Косово (област Видин)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Косово.
| Косово | |
 | |
  Косово  Косово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 277 души[1] (15 март 2024 г.) 17,7 души/km² |
| Землище | 15,673 km² |
| Надм. височина | 103 m |
| Пощ. код | 3794 |
| Тел. код | 09355 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 38772 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Брегово Илиян Бърсанов (ГЕРБ; 2019) |
| Кметство – кмет | Косово Йовко Георгиев (ГЕРБ) |
Ко̀сово е село в Северозападна България. То се намира в община Брегово, област Видин.
География
[редактиране | редактиране на кода]Намира си на 6 км от общинския център Брегово, на 27 км от областния център Видин и на 225 km от столицата София. Съществува асфалтов път до селото както и асфалтирани улици.
История
[редактиране | редактиране на кода]За първи път с името Косова селото се споменава в турски данъчен регистър от 1450 г. В покрайнините на селото минава границата със Сърбия. Битов език – влашки. Селото е разделено от съседното Коилово след Първата световна война. Дотогава границата е минавала по река Тимок, която сега остава в сръбска територия.
В първите години на комунистическия режим в Косово, както в повечето влашки села във Видинско, голямо влияние има Българският земеделски народен съюз – Никола Петков и на изборите през 1946 година опозицията получава 51% от гласовете.[2]
По време на Кулските събития през март 1951 година създаденото малко по-рано от комунистическия режим Трудово кооперативно земеделско стопанство е разтурено, но властите скоро го възстановяват принудително. По това време 12 семейства (45 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 367 | 100,00 |
| Българи | 358 | 97,54 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0 |
| Неотговорили | 4 | 1,08 |
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Училище „Св. св. Кирил и Методий“;
- Читалище „Просвета“;
- Физкултурен салон и общежитие;
- Църква
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Няма забележителности, но е известно със самодеен състав.
- Едно от богатствата на селото са течащите изворчета.
- Най-старата къща в селото принадлежи на фамилия Дудови последно преустроена през 1909 г. Известно е че къщата е опожарявана и разрушавана 7 пъти, след което е възстановявана (последно през 1909 г.). На мястото на имота е бил някогашния турски конак.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Съборът на селото е на Спасовден.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Груев 2009, с. 114.
- ↑ Груев 2009, с. 199, 206.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Цитирани източници
[редактиране | редактиране на кода]- Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта L-34-XXXV Дробета-Турну-Северин. Мащаб: 1 : 200 000.
| ||||||||