Лили Атанасова
| Лили Атанасова | |
| българска пианистка и музикална педагожка | |
| Родена |
15 ноември 1921 г.
|
|---|---|
| Починала |
София, България |
| Учила в | Национална музикална академия |
| Научна дейност | |
| Област | Педагогика |
Лили Георгиева Атана̀сова (15 ноември 1921 — 31 януари 2004) е българска пианистка и музикална педагожка.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е в София на 15 ноември 1921 г. Завършва пиано през 1944 г. при проф. Андрей Стоянов в Държавната музикална академия в София. От 1946 г. започва да преподава пиано, а от 1964 г. е професор в Консерваторията. В периода 1966-1972 г. е декан на инструменталния факултет, а от 1972 до 1976 г. е заместник-ректор.[1]
През 1948 г. участва на Първото общобългарско състезание за певци и инструменталисти, а през 1949 г. и на Шопеновия конкурс във Варшава. Един от върховете в изпълнителското ѝ изкуство е интерпретацията на фа минорния концерт от Шопен, както и рециталът ѝ от 1972 г., включващ четири скерци и балади. Заедно с проф. Владимир Аврамов изпълняват, за първи път в България, интегрално десетте сонати за цигулка и пиано на Моцарт. Лили Атанасова изпълнява и произведения на Бах, Брамс, Менделсон, Шуберт, Шуман, руски и български композитори.[2]
Лили Атанасова оглавява Комисията за международните конкурси за инструменталисти. Оглавява и международния фестивал „Лауреатски дни „Катя Попова“ в Плевен.[3]
Почива на 31 януари 2004 г.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 131.
- ↑ Черноокова, Мария. 90 години от рождението на голямата българска пианистка и педагожка проф. Лили Атанасова // classical-bg.com, 24.11.2011. Архивиран от оригинала на 2015-06-10. Посетен на 16.11.2013.
- ↑ Илиева, Наталия. Отиде си проф. Лили Атанасова // в. „Култура“, 13.02.2004. Архивиран от оригинала на 2015-06-10. Посетен на 16.11.2013.
