Мино Пържолов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мино Пържолов
български революционер
Роден
Починал
30 януари 1933 г. (46 г.)
Мино Пържолов в Общомедия

Димитър Г. Пържолов, известен като Мино или Мито Пържолов или Пържолев, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Портрет

Роден е в гумендженското село Баровица, тогава в Османската империя, днес Кастанери, Гърция. Получава основно образование.[1] Влиза във ВМОРО през 1905 след като убива двама турци и до 1908 година е четник на Ичко Димитров. След Младотурската революция в 1908 година се легализира, но след началото на обезоръжителната акция на младотурците от 1910 година емигрира в Буенос Айрес, Аржентина. Оттам влиза във връзка с Ичко Димитров, за да се завърне и да поднови революционната си дейност като десетар в четата на Ичко през 1911 година.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и се сражава в Първа отделна партизанска рота и в Трета рота на Четиринадесета воденска дружина. През Междусъюзническата война в 1913 година е в Сборната партизанска рота. Попада в гръцки плен.[2]

Участва във Валандовската акция.[3] По време на Първата световна война е началник на група от партизански отряд, действащ в тила на противника.[1][4]

След войната участва във възстановяването на революционната организация. В 1920 година е ениджевардарски войвода.[4]

След убийството на Александър Протогеров през 1928 година е на страната на Иван Михайлов.[5] Убит е на 30 януари 1933 година от протогеровисти. Според Иван Михайлов физическият убиец е комунистът Иван Д. Трайков-Пожарникарчето,[6] брат на Тома Трайков.[7]

Кирил Пърличев пише за него:

„ Мино Пържолев - терорист, брат на разбойника Пържолев, убит покрай Свети Врач, той е отвлякъл от къщата му Милан Иванов, отпосле умъртвен.[8] “

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 830.
  2. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 588.
  3. ↑ Мино Г. Пържолевъ // Илюстрация Илиндень 3 (53). Илинденска организация, януарий 1934. с. 13-15.
  4. ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 142.
  5. ↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 812
  6. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 322, 830.
  7. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 397.
  8. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 601.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мино_Пържолов&oldid=11525665“.