Креатинин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Креатинин
Creatinine-tautomerism-2D-skeletal.png
Creatinine-tautomerism-3D-balls.png
Триизмерно представяне на молекулата на креатинина
Имена
По IUPAC2-Амино-1-метил-1H-имидазол-4-ол
Други2-Амино-1-метилимидазол-4-ол,
1-Mетилгликоциамидин,
1-Mетилхидантоин-2-имид,
2-амино-1,5-дихидро-1-метил-4H-Имидазол-4-он,
2-Aмино-1-метилимидазолин-4-он
Свойства
ФормулаC4H7N3O
Моларна маса113.058911861 g/mol
Външен видбели кристали
Плътност1,09 g•cm−3, твърда
Точка на топене300 °C (разгражда се)
Разтворимост във вода1 част към
12 части вода
Изоелектрична точка11,19
pKa 12,309
pKb 1,688
Опасности
ЕС индексДразнещо Xi
Фрази за рискR34, R36/37/38, R20/21/22
Фрази за безопасностS26, S36/37/39, S45, S24/25, S36
NFPA 704
NFPA 704.svg
1
1
0
Точка на запалване290 °C
Идентификатори
CAS номер60-27-5
PubChem26009888
ChemSpider21640982
Номер на ЕК200-466-7
Номер на ООН1789
DrugBank11846
KEGGD03600
MeSHCreatinine
ChEBI16737
ChEMBL65567
SMILESCN1C=C(O)N=C1N
InChI1S/C4H7N3O/c1-7-2-3(8)6-4(7)5/h2,8H,1H3,(H2,5,6)
1/C4H7N3O/c1-7-2-3(8)6-4(7)5/h2H2,1H3,(H2,5,6,8)
InChI ключBTXYOFGSUFEOLA-UHFFFAOYSA-N
DDRJAANPRJIHGJ-UHFFFAOYAV
Beilstein112061
UNIIAYI8EX34EU
3DMetB00175
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
Креатинин в Общомедия

Креатининът (на гръцки: κρέας – „плът“) е изходен продукт от разграждането на креатинфосфата в мускулите и обикновено се произвежда от организма в постоянно количество за единица време, но в зависимост от обема на мускулната маса.

Приложение в медицината[редактиране | редактиране на кода]

Серумната концентрация[1] е основен индикатор за здравето на бъбреците и отразява способността им да филтритрат отпадните продукти, поради факта, че креатининът се изхвърля непроменен по бъбречен път и с постоянен дебит (постоянна скорост), т.е. по него може да се съди изобщо за дебита на бъбрека и колко ефективно се отделят и други отпадни вещества. За синтеза на креатинина са необходими[2] креатин, фосфокреатин (също под името креатинфосфат) и енергия, предоставена от аденозинтрифосфат (ATP, енергийният запас на организма). От своя страна, креатинът се синтезира главно в черния дроб посредством метилиране на глюкоциамин (гуанидиноацетат, синтезиран в бъбреците от аминокиселините аргинин и глицин) посредством адеметионина (S-adenosyl methionine). След това креатинът се транспортира по кръвен път до органите и особено мускулите и мозъка, където посредством фосфорилиране, се превръща във високо енергетичното вещество фосфокреатин.[3] В процеса ни синтеза на креатинина, катализиран от ензима креатинкиназа, креатинът и фосфокреатинът се преобразуват в креатинин.[4]

Прочистването на кръвта от креатинина се осъществява в нефроните главно посредством гломерулна филтрация в малпигиевите телца, но също така креатининът се секретира от перитубулните капиляри в проксималните каналчета. Реабсорбирането на креатинина обратно в кръвта при нормална филтрационна функция е от нула до пренебрежително малко. При недостатъчна или неефективна бъбречна филтрация, серумните нива на креатинина се покачват. В това именно се състои ценността на теста за проверка на серумната концентрация на креатинин. Знаейки нивата на креатинина в кръвта и урината може да се определи индексът на гломерулна филтрация (ИГФ). С помощта на формули може да се направи приближение на стойността на ИГФ само по стойностите на серумния креатинин.

При сравнително здрави бъбреци, формулата за съпоставяне на креатинина и бъбречната функция работи безотказно, но с влошаване на бъбречните функции голяма част от креатинина се хиперсекретира в проксималните каналчета, което изкуствено занижава оценката на реалната филтрация, поради намален (чрез този компенсаторен механизъм) серумен креатинин.[5]

Определени вещества като кетонни тела, циметидин (тагамет) и триметоприм намаляват каналчестата секреция на креатинина и повишават точността на оценката за ИГФ, при особено крайна форма на хронична- или остра бъбречна недостатъчност.

Всеки ден 1 – 2% от мускулния креатин се трансформира в креатинин.[3] Типично мъжете имат по-високи нива на креатинина от жените, поради разликата в анатомичната структура и по-голяма скелетно-мускулна маса.[3] Изкуствено повишаване на нивата на креатинина може да се постигне чрез консумация на препарати за културизъм, фитнес и други подобни, съдържащи креатин; същият ефект може да се получи при консумация на повече месо.[3]

Диагностична употреба[редактиране | редактиране на кода]

Серумен креатинин[редактиране | редактиране на кода]

Измерването на серумния креатинин е сравнително прост тест и не изисква особено сложна лаборатория; той е най-честият диагностичен инструмент за оценка на бъбречната функция.[3] Поради способността на организма да компенсира при нарушени функции, повишаването на серумния креатинин е късно и обикновено сериозно явление след значително увреждане на нефроните. Поради тази причина, измерване само на креатинина би било крайно недостатъчно за ранна диагностика, но в комбинация с концентрацията на креатинина в урината или при подадени данни за пола, възрастта и етническата принадлежност на пациента, концентрацията на креатинина се използва за определяне на индекса на гломерулна филтрация без да се налага трудоемкото и недотам точно 24-часово събиране на урина.[6] Повечето американски лаборатории автоматически изчисляват ИГФ на основание на подадените данни при поискано измерване на креатинина, обикновено като част от комплекта кръвни тестове „Химия-7“ (натрий, калий, хлор, бикарбонат, урея, креатинин и глюкоза).

Химизъм[редактиране | редактиране на кода]

По отношение на химическите свойства, креатининът е спонтанно генериран цикличен дериват на креатина. Съществуват няколко тавтомери на креатинина, по ред на разпространение те са:

  • 2-Амино-1-метил-1H-имидазол-4-ол (или 2-амино-1-метилимидазол-4-ол);
  • 2-Амино-1-метил-4,5-дихидро-1H-имидазол-4-он;
  • 2-Имино-1-метил-2,3-дихидро-1H-имидазол-4-ол (или 2-имино-1-метил-3H-имидазол-4-ол);
  • 2-Имино-1-метилимидазолидин-4-он;
  • 2-Имино-1-метил-2,5-дихидро-1H-имидазол-4-ол (или 2-имино-1-метил-5H-имидазол-4-ол).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ (Бел.:) ...лабораторно измерване на концентрацията в кръвна проба.
  2. ↑ www.medicinenet.com
  3. ↑ а б в г д Taylor, E. Howard. Clinical Chemistry. New York, John Wiley and Sons, 1989. с. 4, 58 – 62.
  4. ↑ Allen PJ. Creatine metabolism and psychiatric disorders: Does creatine supplementation have therapeutic value?. // Neurosci Biobehav Rev 36 (5). Май 2012. DOI:10.1016/j.neubiorev.2012.03.005. с. 1442 – 62.
  5. ↑ Shemesh O, Golbetz H, Kriss JP, Myers BD. Limitations of creatinine as a filtration marker in glomerulopathic patients. // Kidney Int. 28 (5). Ноември 1985. с. 830 – 8.
  6. ↑ Gross JL, de Azevedo MJ, Silveiro SP, Canani LH, Caramori ML, Zelmanovitz T. Diabetic nephropathy: diagnosis, prevention, and treatment. // Diabetes Care 28 (1). Януари 2005. DOI:10.2337/diacare.28.1.164. с. 164 – 76.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Креатинин&oldid=10914311“.