Михаил Буботинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Михаил К. Буботинов)
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Михаил Буботинов.

Михаил К. Буботинов
български просветен деец и общественик
Роден: 1839 г.
Починал: 1918 г. (79 г.)

Михаил К. Буботинов е български просветен деец, общественик, един от основателите на Народната библиотека.

Животопис[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София в 1839 година. През 1857 г. посещава училището, открито от Сава Филаретов в „1-вий (горен) клас”. На 6 декември 1861 г. държи пламенна реч срещу хаджи Мано Стоянов, привърженик на митрополит Доротей. През 1863–1865 г. учителствува в София (на мястото на починалия К. Геров). По-късно учител в Русе. През втората половина на 1866 г. е първи и главен учител в класното училище в Кюстендил.

През 1872 г. е изпратен от Македонската българска дружина в Цариград за учител в българското училище в Солун[1][2], където според Стоян Заимов действа като пратеник на БРЦК.

Ръководи девическото училище открито от Сава Филаретов преди Освобождението. Притиснат от възприетата от Мидхат паша нова конституция, да възпрепятства развитието на българското образование и за сливане на турските и българските училища, въвежда задължителното изучаване на турски език. С това губи доверието на градската общественост.

Заедно с Хаджи Боне Петров организират в пълна тайна от османците 800 подписи за декларация-протест срещу наложената конституция от Мидхад паша. Събират подписите в тайни стаи на църквата, без знанието и подписите на известните българи-шпиони и чорбаджии. Изпращат копия до френското, английското и руското посолсвто, както и до Българската екзархия в Цариград. Буботинов носи протеста до френския консул Леге, живеещ в еврейска къща срещу Буюкджамия (днешния Национален археологически музей на улица Леге). Консулът Леге се съгласява да препрати писмата до Цариград.

По време на Руско-турската война 1877–78 г. е назначен от ген. Гурко за член на първия временен градски съвет на София. След Освобождението се занимава с обществено-училищна дейност.

През 10 февруари 1878 г. е назначен от софийския губернатор Пьотър Алабин за секретар на градския съвет.

На 4 април 1878 г. предлага учредяването на Народната библиотека.

Негов потомък е писателят Михаил Буботинов.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]