Надежда Замфирович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Надежда Замфирович
Надежда Замфировић/Nadežda Zamfirović
сръбска актриса
Родена
Починала
Актьорска кариера
Активност 1919 - 1960 г.

Надежда Замфирович (на сръбски: Надежда Замфировић или Nadežda Zamfirović) е югославска актриса.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е като Надежда Замфирова на 1 август 1907 година в Лайпциг, тогава в Германската империя в скопско семейство. Сестра ѝ Христина Татич също е актриса, а майка ѝ прави сценични костюми. След като Скопие попада в Югославия след края на войната името ѝ е сменено на Замфирович. Играе за пръв път на сцената като ученичка в гимназията в 1919 година в Скопския народен театър, а след това от 1926 до 1927 година - в Народния театър в Нови Сад. Играе на сцената на Белградската оперета от 1927 до 1928 година, след това отново в Скопския народен театър от 1928 до 1941 година. От 1941 до 1947 година работи в Народния театър в Ниш, от 1947 до 1952 година е в Народния театър в Шабац, от 1952 до 1953 година е в Народния театър в Светозарево и от 1953 до 1960 година работи в Народния театър в Зеница, където ръководи Кукления театър и където се пенсионира.[1]

В Ниш, Шабац, Светозарево и Зеница работи като режисьорка. Членка е на Сдружението на актьорите от 4 юли 1932 година.[1]

Умира на 7 юли 1978 година в Белград, тогава в Социалистическа федеративна република Югославия.[1]

Известни роли на Надежда Замфирович са Бабушка в оперетата „Последният валс“ на Оскар Щраус, Йолан в оперетата „Циганска любов“ на Франц Лехар, Джеси в „Орловият“ на Бруно Гранихщеден, Милица Илич-Цаца във „В затишието“ на Урош Дойчинович, Бертинела в „Перикола“ на Жак Офенбах, Олга в „Земя“ на Петър Петрович – Пеция, Сергия в „Ана Каренина“ на Лев Толстой, Тони в „Еквиноцио“ на Иво Войнович, Луиза в „Прекрасното приключение“ на Гастон Арман дьо Кавайе, Кевче в „Лесковчани в Париж“ на Наталия Арсенович, Поте в „Зона Замфирова“ на Стеван Сремац, Контеса в „Силва“ и други.[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • А-м, „Последњи валцер“ од О. Штрауса, Застава, 1926, бр. 178, с. 2;
  • С. Секулић Цеца, Гостовање новосадског позоришта у Сомбору, Застава, 1926, бр. 255, с. 3;
  • А-м, „Орлов“, оперета од Гранихштетена – премијера, Нови Сад, 1926, бр. 43, с. 5;
  • А-м, „Перикола“, буфо-опера од Ж. Офенбаха, Нови Сад, 1926, бр. 48, с. 7;
  • А-м, „Земља“, слика у 3 чина од П. Петровића-Пеције, премијера, Нови Сад, 1926, бр. 49, с. 4;
  • О. С(уботи)ћ, „Ана Карењина“ – премијера 17. II, Застава, 1927, бр. 38, с. 3.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Замфировић, Надежда. // Енциклопедија Српског народног позоришта. Посетен на 10 май 2019 г.
     Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия          Портал „Македония“         Портал „Македония