Мире Анастасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мире Анастасов
югославски партизанин
Писмо на Атанасов от името на Президиума на АСНОМ

Страшимир (Мире) Анастасов – Ристо е югославски комунистически партизанин.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мире Анастасов е племенник на българския писател Павел Матев. Близък е на Павел Шатев[1]. През 1928 година става член на СКМЮ и ръководи местната организация в Куманово. По-късно става член на ЮКП. През 1934 година Анастасов е избран за секретар на Покрайненския комитет на ЮКП за Македония след като комитета се премества в Куманово. На следващата година участва на Сплитския пленум на ЦК на ЮКП като делегат от Македония.

През 1929 година се достига до разкрития в партийната организация в Македония и Анастасов е арестуван. Осъден е на 3 години затвор и лежи в Сремска Митровица. След като излиза се включва в дейностите на ЮКП, въпрески че е временно остранен във връзка с ликвидирането на фракцията на Петко Милетич. Между 1934-1935 година пак лежи в затвора[2].

По време на българското управление на Вардарска Македония живее в София. По инициатива на Павел Шатев се включва в разузнавателните дейности на съветските служби. Групата на Анастасов е разкрита обаче, а той е осъден на смърт, но присъдата му е отменена с доживотен затвор.

Освободен е след 9 септември 1944 и става политически комисар на бригада „Гоце Делчев“[3]. На 26 октомври 1944 г. в телеграма до Кирил Мильовски е привикан заедно с Олга Петрушева, Петър Шанданов, Кръстьо Гермов, Александър Мартулков, Туше Делииванов, Григор Ташков, Венко Марковски, Фила Марковска и Павел Шатев за евентуалното им участие в управлението на бъдещата република[4]. На 27 октомври 1944 година е кооптиран за член на АСНОМ[5] и влиза в неговия Втори президиум като председател на Върховния съд. След Втората световна война в периода 1946-1948 година е пръв югославски посланик в Белгия и Люксембург. След Резолюцията на Информбюрото е изпратен в лагера Голи Оток, след конфликт с Лазар Колишевски, защото не приема неговата оценка, че Методи Шатаров е предател[6].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония