Михаил Паничерски
| Михаил Паничерски | |
| български политик | |
| Роден |
1850 г.
|
|---|---|
| Починал | след 1905 г.
|
| Националност |  България |
| Работил | политик |
| Народен представител в: УС I ВНС I ОНС II ОНС | |
Михаил Паничерски е български учител, юрист, адвокат, либерал.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е около 1850 г. в Болград. През 1869 г. завършва Болградската гимназия. Печели стипендия на попечителството на Болградската гимназия, с която учи 1 година до 1870 в Прага. В периода 1870 – 1874 г. учи право в Новоросийския университет в Одеса със стипендия на Одеското българско настоятелство. Овладява руски, френски, румънски и чешки език. Учителства в Букурещ (1874 – 1875), Гюргево (1875 – 1877)[1] или Болград (1875 – 1877).[2] Между 1876 и 1877 г. е секретар на комитета на БЦБО в Болград. Поддържа тесни контакти с Киряк Цанков, Любен Каравелов, Христо Ботев и Стефан Стамболов. През 1875 г. е уволнен като учител в Болград за революционна пропаганда. Превежда от руски език „Какво да се прави?“ на Николай Чернишевски. На 26 юни 1877 г. е назначен за председател на Окръжния съд в Тулча. След Берлинския мирен договор е назначен за председател на Окръжния съд в Балчик (1878 – 1879). През 1879 г. за известно време е председател на Османпазарския окръжен съд. След това се заселва във Варна. През февруари 1887 г. е назначен за Варненски окръжен управител, оставайки на тази длъжност до 1888 г., когато е прехвърлен на същата длъжност в Търново.[3] От 1891 до 1892 г. е председател на Варненския адвокатски съвет. През юни 1899 г. като изпълняващ длъжността окръжен управител на Силистра е прехвърлен във Варна, а през октомври същата година е върнат отново в Силистра. В края на месец октомври 1899 г. е уволнен по собствено желание.[4] През 1905 г. името му е включено в списъка на адвокатите и адвокатските помощници в Княжество България.[5]
Народен представител в Учредителното събрание „по звание“ като председател на окръжния съд в Балчик. Либерал по убеждения, но по-късно става близък до идеите на Петко Каравелов. Отделно е бил народен представител в 1 велико народно събрание, 1 обикновено народно събрание и в двете от Балчик и във 2 обикновено народно събрание в допълнителни избори от Никополска околия.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 200
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 497.
- ↑ Дряновски, Борислав. Губернатори и окръжни управители на Варна 1878-1934, част първа. Варна, GPG, 2018. с. 100.
- ↑ Държавен вестник, бр., бр. 153, 215 и 234 от 19 юли, 5 октомври и 28 октомври 1899 г.
- ↑ Държавен вестник, бр. 158, 26 юли 1905 г., с. 6.
