Ненчо Илиев (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Ненчо Илиев.

Ненчо Илиев
български писател, журналист и преводач
Роден
1882 г.
Починал
1944 г. (62 г.)

Националност българин
Литература
Псевдоним Сириус
Период 1900 – 1944 г.

Ненчо Илиев, известен с псевдонима Сириус, е български писател, журналист и преводач.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1882 г. в село Каленик, област Ловеч. От 1900 г. се установява в София.[2]

Сътрудник е на списанията „Българска сбирка“, „Пролетна заря“, „Съвременна мисъл“, „Сила“, „Войнишка сбирка“, „Отечество“, „Художник“, „Българан“, „Смях“, вестниците „Жило“, „Вечерна поща“, „Пряпорец“, „Заря“, „Камбана“, „Народни права“, „Народ“, „Радикал“, „Военни известия“, „Чуден свят“, „Литературен глас“ и др.[1][2]

През 1900 г. в списание „Ново слово“ е отпечатан дебютният му разказ „Щедрият дарител“. Автор е на 19 книги, документални очерци, романи, романизирани биографии, разкази и фейлетони:[1]

  • „Райската пустиня“ (1906);
  • „Разкази“ (1909);
  • „Фейлетони“ (1910);
  • „По стъпките на безсмъртните“ (1917);
  • „Ирина“ (повест, 1922);
  • „Мусолини и неговото дело“ (1926);
  • „Царица Йонна“ (1931);
  • „Времена и хора“ (хумористични разкази, 1933);
  • „Нашите пълководци: Генерал от пехотата Димитър Гешов“ (1938);
  • „Царица Йоанна и царското семейство“ (1938);
  • „Борис III. Цар на българите“ (1939);
  • „Стръмен път“ (роман, 1942);
  • „Борис III. Цар-обединител“ (1943);
  • „Българското царско семейство“ (1943).[2]

Използва псевдонимите Н. И. Лаборов, Копук Копуков, Н. И. Сириус, Sir, Копук Гладориев. Член е на Съюза на българските писатели. В Балканската война участва в сраженията при Одрин и Чаталджа като редови войник.[1] В 1914 – 1915 г. е редактор на хумористичното списание „Смях“. По време на Първата световна война е военен кореспондент към щаба на Първа армия[1], а след нея е главен редактор на списание „Българан“. В началото на 1920-те години е представител на печата в българската легация в Рим. По това време публикува около 30 статии, в защита на българската кауза, в италианските вестници и списания „La vita italiana“, „L Europa Orientale“, „Rassegna economica“, „Il Mondo“ и др. Негови разкази са публикувани в италианските списания „La tribuna illustrata“, „Tutto“, „La Rivista di cultura“ и др. През 1934 г. превежда „Весели разкази“ от Карло Колоди. След завръщането си в България е кореспондент на няколко италиански вестника и работи като чиновник в различни ведомства. Владее руски, френски и италиански език.[2]

След 9 септември 1944 г. е арестуван и въдворен в лагер, където умира през същата година.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Начева, Гергана. Ненчо Илиев-Сириус – заклейменият редактор. // Съвременна хуманитаристика бр. 2. 2015. с. 17 – 25.
  2. а б в г д Ненчо Илиев. // literaturensviat.com. Посетен на 27 август 2018 г. (на български)