва годината, като достига полуфиналите на Чалънджър в Маями. След това участва на турнира Делрей Бийч Интернешънал Тенис Чемпиъншипс като квалификант, заемащ No. 244 в световната ранглиста. Влиза в основната схема, след победи над Николас Тодеро и Алекс Богомолов Младши в квалификациите. В първи кръг преодолява Флориан Майер, след като германецът се отказва във втория сет. Във втори кръг Нишикори побеждава Амер Делич, друг квалификант. На четвъртфиналите, той записва победа срещу Боби Рейнолдс. На полуфиналите слага край на участието на Сам Куери, след като печели третия сет в тайбрек. На финала Нишикори взима ценна победа над първия поставен в схемата Джеймс Блейк, след успех в три сета 3–6, 6–1, 6–4, превръща се в първия японец от близо 16 години, печелил титла от ATP.[5]. Губи още в първия си мач на Мастърса в Маями от испанския тенисист Алберт Монтанес. Седмици по-късно негов съперник отново е Джеймс Блейк, този път на турнира River Oaks International в Хюстън, Тексас в първи кръг, но Кей губи с 4–6, 4–6. Изправя се срещу Рафаел Надал в трети кръг на Куинс Клъб Чемпиъншипс, губи с 4–6, 6–3, 3–6, в мач, продължил малко над два часа. Въпреки че негов съперник е световният No.2, Нишикори играе добре и показва, че е обещаващ млад талант. Неговата първа поява на турнир от Големия шлем е на тревните кортове на Уимбълдън на 23 юни 2008 г. Участието му приключва още в първи кръг срещу французина Марк Жикел, след като японецът се отказва във втория сет заради разтежение на коремните мускули, като преди това печели първия сет с 6–4, но изпуска втория с 5–7. През август Нишикори представя страната си на Олимпийските Игри в Пекин, получава уайлдкард за основната схема.[6] Претърпява загуба още в първи кръг от германеца Райнер Шутлер.
Нишикори дебютира на Ю Ес Оупън, отстранявайки 29-ият поставен Хуан Монако с 6–2, 6–2, 5–7, 6–2 в първи кръг. Достига трети кръг, след отказването на хърватина Роко Каранушич във втори кръг. На 30 август 2008 г., той става първият японски тенисист, участвал в осминафиналната фаза на Ю Ес Оупън от 71 години насам, след като пречупва четвъртият поставен Давид Ферер в пет сета, 6–4, 6–4, 3–6, 2–6, 7–5, в мач, чиито изход е смятан за една от най-големите изненади на турнира. Въпреки доброто си представяне до тази фаза на турнира, Нишикори изпуска шанса си да участва в четвъртфиналите, след като отстъпва на 17-ия поставен в схемата аржентинец Хуан Мартин дел Потро в три сета, 3–6, 4–6, 3–6.
На Тенис турнира в Токио, Кей играе на осминафиналите, преди да претърпи загуба от французина Ришар Гаске с 1–6, 2–6.
Нишикори получава уайлдкард за Стокхолм Оупън, където стига до втория си полуфинал за годината на ATP ниво, въпреки контузията в коляното, с която играе. Опонентът му на четвъртфиналите е Марио Анчич, но той не излиза за двубоя им, отказвайки се поради заболяване. На полуфиналите, японецът е разгромен от четвъртия поставен Робин Сьодерлинг, взимайки само гейм на шведа, 1–6, 0–6.
Кариерна статистика
[редактиране | редактиране на кода]Финали на турнири от Голям шлем (1)
[редактиране | редактиране на кода]година | турнир | съперник | резултат |
---|---|---|---|
2014 | ОП САЩ | Марин Чилич | 3–6, 3–6, 3–6 |
Олимпийски игри (1 бронзов медал)
[редактиране | редактиране на кода]година | медал | турнир | Настилка | съперник | резултат |
---|---|---|---|---|---|
2016 | Бронз | Рио 2016 | твърда | Рафаел Надал | 6–2, 6–7(1–7), 6–3 |
Финали на турнири от сериите Мастърс (4)
[редактиране | редактиране на кода]година | турнир | съперник във финала | резултат |
---|---|---|---|
2014 | Мадрид Оупън | Рафаел Надал | 6–2, 4–6, 0–3 отказва се |
2016 | Маями Оупън | Новак Джокович | 3–6, 3–6 |
2016 | Канада Оупън | Новак Джокович | 3–6, 5–7 |
2018 | Монте Карло | Рафаел Надал | 3–6, 2–6 |
ATP финали Сингъл (12 титли; 26 финала)
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
П–З | Година | Турнир | Клас | Настилка | Опонент | Резултат | |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Победа | 1–0 | 11 февруари 2008 | Делрей Бийч | Международни | Твърда | Джеймс Блейк | 3–6, 6–1, 6–4 |
Загуба | 1–1 | 10 април 2011 | Хюстън | 250 серии | Клей | Райън Суитинг | 4–6, 6–7(3–7) |
Загуба | 1–2 | 6 ноември 2011 | Суис Индорс | 500 серии | Твърда (з) | Роджър Федерер | 1–6, 3–6 |
Победа | 2–2 | 7 октомври 2012 | Япония Оупън (1) | 500 серии | Твърда | Милош Раонич | 7–6(7–5), 3–6, 6–0 |
Победа | 3–2 | 24 февруари 2013 | Мемфис Оупън (1) | 500 серии | Твърда (з) | Фелисиано Лопес | 6–2, 6–3 |
Победа | 4–2 | 16 февруари 2014 | Мемфис Оупън (2) | 250 серии | Твърда (з) | Иво Карлович | 6–4, 7–6(7–0) |
Победа | 5–2 | 27 април 2014 | Барселона Оупън (1) | 500 серии | Клей | Сантяго Хиралдо | 6–2, 6–2 |
Загуба | 5–3 | 11 май 2014 | Мадрид Оупън | Мастърс 1000 | Клей | Рафаел Надал | 6–2, 4–6, 0–3 отказва се |
Загуба | 5–4 | 8 септември 2014 | ОП САЩ | Голям шлем | Твърда | Марин Чилич | 3–6, 3–6, 3–6 |
Победа | 6–4 | 28 септември 2014 | Малайзия Оупън | 250 серии | Твърда (з) | Жулиен Бенето | 7–6(7–4), 6–4 |
Победа | 7–4 | 5 октомври 2014 | Япония Оупън (2) | 500 серии | Твърда | Милош Раонич | 7–6(7–5), 4–6, 6–4 |
Победа | 8–4 | 15 февруари 2015 | Мемфис Оупън (3) | 250 серии | Твърда (з) | Кевин Андерсън | 6–4, 6–4 |
Загуба | 8–5 | 28 февруари 2015 | Мексико Оупън | 500 серии | Твърда | Давид Ферер | 3–6, 5–7 |
Победа | 9–5 | 26 април 2015 | Барселона Оупън (2) | 500 серии | Клей | Пабло Андухар | 6–4, 6–4 |
Победа | 10–5 | 2015 | Вашингтон Оупън | 500 серии | Твърда | Джон Иснър | 4–6, 6–4, 6–4 |
Победа | 11–5 | 2016 | Мемфис Оупън (4) | 250 серии | Твърда (з) | Тейлър Фриц | 6–4, 6–4 |
Загуба | 11–6 | 2016 | Маями Оупън | Мастърс 1000 | Твърда | Новак Джокович | 3–6, 3–6 |
Загуба | 11–7 | 2016 | Барселона Оупън (2) | 500 серии | Клей | Рафаел Надал | 4–6, 5–7 |
Загуба | 11–8 | 2016 | Канада Оупън | Мастърс 1000 | Твърда | Новак Джокович | 3–6, 5–7 |
Загуба | 11–9 | 2016 | Суис Индорс | 500 серии | Твърда (з) | Марин Чилич | 1–6, 6–7(5–7) |
Загуба | 11–10 | 2017 | Бризбън Интернешънъл | 250 серии | Твърда | Григор Димитров | 2–6, 6–2, 3–6 |
Загуба | 11–11 | 2017 | Аржентина Оупън | 250 серии | Клей | Александър Долгополов | 6–7(4–7), 4–6 |
Загуба | 11–12 | 2018 | Монте Карло | Мастърс 1000 | Клей | Рафаел Надал | 3–6, 2–6 |
Загуба | 11–13 | 2018 | Япония Оупън | 500 серии | Твърда (з) | Даниил Медведев | 2–6, 4–6 |
Загуба | 11–14 | 2018 | Виена Оупън | 500 серии | Твърда (з) | Кевин Андерсън | 3–6, 6–7(3–7) |
Победа | 12–14 | 2019 | Бризбън Интернешънъл | 250 серии | Твърда | Даниил Медведев | 6–4, 3–6, 6–2 |
(з) = В зала
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ATP Prize Money Leaders // Архивиран от оригинала на 2 May 2019. Посетен на 2 May 2019.
- ↑ Kei Nishikori // ATP World Tour.
- ↑ Esfeller, Johnny. Kei Nishikori makes history at U.S. Open on his way to first career Grand Slam semifinal // IMG Academy, 2014-09-04. Архивиран от оригинала на 2016-05-07. Посетен на 2023-12-15.
- ↑ ITF Profile Архив на оригинала от 9 юли 2018 в Wayback Machine.. Itftennis.com. Retrieved 31 October 2015.
- ↑ news.bbc.co.uk
- ↑ www.itftennis.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Кей Нишикори Официален сайт
- Кей Нишикори в сайта на ATP
- Кей Нишикори в сайта на ITF
- Кей Нишикори в сайта на Davis cup
- Кей Нишикори в сайта на ESPN
- Кей Нишикори Официална Facebook Фенстраница