Национална галерия Прага

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Национална галерия Прага
Основан5 февруари 1796 г.
Телефон+420 224 301 122
Сайтwww.ngprague.cz/en,%20https://www.ngprague.cz/
Карта Местоположение в Прага
Национална галерия Прага в Общомедия

Националната галерия Прага (на чешки: Národní galerie Praha, NGP), със старо наименование Национална галерия в Прага (на чешки: Národní galerie v Praze), е държавна художествена галерия в Прага, която управлява най-голямата колекция от изкуство в Чехия и представя шедьоври на чешкото и международно изобразително изкуство в постоянни и временни изложби. Колекциите на галерията не се помещават в една сграда, а са представени в редица исторически структури в рамките на град Прага, както и на други места. Най-големият обект на галерията е Панаирният дворец (на чешки: Veletržní Palác), в който се помещава колекцията от модерно изкуство. Други важни изложбени пространства се намират в манастира „Св. Агнес от Бохемия“, в училището по езда „Валенщайн“ и в дворците Кински, Салм, Шварценберг и Щернберк. Основана през 1796 г., Национална галерия Прага е една от най-старите обществени художествени галерии в света и един от най-големите музеи в Централна Европа.

История[редактиране | редактиране на кода]

Дворецът Щернберк в Храдчани

Историята на Националната галерия датира от края на XVIII век, по-конкретно 5 февруари 1796 г.[1], когато група видни представители на бохемската патриотична аристокрация (Коловрат, Щернберг, Ностиц) и интелектуалци от средната класа решават да подобрят артистичния вкус на местното население. Заедно сформират организация с името Дружество на патриотичните приятели на изкуствата, която на свой ред създава Академията за изящни изкуства и Картинната галерия. През 1918 Картинната галерия става централна колекция на новосформираната Чехословакия.

През 1995 г. са открити нови пространства, посветени на изкуството от XIX и XX век, в обновения Панаирен дворец, който сам по себе си е национален паметник като най-голямата функционалистка сграда в Прага и един от най-ранните примери за този архитектурен стил в града (строителство му започва през 1925 г.).

Манастирът „Свети Георги“ в Храдчани преди е използван за показване на изкуството от Средновековието в Бохемия и Централна Европа, бароковото изкуство и изкуството на Бохемия от XIX век.

Колекциите[редактиране | редактиране на кода]

Стари майстори[редактиране | редактиране на кода]

  • Манастирът „Св. Агнес от Бохемия“ (Старе Место) – средновековно изкуство в Бохемия и Централна Европа
  • Дворецът Щернберк (Храдчани) – европейско изкуство от Античността до края на бароковия период
  • Дворецът Шварценберг (Храдчани) – барок в Бохемия

Изкуство от 19-ти век[редактиране | редактиране на кода]

Модерно и съвременно изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Атриумът във Veletržní palác.
  • Панаирен дворец (квартала Холешовице) – изкуство от XIX, XX и XXI век, най-голямата колекция на Националната галерия. От 2012 г. тук е изложена „Славянската епопея“ на Алфонс Муха.
Международната колекция включва множество произведения на художници като Пикасо, Моне, Ван Гог, Роден, Гоген, Сезан, Реноар, Шиле, Мунк, Миро и Климт. Много от тях са дарения от колекцията на историка на изкуството Винченц Крамар.
Пикасо, на когото е посветена просторна зала в галерията, има изложени два автопортрета и две картини с голи тела в допълнение към по-абстрактните му произведения. Произведенията на Роден, чиято изложба в Прага в началото на XX век оказва дълбоко въздействие върху чешката скулптура в продължение на много години след това, включват поредица от бюстове и фигури в цял ръст на различни теми в галерията.
Огромната колекция съдържа голям брой чешки и словашки картини и скулптури, включително произведения на Алфонс Муха, Ото Гутфройнд, Франтишек Купка, Т. Ф. Шимон, Тавик Франтишек Симон (1877 – 1942), Рудолф Фила, Винценц Бенеш и Бохумил Кубища. Заедно с Къщата на Черната Мадона и Музея Кампа, колекцията на Панаирния дворец е една от най-забележителните колекции на чешкия кубизъм в Прага. Сред по-известните творби са „Дон Кихот“ от Гутфройнд, „Военно погребение“ от Бенеш, набор от картини на Купка, обхващащи почти всички стилове, с които той експериментира.
  • Къщата на Черната Мадона (Стария град) – чешки кубизъм

Графична колекция[редактиране | редактиране на кода]

Ориенталско изкуство[редактиране | редактиране на кода]

  • Дворецът Кински (Стария град) – изкуство на Азия и изкуство на древния свят

Изложби извън Прага[редактиране | редактиране на кода]

  • Ждяр над Сазавоу – бароково изкуство
  • Замъкът Фрищат в Карвина – чешко изкуство от XIX век

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

„Празник на розовите венци“, Албрехт Дюрер, 1506 г.
„Празник на розовите венци“, Албрехт Дюрер, 1506 г. 
„Отлъчване от райската градина“, Петер Паул Рубенс, 1620 г.
„Отлъчване от райската градина“, Петер Паул Рубенс, 1620 г. 
„Учен в стаята си“, Рембранд, 1634 г.
„Учен в стаята си“, Рембранд, 1634 г. 
„Зелено житно поле с кипарис“, Винсент Ван Гог, 1889 г.
„Зелено житно поле с кипарис“, Винсент Ван Гог, 1889 г. 
„Убийство в къщата“, Якуб Шиканедер, 1890 г.
„Убийство в къщата“, Якуб Шиканедер, 1890 г. 
„Славянска епопея“, Алфонс Муха, 1912 г.
„Славянска епопея“, Алфонс Муха, 1912 г. 
„Девойката“, Густав Климт, 1913 г.
„Девойката“, Густав Климт, 1913 г. 

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • Списък на музеите в Прага
  • Списък на националните галерии

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. A brief history // Архивиран от оригинала на 2013-11-22. Посетен на 28 October 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата National Gallery Prague в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​