Михаил Попруженко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Попруженко
руски филолог славист, палеограф и литературовед от украински произход
Mikhail Georg. Popruzhenko.jpg
Роден
Починал

Образование Одески национален университет
Научна дейност
Област Филология
Образование Новоросийски университет
Харковски университет
Работил в Новоросийски университет
Софийски университет
Свободен университет за политически и стопански науки
Известен с образцовите издания на „Синодика на цар Борил“ и „Беседа против богомилите“ на Презвитер Козма

Михаил Георгиевич Попруженко (1866 – 1944) е руски филолог славист, палеограф и литературовед от украински произход, дългогодишен преподавател в Софийския университет. От 1941 г. е редовен член на Българската академия на науките.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1866 година в Одеса. В 1884 година завършва гимназия в родния си град, а през 1888 година – славянска филология в Новоросийския университет. От 1899 година е доктор на Харковския университет, а от 1908 е професор в Новоросийския университет. Още като млад учен Попруженко проявява задълбочен интерес към старобългарската литература и установява контакти с Марин Дринов и редица други български учени.

По време на Октомврийската революция в Русия е принуден да емигрира и през 1919 година се установява в България. От 1920 година е редовен професор в Катедрата по славянска литература при Историко-филологическия факултет на Софийския университет. От 1920 г. е преподавател в Свободния университет за политически и стопански науки[1]. От 1928 година е действителен член на Българския археологически институт и Македонския научен институт, а от 1934 година е чуждестранен член на Славянския научен институт в Прага.[2]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Неговите научни изследвания и приноси са в областта на кирилометодиевистиката, на средновековната и на новата българска литература и история. Най-значимите научни постижения на Попруженко са изготвените от него образцови издания на „Синодика на цар Борил“ и „Беседа против богомилите“ на Презвитер Козма. Четените от него в София университетски лекционни курсове са многобройни и твърде разнообразни като тематика:

  • История на руската литература от XIX в.;
  • История на руската литературна критика;
  • История на руската литература след Гогол;
  • Руска лирика;
  • Увод в историята на руската литература;
  • Руска народна поезия;
  • Руският роман;
  • Руският театър през XVIII и XIX в.;
  • Сантиментализъм и романтизъм в руската литература;
  • История на руския литературен език;
  • Руска народна словесност;
  • Руската литература след Чехов;
  • Западните славяни: история, бит, литература;
  • История на Русия: бит, култура и епоха на преобразованието;
  • Религиозно-етическите проблеми в западноевропейската и руската литератури.

Подбрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Из истории литературной деятельности в Сербии XV века. „Книги Царств“ в собрании рукописей библиотеки Императорскаго Новоросийскаго университета. Одесса,1894.
  • Синодик Царя Бориса. Одесса, 1899.
  • Материалы для истории славянских колонии в России. Одесса, 1902.
  • Синодик царя Борила. София, 1928
  • Документи по българската история. Т. I-II, София, 1930 – 1932.
  • Козма Пресвитер, болгарский писатель Х века. София, 1936.
  • Библиографски преглед на славянските кирилски източници за живота и дейността на Кирила и Методия. София, 1935 (В съавторство със Стоян Романски).
  • Кирило-методиевска библиография за 1934 – 1940 г.. София, 1942 (В съавторство със Стоян Романски).

Статии[редактиране | редактиране на кода]

  • В. Е. Априлов (по случаю 100-летия со дня рождения), Одесский вестник, № 192 от 21 юли 1889.
  • Прошлое глаголицы, Филологические записки, 1891, № 2.
  • Заметки по Кирилло-Мефодиевскому вопросу, Летопись ист.-фил. общества в Одессе, т. II, 1892.
  • Материалы для библиографии по Кирилло-Мефодиевскому вопросу, Журнал Министерства Народнаго Просвящения, 1902, № 5, 87 – 125.
  • Очерки по истории возрождения болгарскаго народа. – Журнал Министерства Народнаго Просвящения, 1902, № 11, 1 – 31; 1903, № 10, 327 – 346; 1906, № 4, 337 – 355.
  • Ф. М. Достоевский о славянском вопросе, Юбилеен сборник С. С. Бобчев, София, 1921, 175 – 182.
  • Н. Геров в истории болгарскаго возрождения, Славянски глас, 1923, № 2 – 3, 20 – 32.
  • Из заметок по истории болгарскаго возрождения, Известия на Народния етнографски музей, III, 1923, 1 – 20.
  • Страници из болгарской истории, Сборник Луи Леже, София, 1925, 1 – 20.
  • М. П. Погодин в истории болгарскаго возрождения, Сборник проф. В. Златарски, София, 1925, 277 – 289.
  • Обществените настроения в Русия в надвечерието на Освободителната война, Българска мисъл, 1926, кн. 5 – 7.
  • Руското управление в България в 1877 – 1879 г.,Българска мисъл, 1927, кн. 4 – 6.
  • Русия и българското възраждане, Българска историческа библиотека, т. III, 1928, 1 – 18.
  • Из истории религиозных движений в Болгарии в XIV в, Slavia, VII, 1928, 536 – 548.
  • България в трудовете на Т. И. Успенски, Македонски преглед, 1928, кн. 4. 20 – 34.
  • Достоевский и освобождение Болгаріи, Българска мисъл, 1931, кн. 4, 244 – 252.
  • Козма Пресвитеръ и новгородскіе еретика XV в., Сборник Л. Милетич, София, 1933, 321 – 332.
  • Страници из историята на българското възраждане, Просвета, год. III (1938), кн. 8, 906 – 918.
  • Ватрослав Ягич и българознанието, Родина, 1938, кн. 1, 134 – 136.
  • България и Киевска Рус, Родина, 1939, кн. З, 25 – 31.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Годишник на Свободния университет за политически и стопански науки. С.:1922 г. стр. 4
  2. Гергова, Ани. Енциклопедия. Българска книга. София, 2004, стр.356 – 357.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония