Нано Попгутов
| Нано Попгутов | |
| български общественик | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
Нано Попгутов (изписване до 1945 година: Нано попъ Гутовъ) е български общественик, водач на прогръцкото движение в Кукуш.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Попгутов е от големия български южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис в Гърция. Чорбаджия, който по времето на църковнонационалните борби в Кукуш е противник на движението против гръцкото духовенство и за богослужение на български език, възглавявано от Нако Станишев.[1] Кузман Шапкарев го характеризира като един от водачите на „гръковладичка котерийка“, „противонародната владичка партийка, предвождана кога от един, а кога от друг кукушки първенец – владички подлизурка-изедник“.[2]
В 1857 година, когато в града пристигат Димитър Миладинов и Райко Жинзифов, които дават тласък на борбата на Кукушката българска община с Мелетий Поленински, Нано Попгутов заедно с Костадин Дупков са начело гъркоманите и организират подписването на махзар до Солунската митрополия в защита на Мелетий.[3]
На 8 юни 1858 година Нано Попгутов обаче заедно с други първенци от Кукушко (Кукуш, Дойран, Карадаг) подписва писмо до руския цар с молба да разреши на Костадин Дупков, архимандрит Климент и Георги Тенов Златаров да отидат в Русия и да събират помощи за създаване в града на българска гимназия, по идея на Димитър Миладинов.[4][5] В молбата се казва: „Дрипи на вековете преминаха, като не само развълнуваха предисторическия пеласго-българомакедонски и исторически славянски род, но по известни причини удавиха и майчиния език... Искаме да открием централна гимназия за нравственото възраждане на трите кази.“[6]
През май 1862 година отново се проявява като подписал се против Партений Зографски, българския митрополит (един от „подкупените 2-ма народопредатели“, „2-мата гръцки пачаври“); обвиненията срещу Партений обаче са отхвърлени от анкетна комисия като чиста клевета.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 457.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 464.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 172.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 83.
- ↑ Трайков, Никола, редактор. Братя Миладинови – преписка. София, Българска академия на науките, Институт за история. Издателство на БАН, 1964. с. 58.
- ↑ Трайков, Никола, редактор. Братя Миладинови – преписка. София, Българска академия на науките, Институт за история. Издателство на БАН, 1964. с. 57 – 58.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 102.
