Лаборатории Бел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лабораториите „Бел“

Лабораториите „Бел“ (на английски: Bell Laboratories, Bell Labs, известна и с предишни имена като AT&T Bell Laboratories и Bell Telephone Laboratories) е бивша корпорация, настоящ голям изследователски център в областта на телекомуникациите, електронните и компютърните системи, собственост на „Нокия“. Централата на Bell Labs е разположена в Мърей Хил, Ню Джърси, САЩ.

Освен с приложни научно-технически изследвания и разработки в миналото се занимават и с фундаментални научни изследвания. Наречени са на Александър Бел – прочутия американски учен, изобретател и бизнесмен от шотландски произход, основоположник на телефонията, основател на компанията Bell Telephone Company.

Основани са през 1925 г. като изследователски център на компанията AT&T. Били са изследователски център на корпорацията Alcatel-Lucent, днес са собственост на Нокия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първи изчислителни машини[редактиране | редактиране на кода]

Във връзка с опита си от телефонните централи компанията логично прави първите си опити в изчислителната техника на базата на релета. В периода 1939 – 1942 г. Джордж Стибиц работи върху изчислителна машина на базата на релета. Електромеханичният компютър на Джордж Стибиц е предназначен да изпълнява аритметични операции върху комплексни числа и е първият компютър с отдалечен достъп (на английски: remote access). Данните се въвеждат от телексна машина и резултатите се изписват също на телексната машина.[1]

Поради нуждата от обемни изчисления с напредването на войната следващият изчислителен проект е т.нар. „Relay Interpolator,“ съдържащ около 500 телефонни релета и телетип за вход и изход. Следва „Ballistic Computer“ с около 1300 релета, по-сложен от предшестващия го Relay Interpolator, но отново със специализирано приложение и ограничен само до някои видове изчисления. Най-накрая през 1944 г. the Bell Telephone Laboratories започва проект на универсална изчислителна машина Computing Machine-I. Тя се различава от предходните по големина – съдържа над 9000 релета и около 50 телетипа, заема площ от 1000 квадратни фута и тежи около 10 тона. Освен това е по-гъвкава, по-универсална и по надеждна, като може да оперира и автоматично, без оператори[2].

Открития и разработки[редактиране | редактиране на кода]

За своето време Лабораториите Бел са без аналог в областта си, разработвайки широк обхват от революционни технологии, включително радиоастрономия, транзистора, лазера, теория на информацията, операционната система UNIX, програмния език C и програмния език C++.

За част от дейностите, осъществявани от Лабораториите Бел, са присъдени 7 Нобелови награди[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Stibitz G. R., „Complex Computer“, US Pat. No. 2,668,661, filed Apr. 19, 1941, granted Feb. 9, 1954
  2. Randell 1973, с. 257.
  3. ((en))  Списък награди. // Alcatel-Lucent. Посетен на 2011-04-06.
  • Randell, Brian. The Origins of Digital Computers, Selected Papers. Berlin· Heidelberg· New York, Springer-Verlag, 1973. ISBN 978-3-642-96147-2. с. 464.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]