Мирчо Кипрев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мирчо Кипрев
български революционер
Роден
1880 г.
Починал

Владимир (Мирчо) Кипрев Максев е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Чета на Яне Сандански, Мирчо Кипрев е легналият най-напред от дясната страна.

Кипрев е роден в 1880 година в разложкото градче Мехомия, тогава в Османската империя (днес град Разлог, България) в семейството на революционера и общественик Кипре Максев. Братовчед му Иван Кипров, осиновен от баща му, е виден български лекар. Учи в родния си град, а по-късно в Севлиево. В 1901 – 1902 година е учител в Мехомия.

Напуска работа и става четник в четата на Гоце Делчев, а след това в тази на Яне Сандански. От пролетта на 1903 година е драмски войвода на ВМОРО, начело на чета от 7-8 души.[3] През лятото на 1903 година е делегат на Драмски район на конгреса на Серския революционен окръг.[4]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Кипрев (девети в третата колона).

През септември същата година четата му е предадена в местността Прасалъка и в завързалото се сражение с турски войски между зъхненските селата Калапот (днес Панорама) и Горенци (Кали Вриси) Мирчо Кипрев е тежко ранен, и за да не попадне във вражески ръце се самоубива.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 66.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 539.
  3. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 121.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 450.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 76.
     Портал „Македония“         Портал „Македония