Михаил Филипов

Михаил Филипов
	Михаил Филипов
български генерал
Войни	Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Награди	„Свети Александър“
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	4 юни 1877 г. Болград, Кралство Румъния
Дата и място на смърт	неизв.

Михаил Филипов Филипов е български офицер, генерал-майор от пехотата, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на секция от интендантството през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Филипов е роден на 4 юни 1877 г. в Болград, Обединено княжество Влашко и Молдова. Член е на Младата македонска книжовна дружина.^[1] През 1899 г. завършва в 20^-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик, от 1903 г. е поручик, а от 31 декември 1906 е капитан.

Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като на 14 юли 1913 е произведен в чин майор.

През Първата световна война (1915 – 1918) майор Филипов служи като началник на секция от интендантството, за която служба „за отличия и заслуги през втория период на войната“ съгласно заповед № 355 от 1921 е награден с Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата^[2]. На 16 март 1917 е произведен в чин подполковник.

След края на войната, на 2 ноември 1919 е произведен в чин полковник. Със заповед № 65 по Министерството на войната от началото на 1929 г. е назначен за главен интендант. На 30 май 1930 г. е произведен в чин генерал-майор.

По време на военната си кариера служи като интендант, по-късно служи в 1^-ви пехотен софийски полк и като помощник-интендант на 5^-а пехотна дунавска дивизия.