Мире Анастасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мире Анастасов
революционер
Роден
Починал
1998 г. (87 г.)
Писмо на Атанасов от името на Президиума на АСНОМ

Страшимир (Мире) Анастасов – Ристо е югославски комунистически партизанин.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мире Анастасов е племенник на българския писател Павел Матев. Близък е на Павел Шатев.[1] През 1928 година става член на Съюз на комунистическата младеж на Югославия и ръководи местната организация в Куманово. По-късно става член на Югославската комунистическа партия. През 1934 година Анастасов е избран за секретар на Покрайненския комитет на ЮКП за Македония след като комитета се премества в Куманово. На следващата година участва на Сплитския пленум на ЦК на ЮКП като делегат от Македония.

През 1929 година се достига до разкрития в партийната организация в Македония и Анастасов е арестуван. Осъден е на 3 години затвор и лежи в Сремска Митровица. След като излиза се включва в дейностите на ЮКП, въпрески че е временно отстранен във връзка с ликвидирането на фракцията на Петко Милетич. Между 1934-1935 година пак лежи в затвора.[2]

По време на българското управление на Вардарска Македония живее в София. По инициатива на Павел Шатев се включва в разузнавателните дейности на съветските служби. Групата на Анастасов е разкрита обаче, а той е осъден на смърт, но присъдата му е отменена с доживотен затвор.

Освободен е след 9 септември 1944 и става политически комисар на бригада „Гоце Делчев“.[3] На 26 октомври 1944 година в телеграма до Кирил Мильовски е привикан заедно с Олга Петрушева, Петър Шанданов, Кръстьо Гермов, Александър Мартулков, Туше Делииванов, Григор Ташков, Венко Марковски, Фила Марковска и Павел Шатев за евентуалното им участие в управлението на бъдещата република.[4] На 27 октомври 1944 година е кооптиран за член на АСНОМ[5] и влиза в неговия Втори президиум като председател на Върховния съд. След Втората световна война в периода 1946-1948 година е пръв югославски посланик в Белгия и Люксембург. След Резолюцията на Информбюро за ЮКП от юни 1948 година, е изпратен в лагера Голи Оток, след конфликт с Лазар Колишевски, защото не приема неговата оценка, че Методи Шатаров е предател.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Карамфилов, Ефрем. Предговор към „В Македония под робство“, 1983 г.
  2. Димче Најчески „Голооточки сведоштва“, Скопје, 1999, книга прва, стр. 44
  3. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1020. (на македонска литературна норма)
  4. Ангелов, В. Македонската кървава коледа, София, 2003, стр. 125-126.
  5. Службен весник на федералната единица Македонија во Демократска и Федеративна Југославија, 1/1945, стр. 49
  6. Стефанов, Илия. Методи Шаторов – между „Осанна“ и „Разпни го“, „Нова зора“, бр. 32, 9 септември 2008 г., с. 5-6.
     Портал „Македония“         Портал „Македония