Клюква
Червена боровинка | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
A.Gray, 1848 | ||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Червена боровинка в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Клюквата, известна също така като Северна червена боровинка (Vaccinium oxycoccos), е вечнозелен храст с червени плодове. Основно клюквата расте като нискорастящ полухраст с дребни и кисели ягодовидни плодове, който се срещат в естествен вид в голямо количество на торфени почви и блатисти места.
Листата са дребни, яйцевидни, със заострен връх. Цветовете са розово-червени, събрани са в съцветия на дръжки. Цъфти през май-юни, плодовете узряват през август-септември. Плодовете на клюквата са сферични, тъмночервени или с малинова окраска, с маса от 0,5 до 1,9 грама. Плодовете се съхраняват добре под снега до пролетта. При това те не само не губят своите качества, но и стават по-сладки. Те се съхраняват благодарение на природния консервант бензоена киселина.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
В природата всички видове клюква растат на влажни места: на заблатени места, до блата както и до езера. Клюквата обича светлината, но не е взискателна към минералното подхранване.
Използване[редактиране | редактиране на кода]
Плодовете на клюквата са богати на витамин С и по това се сравняват с портокалите, лимоните, грейпфрутите и ягодата. От другите витамини плодовете съдържат B1, B2, B5, B6, PP. Клюквата е ценен източник на витамин К1 (филохин).[1]
В руската народна медицина сок от клюква с мед се използва против кашлица, а разреден с вода се използва при треска за сваляне на температурата и за утоляване на жаждата.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Полезные (лечебные) свойства клюквы. Рецепт клюквенного морса.. // www.stgetman.narod.ru. Посетен на 14 декември 2021.
- ↑ www.bibliotekar.ru
|
|