Медведка (ракетен комплекс)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
РПК-9 „Медведка“
Класификацията на НАТО: SS-N-29
Обща информация
ВидПротиволодъчен ракетен комплекс
История на производство и служба
Създаване1980-те г.
Производителразработен от: МИТ
Габаритни характеристики
Маса800 кг
Дължина5,5 м
Диаметър0,4 м
Технически характеристики
Бойна главаМалогабаритно торпедо МПТ-1У(Е)
Обсег1,6 – 20,5 км
Дълбочинана поразяване: 16 – 500 м
ПлатформаНадводни кораби

РПК-9 „Медведка“ (Индекс87Р, Класификацията на НАТО: SS-N-29) е руски противолодъчен ракетен комплекс с противолодъчната ракета 87Р снабдена със самонасочващо се торпедо в като бойна част и предназначен за въоръжение на надводни кораби с водоизместимост от 350 тона (в т. ч. и кораби на подводни крила), с цел унищожаване на подводни лодки. Разработен е в МИТ.

История[редактиране | редактиране на кода]

Разработка на комплекса започва през 1980-те години в Московския институт по топлотехника под ръководството на главния конструктор Мазуров Н.

Изпитанията на „Медведка“ се водят на малкия противолодъчен кораб на подводни крила от проекта 1141 „Александър Кунахович“ в Черно море, на кърмовата част на който са поставени две четворни пускови установки за РПК-9 „Медведка“. През лятото 2000 г. комплекса е демонтиран от кораба и е поместен на брега.

Състав на комплекса и конструкция[редактиране | редактиране на кода]

В състава на комплекса РПК-9 „Медведка“ влизат:

  • Противолодъчните ракети 87Р с бойна част торпедото МПТ-1У
  • Пускова установка
  • Товарно устройство
  • Комплекс за управление на стрелбата
  • Учебно-тренировъчни средства
  • Комплект ЗИП

Твърдогоривната ракета 87Р се произвежда серийно във Воткинския завод, има устройство за зануляване на тягата, позволяващо регулиране на тягата в широки предели и осигуряващо липса на „мъртви зони“ при стрелба на малки дистанции. Аеродинамичната устойчивост на ракетата в полет се осигурява от разгъващи се при излизане от пусковата установка стабилизатори.

Като бойна част се използва малогабаритното самонасочващо се торпедо МПТ-1У(Е) калибър 324 мм разработка на ЦНИИ „Хидроприбор“ разположено под обтекателя на главната част. За експорт, възможно, ще се използват други типове торпеда от аналогичен клас (например, Mk-46)

След пуска на ракетата и достигането на зададената ѝ точка от траекторията, торпедото се отделя от ракетата и на парашут се спуска във водата. Торпедото може да поразява подводни цели на дълбочини от 15 до 500 м.

Конструкцията на пусковата установка представлява направен от лека сплав пакет стволове заключен в общ пълнител. Броя стволове варира от два до четири. Основата на ПУ може да бъде неподвижна (за кораби с малка водоизместимост) и въртящо (за кораби с голяма водоизместимост). Възможно е ПУ да бъде и на брегова стартова позиция. ПУ е разработена в московското КБ по машиностроене на Минсудпром.

Комплекса за управление на стрелбата произвеждан от концерна „Гранит-Електрон“ осигурява управлението на единична и залпова (до 4 ракети в залпа) стрелба с ракети от две четиритръбни пускови установки (поставени побордно) по подводници, минни и противолодъчни заграждения. Масата на апаратурата съставлява около 1 т, времето за непрекъсната работа е до 24 часа.[1]

Модификации[редактиране | редактиране на кода]

  • „Медведка-2“ – вариант на комплекса, модернизиран в за осигуряване на възможност за поставяне и старт на ракетите от вертикални пускови установки на корабите. В ракетата за вертикален пуск се използва нов автономен отсек на системата за управление, в който има блок командни прибори, бордови компютър, рулева трансмисия и други елементи от състава на други изделия, произвеждани серийно. Старта на ракетите става по традиционната за МИТ „минометна“ схема с помощта на барутен акумулатор на налягане (БАН) от транспортно-пусков контейнер, което намалява газодинамичното въздействие върху конструкцията на кораба-носител. След излитането на ракетата от контейнера тя прави завой по направление на целта след което се включва маршевия ракетен двигател и започва управляем полет към целта, по алгоритъм, изработен за комплекса „Медведка“[2]. Предполага се въоръжаването с дадения комплекс на строящите се в Северната корабостроителница фрегати проект 22350.

ТТХ[редактиране | редактиране на кода]

  • Далечина на стрелбата:
    • Максимална – 20,5 км
    • Минимална – 1,6 км
  • Дълбочина на поразяване на целите: 16 – 500 м
  • Маса на ракетата: 800 кг
  • Дължина на ракетата: 5,5 м
  • Диаметър на ракетата: 0,4 м
  • Бойна част: малогабаритно торпедо МПТ-1У(Е)
    • Маса на торпедото: 256 кг
    • Калибър на торпедото: 324 мм
    • Дължина на торпедото: 3,05 м
  • Пускова установка: подемна, с наклонен старт
    • Брой стволове: 2 или 4
    • Вътрешен диаметър на ствола на ПУ: 0,44 м
    • Трансмисия за насочване по азимут: предвижда се от проекта на кораба
  • Масово-габаритни характеристики на 4-стволната ПУ без насочване по азимут:
    • Маса с 4 ракети – 9200 кг
    • ДхШхВ (походно) – 5,8×1,9×2,4 м
  • Време за готовност за пуск: 15 с (без да се отчита времето за насочване и от момента на получаване на данните за целта при подадено напряжение на захранването и при ускорени методи на стрелбата)
  • Темп на стрелбата в залп: 6 с
  • Брой ракети в залп: до 4
  • Условия за бойно употреба и експлоатация:
    • Климатични условия – без ограничения
    • Вълнение на морето при стрелба – до 6 бала
    • Скорост на ход на кораба – в целия диапазон скорости
  • Личен състав:
    • Оператор на комплекса за управление на стрелбата – 1 човек
    • Обслужващ персонал – 2 души.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Малогабаритный противолодочный комплекс для надводных кораблей „Медведка“[неработеща препратка] Оф. сайт ОАО „Концерн „Гранит-Электрон“
  2. «Медведка» Сайт „Военно-морской флот России“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Медведка (ракетный комплекс)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​