Московски университет по железопътен транспорт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Московски университет по железопътен транспорт
Московский государственный университет путей сообщения
Главната сграда на университета
Главната сграда на университета
Основаване 1896 г.
Вид държавен
Ректор Борис Льовин
Студенти 118 720
Местоположение Flag of Russia.svg Москва, Русия
ул. Образцова, д. 9, стр. 9
Сайт miit.ru
Московски университет по железопътен транспорт в Общомедия

Московският държавен университет по железопътен транспорт (на руски: Московский государственный университет путей сообщения), широко известен със съкращението МИИТ (по предишно наименование) е университет по транспорта в Москва.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • от 1896 до 1913 – Московско инженерно училище (Московское инженерное училище)
  • от 1913 до 1924 – Московски институт за инженери по железопътен транспорт (Московский институт инженеров путей сообщения)
  • от 1924 до 1931 – Московски институт за инженери по транспорт (Московский институт инженеров транспорта)
  • от 1931 до 1933 – Московски експлоатационен институт за инженери по железопътен транспорт (Московский эксплуатационный институт инженеров железнодорожного транспорта)
  • от 1933 до 1993 – Московски институт за инженери по железопътен транспорт (Московский институт инженеров железнодорожного транспорта)
  • от 1993 – Московски държавен университет по железопътен транспорт (Московский государственный университет путей сообщения)[1]

Учебна структура[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-големият транспортен ВУЗ в Европа и сред най-старите технически висши училища в Русия. Готви специалисти с висше и средно професионално образование по 95 специалности (70 във висшето и 25 в средното образование) за железопътния транспорт и други отрасли на икономиката. Има в състава си 4 академии, 8 института, 4 факултета, 4 колежа, 4 техникума, гимназия, 22 филиала и представителство в 24 региона на Русия – от Калининград на запад до Ижевск на изток и от Лабитнанга на север до Волгоград на юг.

в Москва
  • Институт по управление и информационни технологии (Институт управления и информационных технологий) – с 14 катедри
  • Институт по транспортна техника и системи за управление (Институт транспортной техники и систем управления) – с 20 катедри
  • Институт по икономика и финанси (Институт экономики и финансов) – с 11 катедри
  • Юридически институт (Юридический институт) – с 12 катедри
  • Институт по пътища, строителство и съоръжения (Институт пути, строительства и сооружений) – с 20 катедри
  • Хуманитарен институт (Гуманитарный институт) – с 9 катедри
  • Руско-немски институт (Русско-немецкий институт) – с 2 катедри
  • Институт по международни транспортни комуникации (Институт международных транспортных коммуникаций)
  • Руска академия по железопътен транспорт (Российская академия путей сообщения)
  • Руска открита академия по транспорт (Российская открытая академия транспорта)
  • Академия по транспортна безопасност (Академия транспортной безопасности)
  • Академия по транспортна медицина (Академия транспортной медицины)
  • средни училища: Московски колеж по железопътен транспорт, Правов колеж, Медицински колеж, гимназия
другаде

Видни учени[редактиране | редактиране на кода]

  • Василий Звонков – член-кореспондент на Академията на науките на СССР
  • Владимир Образцов – академик на Академията на науките на СССР
  • Евгений Патон – академик на Академията на науките на УССР
  • Григорий Передерий – академик на Академията на науките на СССР
  • Сергей Сыромятников – академик на Академията на науките на СССР

Известни випускници[редактиране | редактиране на кода]

  • Виктор Векселберг – бизнесмен, най-богатият човек в Русия
  • Дмитрий Гаев – началник на „Московски метрополитен
  • Алексей Гордеев – министър на селското стопанство на Русия
  • Яков Джугашвили – син на Йосиф Сталин
  • Александр Масляков – телеводещ, организатор на телевизионното състезание „КВН
  • Пантелеймон Пономаренко – министър, член на Президиума на ЦК на КПСС
  • Анатолий Рибаков – писател
  • Фу Чжихуан – министър на железопътния транспорт на Китай

Източници, бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Руският термин пути сообщения (дословно: „пътища за съобщение“) обикновено се използва в най-тесния смисъл на „железопътни линии“. Разширените значения са в 2 посоки на обобщаване: „железопътен транспорт“ (както тук) или изобщо „пътища за съобщение“, днес наричани най-често „(технически) комуникации“ - като транспортни съобщения, пощенски съобщения, далекосъобщения (дн. „телекомуникации“) и др.