Михаил Попруженко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Попруженко
руски филолог славист, палеограф и литературовед от украински произход
Mikhail Georg. Popruzhenko.jpg
Роден
Починал
30 март 1944 г. (77 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вОдески национален университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вНоворосийски университет
Софийски университет
Свободен университет за политически и стопански науки
Известен собразцовите издания на „Синодика на цар Борил“ и „Беседа против богомилите“ на Презвитер Козма

Михаил Георгиевич Попруженко (1866 – 1944) е руски филолог славист, палеограф и литературовед от украински произход, дългогодишен преподавател в Софийския университет. От 1941 г. е редовен член на Българската академия на науките.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1866 година в Одеса. В 1884 година завършва гимназия в родния си град, а през 1888 година – славянска филология в Новоросийския университет. От 1899 година е доктор на Харковския университет, а от 1908 е професор в Новоросийския университет. Още като млад учен Попруженко проявява задълбочен интерес към старобългарската литература и установява контакти с Марин Дринов и редица други български учени.

По време на Октомврийската революция в Русия е принуден да емигрира и през 1919 година се установява в България. От 1920 година е редовен професор в Катедрата по славянска литература при Историко-филологическия факултет на Софийския университет. От 1920 г. е преподавател в Свободния университет за политически и стопански науки[1]. От 1928 година е действителен член на Българския археологически институт и Македонския научен институт, а от 1934 година е чуждестранен член на Славянския научен институт в Прага.[2]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Неговите научни изследвания и приноси са в областта на кирилометодиевистиката, на средновековната и на новата българска литература и история. Най-значимите научни постижения на Попруженко са изготвените от него образцови издания на „Синодика на цар Борил“ и „Беседа против богомилите“ на Презвитер Козма. Четените от него в София университетски лекционни курсове са многобройни и твърде разнообразни като тематика:

  • История на руската литература от XIX в.;
  • История на руската литературна критика;
  • История на руската литература след Гогол;
  • Руска лирика;
  • Увод в историята на руската литература;
  • Руска народна поезия;
  • Руският роман;
  • Руският театър през XVIII и XIX в.;
  • Сантиментализъм и романтизъм в руската литература;
  • История на руския литературен език;
  • Руска народна словесност;
  • Руската литература след Чехов;
  • Западните славяни: история, бит, литература;
  • История на Русия: бит, култура и епоха на преобразованието;
  • Религиозно-етическите проблеми в западноевропейската и руската литератури.

Подбрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Из истории литературной деятельности в Сербии XV века. „Книги Царств“ в собрании рукописей библиотеки Императорскаго Новоросийскаго университета. Одесса, 1894.
  • Синодик Царя Бориса. Одесса, 1899.
  • Материалы для истории славянских колонии в России. Одесса, 1902.
  • Синодик царя Борила. София, 1928
  • Документи по българската история. Т. I-II, София, 1930 – 1932.
  • Козма Пресвитер, болгарский писатель Х века. София, 1936.
  • Библиографски преглед на славянските кирилски източници за живота и дейността на Кирила и Методия. София, 1935 (В съавторство със Стоян Романски).
  • Кирило-методиевска библиография за 1934 – 1940 г.. София, 1942 (В съавторство със Стоян Романски).

Статии[редактиране | редактиране на кода]

  • В. Е. Априлов (по случаю 100-летия со дня рождения), Одесский вестник, № 192 от 21 юли 1889.
  • Прошлое глаголицы, Филологические записки, 1891, № 2.
  • Заметки по Кирилло-Мефодиевскому вопросу, Летопись ист.-фил. общества в Одессе, т. II, 1892.
  • Материалы для библиографии по Кирилло-Мефодиевскому вопросу, Журнал Министерства Народнаго Просвящения, 1902, № 5, 87 – 125.
  • Очерки по истории возрождения болгарскаго народа. – Журнал Министерства Народнаго Просвящения, 1902, № 11, 1 – 31; 1903, № 10, 327 – 346; 1906, № 4, 337 – 355.
  • Ф. М. Достоевский о славянском вопросе, Юбилеен сборник С. С. Бобчев, София, 1921, 175 – 182.
  • Н. Геров в истории болгарскаго возрождения, Славянски глас, 1923, № 2 – 3, 20 – 32.
  • Из заметок по истории болгарскаго возрождения, Известия на Народния етнографски музей, III, 1923, 1 – 20.
  • Страници из болгарской истории, Сборник Луи Леже, София, 1925, 1 – 20.
  • М. П. Погодин в истории болгарскаго возрождения, Сборник проф. В. Златарски, София, 1925, 277 – 289.
  • Обществените настроения в Русия в надвечерието на Освободителната война, Българска мисъл, 1926, кн. 5 – 7.
  • Руското управление в България в 1877 – 1879 г.,Българска мисъл, 1927, кн. 4 – 6.
  • Русия и българското възраждане, Българска историческа библиотека, т. III, 1928, 1 – 18.
  • Из истории религиозных движений в Болгарии в XIV в, Slavia, VII, 1928, 536 – 548.
  • България в трудовете на Т. И. Успенски, Македонски преглед, 1928, кн. 4. 20 – 34.
  • Достоевский и освобождение Болгаріи, Българска мисъл, 1931, кн. 4, 244 – 252.
  • Козма Пресвитеръ и новгородскіе еретика XV в., Сборник Л. Милетич, София, 1933, 321 – 332.
  • Страници из историята на българското възраждане, Просвета, год. III (1938), кн. 8, 906 – 918.
  • Ватрослав Ягич и българознанието, Родина, 1938, кн. 1, 134 – 136.
  • България и Киевска Рус, Родина, 1939, кн. З, 25 – 31.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Годишник на Свободния университет за политически и стопански науки. С.:1922 г. стр. 4
  2. Гергова, Ани. Енциклопедия. Българска книга. София, 2004, стр.356 – 357.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]