Клюква

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Червена боровинка
Cranberry bog.jpg
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Пиреноцветни (Ericales)
семейство:Пиренови (Ericaceae)
род:Боровинка (Vaccinium)
подрод:Червена боровинка (V. subg. Oxycoccus)
Научно наименование
A.Gray, 1848
Синоними
  • Oxycoccus Hill, 1756
Червена боровинка в Общомедия
[ редактиране ]

Клюквата, известна също така като Северна червена боровинка (Vaccinium oxycoccos), е вечнозелен храст с червени плодове. Основно клюквата расте като нискорастящ полухраст с дребни и кисели ягодовидни плодове, който се срещат в естествен вид в голямо количество на торфени почви и блатисти места.

Листата са дребни, яйцевидни, със заострен връх. Цветовете са розово-червени, събрани са в съцветия на дръжки. Цъфти през май-юни, плодовете узряват през август-септември. Плодовете на клюквата са сферични, тъмночервени или с малинова окраска, с маса от 0,5 до 1,9 грама. Плодовете се съхраняват добре под снега до пролетта. При това те не само не губят своите качества, но и стават по-сладки. Те се съхраняват благодарение на природния консервант бензоена киселина.

"Бране на клюква на остров Нантакет, Масачузет, картина от Eastman Johnson, 1880.
Сурова клюква

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Области на разпространение на клюквата за различните сортове

В природата всички видове клюква растат на влажни места: на заблатени места, до блата както и до езера. Клюквата обича светлината, но не е взискателна към минералното подхранване.

Използване[редактиране | редактиране на кода]

Плодовете на клюквата са богати на витамин С и по това се сравняват с портокалите, лимоните, грейпфрутите и ягодата. От другите витамини плодовете съдържат B1, B2, B5, B6, PP. Клюквата е ценен източник на витамин К1 (филохин).[1]

В руската народна медицина сок от клюква с мед се използва против кашлица, а разреден с вода се използва при треска за сваляне на температурата и за утоляване на жаждата.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]