Ким Монзо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ким Монзо
Quim Monzó
Ким Монзо, 2010 г.
Ким Монзо, 2010 г.
РоденХоаким Монзо и Гомес
24 март 1952 г. (72 г.)
Професияписател, журналист, преводач, сценарист
Националност Испания
Активен период1976 –
Жанрдрама, публицистика, документалистика
Направлениепостмодернизъм
ТечениеГенерация 70
Известни творби„Размерите на трагедията”

Подпис
Уебсайтwww.monzo.info/inde.htm
Ким Монзо в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Ким Монзò (на испански: Quim Monzó) е испански каталонски журналист, сценарист за телевизията и радиото, преводач, и писател на произведения в жанра социална драма, публицистика и документалистика. Пише основно на каталонски език и прави преводи на испански език.[1][2][3][4][5][6][7]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Хоаким „Ким“ Монзо и Гомес е роден на 24 март 1952 г. в Барселона, Испания.[2] Баща му е каталунец, а майка му е от Уескар, Гранада.

В началото на 70-те години започва да пише репортажи като военен кореспондент за събитията във Виетнам, Камбоджа, Северна Ирландия и Индийския океан за вестник Tele/eXprés.[2][6] Сътрудничи на различни вестници и по-късно публикува колона всеки ден като колумнист в най-големия каталонски вестник „Ла Вангуардия“.[1][7] Сътрудничеството му с Радио Каталуния, TV3 и RAC1 от 80-те години на ХХ-ти век допринася за превръщането му в един от най-популярните каталунски автори.[3]

Първият му роман „Воят на ченгето край канализацията“ е издаден през 1976 г.[4] Следват голям брой негови сборници с разкази, романи и сборници със статии.[1] През 1982 г. живее в Ню Йорк със стипендия от Фондация Каталонски културен конгрес, в резултат на което през 1983 г. е издаден романът му „Бензин“ третиращ темата за мъжката идентичност, за празнотата и безсмислието на постмодерното изкуство.[4][5]

През 1989 г. е издаден романът му „Размерите на трагедията“. Главният герой Рамон-Мария страда от аномалия – състояние на перманентна ерекция, което се оказва симптом на смъртоносна болест и ако в началото прилича на преимущество, впоследствие се превръща в трагедия. Едно от големите качества на романа са откровено комичните моменти и ситуации.[4] През 1997 г. романът е екранизиран във филма „Примати“ с участието на Хоан Кросас.

Монзò е едно от водещите имена в съвременната литература на Испания и „ужасното дете“ на младата каталонска литература.[4] Работата му се характеризира с препратки към поп културата и известна ирония.[2] Той е всепризнат майстор на късия разказ отличаващ се с хаплив хумор и антиконформистката употреба на клишета.[4] Произведенията му са преведени на повече от двадесет езика по света и е носител на различни литературни отличия, сред които Наградата на град Барселона, Националната награда за литература и няколко пътии с престижната награда на критиката.[1][7] Той се счита за представител на движението Генерация 70, групата писатели, които се появяват след режима на Франсиско Франко.[3]

Прави преводи на Рей Бредбъри („Марсиански хроники“), Джеръм Дейвид Селинджър („Девет разказа“) и Томас Харди („Невзрачният Джуд“), и др. автори.[3][4][5]

Той страда от множество тикове в резултат на синдрома на Турет, както и от обсесивно-компулсивно разстройство. [8]

Ким Монзо живее в Барселона.[3]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • L'udol del griso al caire de les clavegueres (1976) – награда „Пруденчи Бертрана“[1][3][7]
  • Benzina (1983)[5]
  • La magnitud de la tragèdia (1989) – награда „Ел Темп“
    Размерите на трагедията, изд.: ИК „Колибри“, София (2012), прев. Елица Попова
  • La estrella de Iradia (2019)

Сборници разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Self Service (1977) – с Биел Мескида[1]
  • Olivetti, Moulinex, Chaffoteaux et Maury (1980) – награда на критиците Serra d'Or[6]
  • Uf, va dir ell (1980)
  • L'illa de Maians (1985) – награда на критиците
  • El perquè de tot plegat (1993) – награда на критиците, награда на Барселона
    Същината на нещата, изд.: ИК „Колибри“, София (2011), прев. Ева Саблева
  • Guadalajara (1996) – награда на критиците
  • Vuitanta-sis contes (с разказите Uf, va dir ell, Olivetti, Moulinex, Chaffoteaux et Maury, L'illa de Maians, El perquè de tot plegat i Guadalajara) (1999)
  • El millor dels mons (2001)
  • Tres Nadals (2003)
  • Mil cretins (2007) – награда „Мария Анхелес Англада“

Сборници статии[редактиране | редактиране на кода]

  • El dia del senyor (1984)[1][3]
  • Zzzzzzzz (1987)
  • La maleta turca (1990)
  • Hotel Intercontinental (1991)
  • No plantaré cap arbre (1998)
  • Del tot indefens davant dels hostils imperis alienígenes (1998)
  • Tot és mentida (2000)
  • El tema del tema (2003)
  • Catorze ciutats comptant-hi Brooklyn (2004)
  • Esplendor i glòria de la Internacional Papanates (2010)
  • Taula i barra. Diccionari de menjar i beure. (2017)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1976 Hic Digitur Dei
  • 1984 Pa d'àngel
  • 1986 Arsenal – тв сериал, 1 епизод
  • 1988 Redacció – късометражен
  • 1992 Шунка, шунка, Jamón Jamón – диалози[1]
  • 1994 És tard
  • 1995 El perquè de tot plegat
  • 1997 Primats – по „La magnitud de la tragedia“
  • 2008 L'amor és etern
  • 2011 Mil cretins
  • 2012 The Trip
  • 2014 Dogadjaj
  • 2017 Die Willenskraft

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Quim Monzó в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​