Кей Нишикори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кей Нишикори
錦織 圭
錦織圭
Kei Nishikori
Кей Нишикори на Ролан Гарос 2011
Кей Нишикори на Ролан Гарос 2011
Информация
Държава Flag of Japan.svg Япония
Роден
29 декември 1989 г. (1989-12-29) (29 г.)
Живее в Брейдентон, Флорида, САЩ
Височина / Тегло 178 cm / 68 kg
Кариера
Професионална 2007
Пари от наградни фондове $22,769,712
Сингъл
Победи-загуби 401–189
Титли от ATP 12
Най-висока позиция No.4 (2 март 2015)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия ЧФ (2012, 2015)
Ролан Гарос 4К (2013)
Уимбълдън 4К (2014)
ОП на САЩ Ф (2014)
Двойки
Победи-загуби 25–31
Титли от ATP 0
Най-висока позиция No.167 (19 март 2012)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия
Ролан Гарос 2К (2011)
Уимбълдън 2К (2011)
ОП на САЩ
Друго
Олимпийски Игри   ЧФ (2012)
Информацията е актуална към 09.05.2015
Кей Нишикори
錦織 圭
в Общомедия

Кей Нишикори (на японски: 錦織 圭, роден на 29 декември 1989 в Мацуе, Шимане, Япония) е японски тенисист. Той започва да играе тенис на 5-годишна възраст и се класира за първи път в основна схема на ATP турнир на Кънтриуайд Класик в Лос Анджелис, когато е едва на 17 г. Най-високата позиция, достигал Нишикори, е No.4 в света.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Успехи като юноша[редактиране | редактиране на кода]

Нишикори печели титлата "Riad 21" в Рабат, Мароко през 2004 г. и стига до четвъртфиналите на Ролан Гарос за юноши 2006. Партнирайки си с Емилиано Маса, печели Ролан Гарос за юноши през 2006 г. Нишикори печели "Luxilon Cup 2007", турнир, проведен на кортовете на Сони Ериксон Оупън 2007, побеждавайки Майкъл Маклун с 6–7(2–7), 6–4, 6–1.

2006[редактиране | редактиране на кода]

Нишикори се класира за основната схема на Фючърс от веригата на ITF, проведен в Масатлан, Мексико и го печели. Той започва годината, като получава уайлдкард на Чалънджър в Киото, Япония.

2007[редактиране | редактиране на кода]

Достига до финалите на два турнира от професионалната верига на Американската Тенис Асоциация, като губи срещу Доналд Йънг в Литъл Рок, Арканзас и срещу Алекс Богомолов Мл. в Карсън, Калифорния. Той печели титлата на двойки в Литъл Рок, партнирайки си с Доналд Йънг. Играе заедно на двойки с трикратния шампион на Ролан Гарос Густаво Куертен на турнирът „Сони Ериксон Оупън“ в Маями, Флорида, където губят още първи кръг. Нишикори служи като спаринг партньор на Роджър Федерер на Уимбълдън.

След дебюта си в основна схема на турнир от ATP в Лос Анджелис, той преодолява квалификациите и на турнира „Индианаполис Тенис Чемпиъншипс“ през юли 2007 г. Побеждава Алехандро Фая в първи кръг с 6–4, 6–3, записвайки първата си победа в основна схема на турнир от ATP. В следващия кръг преодолява в три сета Михаел Берер, елиминирал седмия поставен в схемата Роби Джинепри, достигайки до първия си четвъртфинал на ниво ATP. Губи от евентуалния шампион Дмитрий Турсунов още в следващия кръг, но въпреки загубата, Нишикори става най-младият тенисист, стигал до четвъртфиналите в Индианаполис след Борис Бекер, който стига до полуфиналната фаза през 1985 г.

При участието на третия си ATP турнир, Нишикори отстранява Теймураз Габашвили в първи кръг във Вашингтон (Окръг Колумбия), преди да загуби срещу Жюлиен Бенето във втория. Преодолява квалификациите на ATP турнира в Пекин, но губи в първи кръг срещу Иван Любичич. Нишикори получава уайлдкард на ATP турнира в Токио, Япония, където претърпява загуба още в първи кръг от Зак Флайшман. Той участва в церемонията по тегленето на жребия в Токио и получава нагарадата „Tokyo Sports Writers Club“. Нишикори представя Япония на Азиатския Хопман Къп през 2007 г. в Банкок, Тайланд.

2008[редактиране | редактиране на кода]

Нишикори започва годината, като достига полуфиналите на Чалънджър в Маями. След това участва на турнира „Delray Beach International Tennis Championships“ като квалификант, заемащ No. 244 в световната ранглиста. Влиза в основната схема, след победи над Николас Тодеро и Алекс Богомолов Мл. в квалификациите. В първи кръг преодолява Флориан Майер, след като германецът се отказва във втория сет. Във втори кръг Нишикори побеждава Амер Делич, друг квалификант. На четвъртфиналите, той записва победа срещу Боби Рейнолдс. На полуфиналите, той слага край на участието на Сам Куери, след като печели третия сет в тайбрек. На финала, Нишикори взима ценна победа над първия поставен в схемата Джеймс Блейк, след успех в три сета, 3–6, 6–1, 6–4, превръщайки се в първия японец от близо 16 години, печелил титла от ATP.[1]. Губи още в първия си мач на Мастърса в Маями от испанския тенисист Алберт Монтанес. Седмици по-късно, негов съперник отново е Джеймс Блейк, този път на турнира „River Oaks International“ в Хюстън, Тексас в първи кръг, но Кей губи с 4–6, 4–6. Изправя се срещу Рафаел Надал в трети кръг на „Queen's Club Championships“, губейки с 4–6, 6–3, 3–6, в мач, продължил малко над два часа. Въпреки, че негов съперник е световният No.2, Нишикори играе добре и показва, че е обещаващ млад талант. Неговата първа поява на турнир от Големия Шлем е на тревните кортове на Уимбълдън 2008 на 23 юни 2008 г. Участието му приключва още в първи кръг срещу французина Марк Жикел, след като японецът се отказва във втория сет заради разтежение на коремните мускули, като преди това печели първия сет с 6–4, но изпуска втория с 5–7. През август, Нишикори представя страната си на Олимпийските Игри в Пекин, получавайки уайлдкард за основната схема.[2] Претърпява загуба още в първи кръг от германеца Райнер Шутлер.

Нишикори дебютира на Ю Ес Оупън, отстранявайки 29-ят поставен Хуан Монако с 6–2, 6–2, 5–7, 6–2 в първи кръг. Достига трети кръг, след отказването на хърватина Роко Каранушич във втори кръг. На 30 август 2008 г., той става първият японски тенисист, участвал в осминафиналната фаза на Ю Ес Оупън от 71 години насам, след като пречупва четвъртият поставен Давид Ферер в пет сета, 6–4, 6–4, 3–6, 2–6, 7–5, в мач, чиито изход е смятан за една от най-големите изненади на турнира. Въпреки доброто си представяне до тази фаза на турнира, Нишикори изпуска шанса си да участва в четвъртфиналите, след като отстъпва на 17-тия поставен в схемата аржентинец Хуан Мартин дел Потро в три сета, 3–6, 4–6, 3–6.

На Тенис турнира в Токио, Кей играе на осминафиналите, преди да претърпи загуба от французина Ришар Гаске с 1–6, 2–6.

Нишикори получава уайлдкард за „Stockholm Open“, където стига до втория си полуфинал за годината на ATP ниво, въпреки контузията в коляното, с която играе. Опонентът му на четвъртфиналите е Марио Анчич, но той не излиза за двубоя им, отказвайки се поради заболяване. На полуфиналите, японецът е разгромен от четвъртия поставен Робин Сьодерлинг, взимайки само гейм на шведа, 1–6, 0–6.

Финали на турнири от ATP Тур[редактиране | редактиране на кода]

Сингъл: 14 (9–5)[редактиране | редактиране на кода]

Легенда
Турнири от Големия Шлем (0–1)
Финали на Световния Тур на ATP (0–0)
Турнири от Сериите Мастърс 1000 (0–1)
Турнири от Сериите 500 (5–2)
Турнири от Сериите 250 (4–1)
Финали по настилка
Твърда (7–3)
Трева (0–0)
Клей (2–2)
Килим (0–0)
Изход No. Дата Турнир Настилка Опонент Резултат
Победител 1. 11 февруари 2008 Делрей Бийч, САЩ Твърда Flag of the United States.svg Джеймс Блейк 3–6, 6–1, 6–4
Финалист 1. 10 април 2011 Хюстън, САЩ Клей Flag of the United States.svg Райън Суитинг 4–6, 6–7(3–7)
Финалист 2. 6 ноември 2011 Базел, Швейцария Твърда (з) Flag of Switzerland.svg Роджър Федерер 1–6, 3–6
Победител 2. 7 октомври 2012 Токио, Япония Твърда Flag of Canada.svg Милош Раонич 7–6(7–5), 3–6, 6–0
Победител 3. 24 февруари 2013 Мемфис, САЩ Твърда (з) Flag of Spain.svg Фелисиано Лопес 6–2, 6–3
Победител 4. 16 февруари 2014 Мемфис, САЩ (2) Твърда (з) Flag of Croatia.svg Иво Карлович 6–4, 7–6(7–0)
Победител 5. 27 април 2014 Барселона, Испания Клей Flag of Colombia.svg Сантяго Хиралдо 6–2, 6-2
Финалист 3. 11 май 2014 Мадрид, Испания Клей Flag of Spain.svg Рафаел Надал 6-2, 4-6, 0-3 (отк.)
Финалист 4. 8 септември 2014 Ню Йорк, САЩ Твърда Flag of Croatia.svg Марин Чилич 3-6, 3-6, 3-6
Победител 6. 28 септември 2014 Куала Лумпур, Малайзия Твърда (з) Flag of France.svg Жулиен Бенето 7-6(7-4), 6-4
Победител 7. 5 октомври 2014 Токио, Япония (2) Твърда Flag of Canada.svg Милош Раонич 7–6(7–5), 4–6, 6–4
Победител 8. 15 февруари 2015 Мемфис, САЩ (3) Твърда (з) Flag of South Africa.svg Кевин Андерсън 6–4, 6-4
Финалист 5. 28 февруари 2015 Акапулко, Мексико Твърда Flag of Spain.svg Давид Ферер 3-6, 5-7
Победител 9. 26 април 2015 Барселона, Испания Клей Flag of Spain.svg Пабло Андухар 6–4, 6-4

(з) = В зала

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]