Креатинин
Креатинин | |
---|---|
![]() ![]() Триизмерно представяне на молекулата на креатинина | |
Имена | |
По IUPAC | 2-Амино-1-метил-1H-имидазол-4-ол |
Други | 2-Амино-1-метилимидазол-4-ол, 1-Mетилгликоциамидин, 1-Mетилхидантоин-2-имид, 2-амино-1,5-дихидро-1-метил-4H-Имидазол-4-он, 2-Aмино-1-метилимидазолин-4-он |
Свойства | |
Формула | C4H7N3O |
Моларна маса | 113.058911861 g/mol |
Външен вид | бели кристали |
Плътност | 1,09 g•cm−3, твърда |
Точка на топене | 300 °C (разгражда се) |
Разтворимост във вода | 1 част към 12 части вода |
Изоелектрична точка | 11,19 |
pKa | 12,309 |
pKb | 1,688 |
Опасности | |
ЕС индекс | ![]() |
Фрази за риск | R34, R36/37/38, R20/21/22 |
Фрази за безопасност | S26, S36/37/39, S45, S24/25, S36 |
NFPA 704 | |
Точка на запалване | 290 °C |
Идентификатори | |
CAS номер | 60-27-5 |
PubChem | 26009888 |
ChemSpider | 21640982 |
Номер на ЕК | 200-466-7 |
Номер на ООН | 1789 |
DrugBank | 11846 |
KEGG | D03600 |
MeSH | Creatinine |
ChEBI | 16737 |
ChEMBL | 65567 |
SMILES | CN1C=C(O)N=C1N |
InChI | 1S/C4H7N3O/c1-7-2-3(8)6-4(7)5/h2,8H,1H3,(H2,5,6) 1/C4H7N3O/c1-7-2-3(8)6-4(7)5/h2H2,1H3,(H2,5,6,8) |
InChI ключ | BTXYOFGSUFEOLA-UHFFFAOYSA-N DDRJAANPRJIHGJ-UHFFFAOYAV |
Beilstein | 112061 |
UNII | AYI8EX34EU |
3DMet | B00175 |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Креатинин в Общомедия |
Креатининът (на гръцки: κρέας – „плът“) е изходен продукт от разграждането на креатинфосфата в мускулите и обикновено се произвежда от организма в постоянно количество за единица време, но в зависимост от обема на мускулната маса.
Приложение в медицината[редактиране | редактиране на кода]
Серумната концентрация[1] е основен индикатор за здравето на бъбреците и отразява способността им да филтритрат отпадните продукти, поради факта, че креатининът се изхвърля непроменен по бъбречен път и с постоянен дебит (постоянна скорост), т.е. по него може да се съди изобщо за дебита на бъбрека и колко ефективно се отделят и други отпадни вещества. За синтеза на креатинина са необходими[2] креатин, фосфокреатин (също под името креатинфосфат) и енергия, предоставена от аденозинтрифосфат (ATP, енергийният запас на организма). От своя страна, креатинът се синтезира главно в черния дроб посредством метилиране на глюкоциамин (гуанидиноацетат, синтезиран в бъбреците от аминокиселините аргинин и глицин) посредством адеметионина (S-adenosyl methionine). След това креатинът се транспортира по кръвен път до органите и особено мускулите и мозъка, където посредством фосфорилиране, се превръща във високо енергетичното вещество фосфокреатин.[3] В процеса ни синтеза на креатинина, катализиран от ензима креатинкиназа, креатинът и фосфокреатинът се преобразуват в креатинин.[4]
Прочистването на кръвта от креатинина се осъществява в нефроните главно посредством гломерулна филтрация в малпигиевите телца, но също така креатининът се секретира от перитубулните капиляри в проксималните каналчета. Реабсорбирането на креатинина обратно в кръвта при нормална филтрационна функция е от нула до пренебрежително малко. При недостатъчна или неефективна бъбречна филтрация, серумните нива на креатинина се покачват. В това именно се състои ценността на теста за проверка на серумната концентрация на креатинин. Знаейки нивата на креатинина в кръвта и урината може да се определи индексът на гломерулна филтрация (ИГФ). С помощта на формули може да се направи приближение на стойността на ИГФ само по стойностите на серумния креатинин.
При сравнително здрави бъбреци, формулата за съпоставяне на креатинина и бъбречната функция работи безотказно, но с влошаване на бъбречните функции голяма част от креатинина се хиперсекретира в проксималните каналчета, което изкуствено занижава оценката на реалната филтрация, поради намален (чрез този компенсаторен механизъм) серумен креатинин.[5]
Определени вещества като кетонни тела, циметидин (тагамет) и триметоприм намаляват каналчестата секреция на креатинина и повишават точността на оценката за ИГФ, при особено крайна форма на хронична- или остра бъбречна недостатъчност.
Всеки ден 1 – 2% от мускулния креатин се трансформира в креатинин.[3] Типично мъжете имат по-високи нива на креатинина от жените, поради разликата в анатомичната структура и по-голяма скелетно-мускулна маса.[3] Изкуствено повишаване на нивата на креатинина може да се постигне чрез консумация на препарати за културизъм, фитнес и други подобни, съдържащи креатин; същият ефект може да се получи при консумация на повече месо.[3]
Диагностична употреба[редактиране | редактиране на кода]
Серумен креатинин[редактиране | редактиране на кода]
Измерването на серумния креатинин е сравнително прост тест и не изисква особено сложна лаборатория; той е най-честият диагностичен инструмент за оценка на бъбречната функция.[3] Поради способността на организма да компенсира при нарушени функции, повишаването на серумния креатинин е късно и обикновено сериозно явление след значително увреждане на нефроните. Поради тази причина, измерване само на креатинина би било крайно недостатъчно за ранна диагностика, но в комбинация с концентрацията на креатинина в урината или при подадени данни за пола, възрастта и етническата принадлежност на пациента, концентрацията на креатинина се използва за определяне на индекса на гломерулна филтрация без да се налага трудоемкото и недотам точно 24-часово събиране на урина.[6] Повечето американски лаборатории автоматически изчисляват ИГФ на основание на подадените данни при поискано измерване на креатинина, обикновено като част от комплекта кръвни тестове „Химия-7“ (натрий, калий, хлор, бикарбонат, урея, креатинин и глюкоза).
Химизъм[редактиране | редактиране на кода]
По отношение на химическите свойства, креатининът е спонтанно генериран цикличен дериват на креатина. Съществуват няколко тавтомери на креатинина, по ред на разпространение те са:
- 2-Амино-1-метил-1H-имидазол-4-ол (или 2-амино-1-метилимидазол-4-ол);
- 2-Амино-1-метил-4,5-дихидро-1H-имидазол-4-он;
- 2-Имино-1-метил-2,3-дихидро-1H-имидазол-4-ол (или 2-имино-1-метил-3H-имидазол-4-ол);
- 2-Имино-1-метилимидазолидин-4-он;
- 2-Имино-1-метил-2,5-дихидро-1H-имидазол-4-ол (или 2-имино-1-метил-5H-имидазол-4-ол).
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Цистатин C – нововъведен маркер на бъбречната функция
- Гломерулна филтрация
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ (Бел.:) ...лабораторно измерване на концентрацията в кръвна проба.
- ↑ www.medicinenet.com
- ↑ а б в г д Taylor, E. Howard. Clinical Chemistry. New York, John Wiley and Sons, 1989. с. 4, 58 – 62.
- ↑ Allen PJ. Creatine metabolism and psychiatric disorders: Does creatine supplementation have therapeutic value?. // Neurosci Biobehav Rev 36 (5). Май 2012. DOI:10.1016/j.neubiorev.2012.03.005. с. 1442 – 62.
- ↑ Shemesh O, Golbetz H, Kriss JP, Myers BD. Limitations of creatinine as a filtration marker in glomerulopathic patients. // Kidney Int. 28 (5). Ноември 1985. с. 830 – 8.
- ↑ Gross JL, de Azevedo MJ, Silveiro SP, Canani LH, Caramori ML, Zelmanovitz T. Diabetic nephropathy: diagnosis, prevention, and treatment. // Diabetes Care 28 (1). Януари 2005. DOI:10.2337/diacare.28.1.164. с. 164 – 76.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Креатинин Он-лайн лабораторни тестове
- Creatinine: analyte monograph Архив на оригинала от 2012-11-13 в Wayback Machine. – Асоциация за клинична биохимия и лабораторна медицина