Кръстьо Петков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Кръстьо Петков.

Кръстьо Петков
български политик
Роден
Починал
23 декември 2016 г. (73 г.)
Политика
Депутат
XXXIX НС   

Кръстьо Петков Петков е български учен и политик, председател на Обединения блок на труда, който основава през 1997 година.[1] Народен представител от парламентарната група на Коалиция за България в 39 Народно събрание. Бивш председател на КНСБ (1990-1997).[2][3] Член е на Българската социологическа асоциация и на изследователски комитет по социология на труда.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 ноември 1943 година в село Княз Александрово (днес град Димово), България. Завършва Техникума по хидромелиорации в град Павликени, а през 1968 година се дипломира със специалност „Политическа икономия“ във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ - София.[1][2][3]

Започва работа като специалист, а след това като научен сътрудник в секция „Социология на труда“ в института по труда. През 1978 година е избран за доцент по социология във Висшия икономически институт „Карл Маркс“. През 1986 година защитава докторска дисертация по проблема за трудовите отношения и е избран за професор по социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1] Специализира социология, социология на труда, икономика и социална политика в Академията на науките в Новосибирск, в Международния институт по труда в Женева, в Университета по икономика и политически науки в Англия.

Участвал е в университетски програми и семинари в САЩ, в университетите в Мичиган, Бъркли, Дюк и др.

През периода 1976 - 1991 година е заемал следните ръководни длъжности в научни институции:

  • Ръководител на лаборатория „Социология и психофизиология на труда“ в οнститута по труда (1976 – 1977)
  • Ръководител на група „Социологически изследвания“ към информационен център на ЦК на БКП (1978 – 1982)
  • Директор на Профсъюзния институт „Георги Димитров“ (1982 – 1987)
  • Директор на οнститут по социология на БАН (1988 – 1990)

Бил е гостуващ преподавател в следните университети:

  • Кентски университет, Кентърбъри, Англия. Избран за почетен доцент на същия университет[1]
  • Католически университет, Тилбърг, Холандия[1]
  • Свободен университет, Брюксел, Катедра „Социология“[1]
  • Университет в Билефелд, Германия, Катедра „Социология“[1]

1983 до 1987 година е сътрудник на военното контраразузнаване по международните контакти и геополитически ситуации. Прекратява едностранно ангажимента си поради сериозно разминаване между неговите виждания за промяната на бившата социалистическа система и текущото управление.

Той е основател и първи председател на Конфедерацията на независимите синдикати - КНСБ (1990 - 1997).[1] Като председател на КНСБ и като народен представител се е занимавал експертно с проблемите на социалната политика, икономиката и регионалното развитие. От месец май 1997 година е председател на политическата формация - Обединен блок на труда.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за