Любен Тонев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любен Тонев
български архитект
Роден: 30 март 1908 г.
Починал: 25 декември 2001 г. (93 г.)

Любен Николов Тонев е български архитект, професор, член-кореспондент на БАН (1947), заслужил архитект (1969).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Любен Тонев е роден в гр.Кюстендил на 30 март 1908 г. Внук е на уста (майстор) Тоне Петров, един от ръководителите на кюстендилския дюлгерски еснаф през 70-те -80-те години на XIX в. Завършва архитектура (1929) и урбанизъм (1930) и следва допълнително във Висшето училище по железобетон и Института по градска санитарна техника в Париж.

През 1931-32 г. е на работа в Алжир, като следва и Художествената академия. След завръщането си в България (1932) е архитект градостроител в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, а от 1934 до 1938 г. — началник на първата в София Градоустройствена служба. Проектира (сам или в съавторство) градоустройствените планове на Кюстендил, с.Шишковци (Кюстендилско), Пещера, Тетевен, Плевен, Солудервент, Павел баня (Казанлъшко), Баня (Карловско) и др., както и различни сгради. Печели редица архитектурни конкурси. Главен редактор и редактор на сп. Архитект и на сп. Известия на Архитектно-инженерната камара.

За антифашистка дейност на 2 септември 1941 г. е интерниран в концлагера Кръстополе край с. Еникьой (Кръстополе), (Ксантийско) и в Пещера. След 9 септември 1944 г. е директор на Архитектурно-градоустройствената дирекция на София. Ръководеният от Тонев колектив, след спечелен конкурс, изготвя окончателния градоустройствен план на столицата (одобрен 1945 г., останал в сила до 1961 г.).

Професор и ръководител на катедра "Градоустройство" при Държавната политехника, по-късно в ИСИ/ВИСИ/ВИАС (1945-75) и заместник-декан (1947-8). Заместник-министър на Комуналното стопанство и благоустройство (1948). Директор на Института по градоустройство и архитектура (ИГА) при БАН (1950-60), по-късно преобразуван в самостоятелната Секция за теория и история на градоустройството и архитектурата (СТИГА) (1962-77) при БАН. С ръководени от него колективи изготвя нови градоустройствени планове на Плевен, Ловеч, Бургас, първия план на Димитровград, централната част на Силистра. Спечелва с колектив второ място на международен конкурс за центъра на Берлин (1959) и първо място за градоустройствения план на Тунис (1960), като разработва и негови подробни планове. Съветник-градостроител на Тунис (1962-68).

Член на Върховния и други градоустройствени експертни и "научни съвети в България. Един от учредителите на Международния съюз на архитектите (МСА/UIA) (1948) и 10 години председател на постоянната му комисия по градоустройство. Почетен член на Съюза на архитектите в България (САБ), на Съюза на съветските архитекти и на Американския институт по архитектура. Чуждестранен член на Академията по архитектура на Франция (от 1971).

Награди[редактиране | редактиране на кода]

На два пъти – през 1988 и 2008 г. е удостоен със званието "почетен гражданин на гр.Кюстендил".

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Градоустройствен план на гр.Кюстендил" (1939, в съавт. с Делчо Сугарев)
  • „Градът през вековете" (1947),
  • „Площадът" (1949),
  • „Озеленяване на населените места" (1952),
  • „Кули и камбанарии в България до Освобождението" (1952),
  • „Районното планиране" (1955),
  • „Планиране на българското село" (1956),
  • „Градоустройствени показатели и норми за големите градове в България" (1959),
  • „Архитектурата в България 1944-1960" (1962),
  • „По въпроса за националното и интернационалното в българската архитектура" (1965),
  • „Кратка история на българската архитектура" (1965, на руски 1969),
  • „Композиция на съвременния град" (1971, на руски 1973),
  • „Селищата в България до 2000 г."(1976),
  • „Технико-икономически показатели за жилищните територии" (1978),
  • „Екология на селищата и селищните системи" (1982),
  • „Градоустройството в Народна република България" (1984).

Литература[редактиране | редактиране на кода]