Коста Хаджимишев
| Коста Хаджимишев | |
| български общественик | |
| Роден |
22 октомври 1929 г.
|
|---|---|
| Починал | 18 февруари 1984 г.
|
Коста Димитров Хаджимишев е български общественик от Македония, деец на Македонската патриотична организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Коста е роден на 22 октомври 1929 година в град Струмица, тогава в Кралство Югославия, в семейството на Димитър Хаджимишев. По майчина линия е от рода Бабамови.[1] В дома му се говорело на гръцки.[2]
В май 1943 година, тогава 15-годишен, е в Сяр и околността, на отбелязването на 40-годишнината от гибелта на Гоце Делчев. Оттам се връща в Струмица заедно с Ангел Запренов, ученик от Свети Врач (днес Сандански), който на среща с Методи Калкашлиев посвещава двамата в идеалите на ВМРО. Запренов предлага на връстниците си да прочетат „Освободителните борби на Македония“ от Христо Силянов и „По трънливия път на македонското освободително дело“ от Иван Михайлов. На техен въпрос той им отговаря, че Михайлов не се бори за България, която го е осъдила на смърт, а за Македония, и изказва скептицизъм в победата на нацистка Германия в войната, заключавайки, че Македония още не е свободна.[3]
Калкашлиев и Хаджимишев продължават да се интересуват за македонското дело. Организират се в група, в която влизат и Георги Яръмов, Любен Топчев, Мирко Пецев, Борис Белев и други. В навечерието на 1 май 1946 година групата разпространява листовки в Струмица. Според Коста Църнушанов поръките в листовките на групата са свързани с ММТРО, а оттам и с българщината.[4] Арестуван е на 16 юни. Осъден е на три години затвор.[5] След като излизат от затвора, приятелка предупреждава Хаджимишев, Калкашлиев и Топчев и през февруари 1951 година тримата бягат от Югославия, минавайки границата с Гърция. Изпратени се на заточение в Сития на Крит, но успяват да се преместят в Италия, откъдето пътуват до Бразилия и се настаняват в тази страна в средата на юли.[6] На 13 август петимата струмишки студенти са екзекутирани на Беласица. През ноември 1951 година в Порто Алегри Калкашлиев, Хаджимишев, Топчев и Христо Лагадинов основават комитет, който да стане част от МПО, назовавайки го по убитите им другари „Струмишка петорка“. Хаджимишев става председател на организацията.[7]
Заминава за САЩ през 1965 година, но се връща в Бразилия.[8] Убит е на 18 февруари 1984 година в магазина си от дрогирани хулигани.[9] Според Любен Топчев смъртта му е мистериозна, от убийците няма и следа, а отговор може да даде „само УДБ“.[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945–1985). Охрид, Мацедониа прима, 1995. с. 132.
- ↑ Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945–1985). Охрид, Мацедониа прима, 1995. с. 146.
- ↑ Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945–1985). Охрид, Мацедониа прима, 1995. с. 141 – 142.
- ↑ Църнушанов, Коста. Принос към историята на Македонската младежка тайна революционна организация. София, Македонски научен институт, 1996. с. 526.
- ↑ Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945–1985). Охрид, Мацедониа прима, 1995. с. 152.
- ↑ Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945–1985). Охрид, Мацедониа прима, 1995. с. 150 – 151.
- ↑ Провалената визита на Тито в Бразилия // Труд. 7 септември 2021.
- ↑ Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945–1985). Охрид, Мацедониа прима, 1995. с. 151 – 152.
- ↑ Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945–1985). Охрид, Мацедониа прима, 1995. с. 152.
- ↑ Топчев, Любен. От Струмица до Америка. Спомени и размисли. София, Македонски научен институт, 2020. с. 104.
