Моника Попова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Моника Попова
българска художничка
Родена

Образование Национална художествена академия
Научна дейност
Област Изкуствознание
Работила в Нов български университет
Кариера в изкуството
Стил съвременно изкуство
Академия ВИИИ „Николай Павлович“
Учители проф. Красимир Джидров
Направление керамика, живопис, инсталация
Награди Национална награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ (2013, номинация)
Семейство
Съпруг Методи Попов
Деца Христина, Мария-Магдалена и Петра

Моника Петрова Попова е българска художничка керамичка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 10 декември 1968 г. в град София. Завършва ВИИИ „Николай Павлович“ в курса на проф. Красимир Джидров, специалност Керамика (1996).

Преподавател в Нов български университет от 2000 г. Щатен асистент от 2001 г. в програмите – „Графичен дизайн“ и „Пластични изкуства“. Доцент в департамент „Изящни изкуства“ на НБУ (2010).

Доктор в програма „Египтология“ на НБУ с дисертация на тема „Скулптурата по времето на Тиванските царе XII и XVIII династии“ с научен ръководител Сергей Игнатов (2014).

Член на Съюза на българските художници (1996). Член на Българският институт по египтология (2009).

Майка на три дъщери.

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

Представя 28 самостоятелни изложби и участва в над 70 колективни изложби в страната и чужбина в периода 1992 – 2012 г.

  • 1996 – 1998 – Галерия „Досев“ (керамика), София
  • 1999­ – „Аритмичност“ (живопис), галерия „Калоян“, София
  • 2000 – „Неточен адрес“ (живопис), галерия „Ирида“, София
  • 2001 – „Началото“ (живопис), галерия „Ирида“, София[1]
  • 2001 – „Еросът на невъзможното“ (живопис), Център за съвременно изкуство „Шипка 6“, София[2]
  • 2002 – Младежка изложба на фондация „Св. св. Кирил и Методий“, София
  • 2002 – 2003 – 2004 – Участие в Международен симпозиум за екстериорна пластика „Море от форми“, Златни пясъци
  • 2003 – „Nigredo“. Съвместен кураторски проект на М. Попова и Г. Пенкова – Централна баня, София; Старинна баня, Пловдив; Централен софийски затвор, София
  • 2004 – „Талвег“ (живопис), галерия „Ирида“, София
  • 2004 – Участие във фестивала „Август и изкуствата“, Варна
  • 2004 – Участие в международен пътуващ проект „Майки и дъщери“. Куратор Клаудия-Мария Луениг (Австрия)
  • 2004 – Участие в Международно биенале за съвременно изкуство, Шумен
  • 2002 – 2003 – 2004 – Участие в Международен симпозиум за екстериорна пластика „Море от форми“, Златни пясъци
  • 2005 – „Нарисувай ми душа“ (живопис), галерия „Ирида“, София[3]
  • 2006 – „Въздухът на въздуха“, галерия „Арт-Алея“, София
  • 2006 – 2008 – Награди за съвременно българско изкуство на МТел[4]
  • 2008 – „БЕС“ (живопис), Център за съвременно изкуство „Шипка 6“, София[5]
  • 2009 – „Ако така ми действа любовта“ (керамика), Галерия „Сариев“, Пловдив
  • 2009 – „БЕС“ (живопис), Градска галерия, Ниш (Сърбия)
  • 2009 – „Разговор със Сърцето“ (живопис), галерия „Кръг+“, София[6]
  • 2010 – „Шитите“ (живопис и бод), галерия „Сариев“, Пловдив[7]
  • 2010 – Специализация в центъра по изкуства „Kunstlerhaus“, Швандорф, Германия
  • 2011 – „Селото на лебедите“ (живопис), галерия „Арт алея“, София
  • 2012 – „20“ (живопис), Център за съвременно изкуство „Шипка 6“, София
  • 2012 – Участие в два кръга от конкурса за съвременно изкуство на „Алианц“, България
  • 2011 – 2012 – Участие в международни есенни и пролетни салони на изкуствата, Бургас и Поморие
  • 2012 – Участие в изложбата по повод 80 години СБХ, в проект на проф. Андрей Даниел „Вода и светлина“
  • 2013 – „Няма нищо по-хубаво от идиотското време“ (живопис и керамика), галерия UPARK, Пловдив
  • 2014 – „Подобно на заобляне“ (рисунки и керамика), галерия ART BOX, София[8]
  • 2014 – „Максимална степен на болка“ (живопис и керамика), галерия „Индустриална 11“, София[9][10][11]

Награди, стипендии и грантове[редактиране | редактиране на кода]

  • 2013 – Номинация за изключителен принос за годишната Национална награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ за 2012 г.
  • 2012 – Номинация и участие в два кръга от Конкурса за съвременно изкуство на „Алианц“ – България
  • 2011 – Конкурс и специализация в центъра по изкуства „Kunstlerhaus“, Швандорф, Германия
  • 2002 – Първа награда за екстериорна пластика „Ръце от стихове“ в пленера „Море от форми“ – Златни пясъци
  • 2002 – Първа награда за млад автор на фондация „Св. св. Кирил и Методий“
  • 2000 – Награда за млад автор на галерия „Ирида“, София
  • 1998 – Награда за млад автор на Международната френска академия по изкуства – Париж, Франция
  • 1996 – Конкурс и специализация в „Des Art Studio“ – Париж, Франция

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Скулптурата в Древен Египет през периода на XII и XVIII династия. София: Нов български университет, 2015, 256 с. ISBN 9789545359019

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Люсиена Крумова, „Моника Попова роди картини по стихове“, в. „Стандарт“, 4 март 2001 г.
  2. Станислав Памукчиев, „Еросът на невъзможното“: Изложба на Моника Попова и Галя Пенкова“, в. „Литературен форум“, бр. 20 (504), 21.05.2002 – 27.05.2002 г.
  3. „Моника Попова, художник: „Рисуването ме спасява от собствените ми емоции“, интервю на Маргарита Бойчева, в. „Дневник“, 26 април 2005 г.
  4. „Изкуството е гигантска авантюра (Болката държи истинския артист, признава Моника Попова)“, интервю на Албена Атанасова, в. „Стандарт“, бр. 4629, год. XII, 25 ноември 2005 г.
  5. Светлана Куюмджиева, „Беснотия“, в. „Култура“, бр. 13 (2496), 5 април 2008 г.
  6. Лиляна Караджова, „Египетски знаци пулсират в „графични“ платна“, в. „Новинар“, 28 октомври 2009 г.
  7. „Шитите“ картини на Моника Попова“, vesti.bg, 9 февруари 2010 г.
  8. „Картини в шкаф“, в. „Стандарт“, 12 юни 2014 г.
  9. „Максимална степен на болка – изложба на Моника Попова“, kafene.bg, 3 ноември 2014 г.
  10. Галина Декова, „Полифония от отношения и позиции“, в. „Култура“, бр. 42 (2791), 12 декември 2014 г.
  11. Мария Ландова, „Диагностика на болката“, в. „Литературен вестник“, 16 януари 2015 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]