Матрона Московска
Вижте пояснителната страница за други личности с името Света Матрона.
Матрона Московска | |
---|---|
![]() Поклонение пред мощите на светицата |
|
Блажена | |
Родена | 22 ноември 1881 г. |
Починала | 2 май 1952 г. (на 70 г.) |
Почитана в | Руска православна църква |
Беатификация | 1999 |
Главно светилище | Покровски манастир, Тагански район, Москва |
Празник | 8 март, 2 май |
Матро́на Моско́вска[1] (имена по рождение Матрона Дми́триевна Ни́конова; 1881 – 1952[2][3][4]) е прорицателка и светица на Руската православна църква.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е незряща в Себино, Епифански уезд[5] като четвърто дете в семейство на вярващи.
Според нейно житие тя показва чудодейни лечебни и предсказателски способности още на 8-годишна възраст. Посещава Киевско-Печорската и Троице-Сергиевата лаври. При поклонението си в Андреевския събор в Кронщат през 1899 г. се среща с праведника Йоан Кронщадски. Според преданието в края на службата си той я повикал с думите:
„ | Матронушка, ела при мен. Ето, идва моята смяна – осмият стълб на Русия! | “ |
— Житие на блажената старица Матрона[6] |
След Октомврийската революция Матрона заживява в Москва, на улица „Арбат“. Според книга на Жданов[7] тя се среща със Сталин преди Битката при Москва и му казва:
„ | Руският народ ще спечели, победата ще бъде твоя. От водачите само ти не ще напуснеш Москва. | “ |
— [8]. |
До смъртта си (1952) Матрона извършва още много чудеса за вярващите. На 8 март 1998 г. Алексий ІІ Московски разкрива мощите на Матрона Московска и ги полага в Покровския манастир[9][10][11][12].
На 2 май 1999 г. Матрона е канонизирана като светица от местно за Москва значение. Нейните мощи са изложени за поклонение също и във Вологда, Красноярск, Липецк, Новокузнецк, Перм. Храмове на светицата са осветени в Москва и Московска област, в Екатеринбург, Богородск, Белгород, Станко, Верея, Икша, Любимовка, Здравница, Шкотово, Ногинск, Себино, Лобня, Сходня, Раменское, Сочи, Домодедово, Обухово, Казан, Есентуки, Майск и Архангелск.
Част от нейните мощи се намират и в България. Те са положени в малък храм, кръстен на нейно име в град Пловдив.[13]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Праведная Матрона Московская // Неофит ТВ, 2005
- ↑ Сайт Покровского ставропигиального женского монастыря. Московский период жизни старицы Матроны
- ↑ Святая Матрона Московская
- ↑ Святая Праведная Матрона Московская
- ↑ Итоговые документы. Определение Освященного Архиерейского Собора Русской православной церкви по докладу Синодальной Комиссии по Канонизации Святых // Архиерейский Собор Русской Православной Церкви
- ↑ Сайт Покровского ставропигиального женского монастыря. Житие блаженной старицы Матроны
- ↑ Российский священник выставил для поклонения икону со Сталиным // Сегодня.ua. 26 ноября 2008
- ↑ Раиса Печёнкина. РПЦ „разобралась“ с 8 марта: теперь это тоже церковный праздник // СИА-Пресс. 17 июля 2013
- ↑ Житие блаженной старицы Матроны // Покровский ставропигиальный женский монастырь
- ↑ Святая блаженная Матрона Московская. – М.: Благовест, 2009
- ↑ Житие святой блаженной старицы Матроны Московской и её чудотворения XX—XXI вв. – М.: Оранта, 2009
- ↑ Матушка Матрона / Сост. Н. А. Круглянская. М.: Русский издательский центр, 2012
- ↑ Сайт на храма „Света Матрона Московска“
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Блаженная Матрона Московская на сайте „Православие.Ru“.
- Сокращённое житие блаженной Матроны Московской.
- Святая блаженная Матрона Московская (svyatmatrona.ru)
- Първия храм на Света Матрона Московска на Балканите в България
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Матрона Московская“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |