Костадин Герасимов
| Костадин Герасимов | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
Костадин (Константин) Герасимов, срещан и като Константинос Герасиму, е български търговец и общественик, деец на Българското възраждане в Македония. В по-късните си години започва да се гърчее.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Костадин Герасимов, по произход от Охрид,[1] през 60-те години на XIX век живее и работи в Солун. Търговец, в дългогодишни търговски отношения с братя Робеви; именно той ги съветва да открият магазин в града.[2]
В Солун взима дейно участие в борбата за просвета на български език и в създаването и развитието на Солунската българска община. В 1868 година, във връзка с искане на руския консул в града нейни представители да се явят пред него, българите избират и формална община с членове Костадин Герасимов, Георги Кехая и Дядо Ичо от Бугариево, Йосиф Яковов и Петруш Шумков. Тази община си поръчва първия печат, състоящ се от четири части, а с дръжката – пет, всяка част се пазела от отделен член на общината и така печатът можел да бъде удрян само със съгласието на всичките пет души. Печатът бил с кръгла форма, с образите на светите братя Кирил и Методий и Светия Дух над тях; надписът околовръст гласял: „Българска църковна община въ Солунъ“. Този печат бил използван до октомври 1891 година, когато Зюхни паша го забранява.[1]
Костадин Герасимов, чрез връзката си с братя Робеви, влиза в контакт и с цариградските българи. В 1869 година синът му Анестис Константину е обявен от Христо Тъпчилещов и д-р Стоян Чомаков за "агент на българите в Солун", със задължение да ги уведомява за случващото се в града. Тази задача обаче явно се поема от бащата.[2]
През 1869/70 година Костадин Герасимов се отказва от общината и е заместен от Насте Стоянов и Георги Карадаалията.[1] След 1870 година фамилията се гърчее и си измисля гръцка родова история. В гръцките източници родът води началото си от кефалонийски капитан Герасимос.[3]
Печатопазител на българска община през 1880 г. е часовникарят Константин Герасимов.[4] През декември същата година общината моли руското консулство за парична помощ:[5]
„В Росийското императорско генерално консулство в Македония.
Българската община в Солун, понеже не се намира в състояние да облекчи достасъжалителното положение на българските семейства, донесени в последните времена от Кюпрюлийския окръг в Солун, прибягва до благодетелното чусвство на Императорското генерално консулство, и има честта да Го моли най-покорно да благоволи и я избави от подобно неприятно положение, като пожертва и я снабди с едно количество пари.
Солун, 19 д/врий 1880
Председателят свещ. Ив. Маджаров, печатопазител Герасимов, К.“
Константин Герасимов е и училищен настоятел; като такъв той тръгва да обикаля градове и села из Македония, снабден с писма от архимандрит Козма Пречистански и Божил Райнов, за да събира пари за дострояването на Солунската българска гимназия. В Скопие обаче е арестуван с обвинение, че подготвя въстание. Осъден е на 101 години затвор и е заточен заедно със семейството си в Адана. Застъпничеството на руския консул в Солун Александър Якобсон за него пред посланика Нелидов не помага. През 1883 година Герасимов моли за помощ Българската екзархия, която установява, че той е гръцки поданик и поради това се обръща към гръцкото посолство в Цариград с молба да му помогне. През 1884 година К. Герасимов е освободен от Адана и се заселва в София, в Свободна България, където правителството на Петко Каравелов му отпуска 25 наполеона помощ.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Панчевъ, Младенъ. Начало и развий на българското училище, българската черква и българската община в гр. Солунъ отъ 1866 година до освободителната руско-турска война 1877–78 год.) // Илюстрация Илиндень Година 5 (Книга 6 (46)). София, Илинденска организация, 1933. с. 13–14.
- ↑ а б Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, БАН, 2020. с. 35 - 36.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, БАН, 2020. с. 45 - 46.
- ↑ а б Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 122.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 341–342.
