Мирчо Кипрев

Мирчо Кипрев
	български революционер
Роден	1880 г. Мехомия, Османска империя
Починал	14 септември 1903 г. (23 г.) Горенци, Османска империя

Владимир (Мирчо) Кипрев Максев е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]^[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Чета на Яне Сандански, Мирчо Кипрев е легналият най-напред от дясната страна.

Кипрев е роден в 1880 година в разложкото градче Мехомия, тогава в Османската империя (днес град Разлог, България) в семейството на революционера и общественик Кипре Максев. Братовчед му Иван Кипров, осиновен от баща му, е виден български лекар. Учи в родния си град, а по-късно в Севлиево. В 1901 – 1902 година е учител в Мехомия.

Напуска работа и става четник в четата на Гоце Делчев, а след това в тази на Яне Сандански. От пролетта на 1903 година е драмски войвода на ВМОРО, начело на чета от 7-8 души.^[3] През лятото на 1903 година е делегат на Драмски район на конгреса на Серския революционен окръг.^[4]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Кипрев (девети в третата колона).

През септември същата година четата му е предадена в местността Прасалъка и в завързалото се сражение с турски войски между зъхненските селата Калапот (днес Панорама) и Горенци (Кали Вриси) Мирчо Кипрев е тежко ранен, и за да не попадне във вражески ръце се самоубива.^[5]^[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 66.
↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 539.
↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 121.
↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 450.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 76.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 216.

[1] Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 66.

[ЕПК_539-2] Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 539.

[3] Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 121.

[ЕПК_450-4] Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 450.

[5] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 76.

[6] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 216.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]